Няма друг начин да научите освен от „Патагонци, тролове и още мои роднини” на Петя Кокудева. Пътешественичката, позната със „Синята палатка”, този път ще ви разходи нашир и надлъж с кратки истории, които само тя, с детската си чувствителност и любопитство може да открие и разкаже. Ето ви две от тях.
СИГУР СЛУША ТРЕВАТА
Мьорке, Дания
В Дания си имат трол на име Сигур. Основното му занимание е да седи на една стръмна поляна малко извън градчето Мьорке и да слуша звука от растежа на тревата. Това работи Сигур – слуша как тревата расте.
Петя Кокудева
„Патагонци, тролове и още мои роднини“
Издателство „Жанет 45“, 2024
КАФЕНЕТО НА ТИШИНАТА
Ронда, Андалусия
В андалуското градче Ронда споделям с един музеен уредник, че съм впечатлена от името на близкия площад – „Тишина“ (Plaza del Silencio). А той се усмихва хитро:
– О, едно време тук е имало и кафене „Тишина“.
– Сериозно ли? – възкликвам.
Тогава уредникът ми разказва за дон Камило. Дон Камило имал кафене, което се казвало… „При дон Камило“. Отварял рано сутрин, бил приветлив и разговарял с всички. Всеки ден към десет часа обаче почвал да отваря едни книги, да чете между правенето на кафета, подчертавал, записвал в някакви тефтери. Мечтата на дон Камило била да изучи внимателно птиците в този регион, а те са много – орли и днес се виждат често, докато пътуваш към Ронда. Дон Камило имал шест деца и у дома не можел на спокойствие да изучава птици. Затова всяка сутрин, след като направел повечето кафета, сядал да поразучи. Обикновено в кафенето било голяма шумотевица, но с времето редовните клиенти разбрали за любимото му занимание и започнали да пазят тишина около десет часа за половин час. Колкото Камило да можел да си прерисува някой кондор в тефтера. Полека-лека местните с обич взели да се шегуват, че това е Кафенето на Тишината.
