Започнала да позира 15-годишна като модел за Матис, Тулуз-Лотрек и Дега, тя сама се научава да рисува и се нарежда сред най-значимите френски артисти. Изложба в Барселона разказва за нeйния необичаен възход, за който главна „вина“ имат картините с голи женски и мъжки тела
Мари-Клементин Валодон (1865-1938) пристига в парижкия квартал Монмартър 15-годишна. Тя позира като модел за някои от най-великите артисти, сред които Матис, Тулуз-Лотрек и Дега. С години никой не подозира, че тя се учи от видяното в техните ателиета. Докато на арт сцената не се появява като Сюзан Валодон. Тя не просто извървява смайващата еволюция от модел до артистка, но постига много голям успех още приживе като една от най-значимите френски художнички от края на XIX и началото на XX век.
L’Acrobate ou La Roue, 1916. Weisman-Michel Collection © Stéphane Pons
Именно затова самостоятелната изложба със 109 нейни творби в Museu Nacional d’Art de Catalunya в Барселона (в сътрудничество със Centre Pompidou-Metz и Musée d’Arts de Nantes) до 1 септември е озаглавена „Сюзан Валодон: Една модерна епопея“. Думата епопея се отнася до необикновения преход от модел до утвърден художник – изключително рядка траектория в историята на изкуството, казват организаторите. При това тя извървява този път в изцяло мъжка среда и в най-трудния контекст – космополитния Монмартър на пионерите на художествената модерност.
От своя страна изложбата е изключително събитие заради силата и жизнеността на творбите ѝ, но също така и заради способността ѝ да описва хронологично собствения си живот и случващото се в Париж от времето на бел епок.
Сюзан Валодон рисува портрет на Мари Кока в студиото си, 1927 © Album / Fine Art Images
Значителна част от творбите може да се видят само в Барселона. Сред тях са маслени бои върху платно и картон, рисунки и гравюри, скулптури от гипс и бронз, както и разнообразни документални материали, които хвърлят светлина върху живота и кариерата на Валодон. Нейната история се допълва от произведенията на френски и каталунски художници като Матис, Тулуз-Лотрек, Дега, Касас и Русиньол, които тя е познавала и които дават добра представа за богатството на художествената среда от онзи период. Изложбата обяснява многобройните взаимодействия, протичали в авангардните среди, но най-вече социалното извоюване на статута на художник от една жена.
Самоука самобитност
Автопортрет в огледалото, 1927.
Като художничка, чертожничка и гравьорка Валодон практикува всички художествени жанрове, но изпъква в портретите. Създава също натюрморти и пейзажи, но за връх на нейното творчество се смятат картините на голи женски тела и одалиски. Вероятно тя е първата художничка на голи мъжки тела – крайъгълен камък, който свидетелства за много смелост. Портретът и голото тяло, особено женското, стават център на тежестта на творчеството й. Именно тези са и творбите, които ѝ носят голямо признание. Въпреки опитите да бъде причислена към различни течения, творчество й остава напълно уникално.
Ужасната Мари
Лицето и тялото на Сюзан са сред най-емблематичните в съвременната иконография, увековечени от художници от няколко поколения: Пювис дьо Шаван, Реноар, Тулуз-Лотрек, Андре Утер, Стейнлен, но също и каталунци като Русиньол и Утрильо. Дега дори я нарича „ужасна“ заради силния й характер.
Жена с бели чорапи, 1924 © Нанси, Музей за изящни изкуства/G. Mangin
Всъщност Едгар Дега е този, който остава най-впечатлен от таланта й още в началото. Съветва я да следва този път, научава я да гравира в своето ателие и дори става колекционер на творбите ѝ. Повечето от рисунките и гравюрите от ранните години на Валодон (почти всички изобразяват toilettes или известна интимност) ясно напомнят за творчеството на самия Дега. Смъртта на френския художник през 1917 г. е тежък удар за Валодон, тъй като той е един от малкото художници, които я подкрепят в ранните ѝ години, когато Дега вече е жива легенда.
Сюзан и Ерик
Въпреки че връзката между Сюзан и френския композитор и пианист Ерик Сати се смята за легендарна, в действителност тя продължава само шест месеца между януари и юни 1893 г. Любовната афера започва скоро след като Валодон се е разделила с художника Микел Утрильо. Като „пластичен резултат“ от връзката й с композитора остава известният портрет на Сати от Валодон, който тя пази през целия си живот. Що се отнася до него, след раздялата им Сати композира свръхстранната и сложна партитура Vexations („тормоз“) с един-единствен мотив, който трябва да бъде изсвирен 840 пъти поред без спиране. За първи път се осмелява да я изпълни Джон Кейдж през 1949 г.
Завладяване на голотата
Разкритото бъдеще или гадателката, 1912, Association des Amis du Petit Palais, Женева © Studio Monique Bernaz
Голите женски тела се превръщат във водеща тема на зрелостта на Валодон както заради броя на създадените от нея творби, така и заради качеството и разнообразието, съпътствани от експерименти с всякакви перспективи и пози. В тези сцени се забелязва най-високо ниво на интимност и дори откровена сексуалност, което е рядко срещано, още повече ако артистът е жена. В същото време автопортретите на Валодон може да бъдат интерпретирани като начин за повторно присвояване на собствения образ, толкова моделиран и монополизиран от мъже художници.
Триумфална епопея
Гола Катрин, облегнала се на кожа от пантера, 1923, Колекция Люсиен Аркас © Хадие Кангок
Сюзан Валодон триумфира като художничка. Картините й придобиват такъв престиж, че през 1924 г. френската държава се сдобива с нейна творба. Кариерата ѝ продължава до малко преди Втората световна война. Валодон умира през 1938-а на 72-годишна възраст. Артисти като Пикасо и Брак присъстват на опелото ѝ в църквата „Сен Пиер“. Тленните ѝ останки почиват в гробището Сен-Оен в Монмартър, в квартала, където започва и завършва една от най-големите епопеи в историята на изкуството, главната роля в които принадлежи на жена, казват организаторите на изложбата в Барселона. Макар че след смъртта ѝ тя е почти „забравена“ и се споменава предимно като майка на художника Морис Утрильо, през последните години интересът към нея е неспирен. Днес творби на Сюзан Валодон се намират в най-важните музеи в света, включително в Центъра „Помпиду“, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк и Музея за изящни изкуства в Бостън.
