Сядаш да вечеряш и светът такъв, какъвто го познаваш, свършва…
Джоун Дидиън е определяна като един от новите гласове на контракултурата през шейсетте години, т.нар. вълна на нова журналистика. Автор във Vogue, където кариерата й започва, а по-късно и в Time и The New Yorker. Написала е повече от 20 книги. Някак е странно, че чак през 2021-ва, когато Дидиън умира на 87-годишна възраст, у нас излиза първата й книга – „Годината на магическото мислене“.
Определяна като нехудожествена литература, „Годината на магическото мислене“ е биографичен роман, обхващащ година от живота на Дидиън – от края на 2003-та до края на 2004-та, когато губи съпруга си Джон Грегъри Дън, а няколко месеца по-късно и дъщеря си Кинтана. Книгата е посветена на тях и е израз на шок, ужас, болка, неразбиране и опит за рационализиране на процеси, колкото естествени, толкова и ненадейни и изненадващи.
Постер на документалния филм на Netflix – A Center Will not Hold за Джоун Дидиън
Само две години след излизането на „Годината на магическото мислене“ на книжния пазар се появява и пиеса със същото име, изиграна в моноспектакъл от Ванеса Редгрейв и добавила поредната награда в професионалните успехи на Дидиън.
След смъртта на съпруга и дъщеря си Джоун ще напише още три книги и ще получи Националния медал за хуманитаристика от Барак Обама. Но както тя казва: „Странно е. Животът ти е най-обикновен, докато в един кратък миг всичко се променя.“
Vogue и отвъд
Джоун Дидиън се ражда през 1934 година и знае, че иска да бъде писател отрано. Преписва различни текстове на Хемингуей, за да разбере как да прави по-добра структура на изреченията. В средата на 50-те отVogue, за който майка й е абонирана и чете с настървение, обявяват конкурс за автори и редактори. Майка й носи обявата с думите: „Ти можеш да го спечелиш. Знам, че можеш.“ По онова време Джоун е започнала следването си в Бъркли. Позицията, която Vogue предлага, е за две места по желание – Vogue Париж или Vogue Ню Йорк. Дидиън я печели, разбира се. И заминава да живее в Ню Йорк. Далеч от Сакраменто, където е прекарала по-голямата част от живота си до онзи важен момент, променил живота й, а по-късно и американската литература. Поне тази, писана от и за жени.
Стилът на Дидиън е ярък, рязък и с кратки изречения. Тя разсъждава на глас, а който я чете, ако е имал шанс да я види как говори, може спокойно да си представи как ръкомаха, пускайки поредното изречение и след малко отнасяйки се в различна тема. В този смисъл Дидиън пише така, както говори – ясно, но и с отклонения. Все по една тема, но с пластове и пластове разсъждения, които да подкрепят тезата й. Това важи както за ранните й текстове, така и за книгите й – независимо дали говорим за художествена литература или за документалистика. „Годината на магическото мислене“ не прави изключение, макар да е писана в годините, когато зад гърба си Дидиън вече има натрупан житейски и творчески опит и е преживяла няколко обществени катаклизма. Но както става ясно от романа й – най-големият катаклизъм тепърва предстои.
Първият текст на Джоун Дидиън за Vogue носи заглавие On Self-Respect: its source, its power (За самоуважението: неговият източник, неговата сила) и все още може да бъде открит в онлайн архивите на списанието. Години по-късно, когато разказва за кариерата си в документалния филм Joan Didion: The Center Will Not Hold (Джоун Дидиън: Центърът няма да издържи), дело на племенника й Томас Грифин Дън, който може да гледате в Netflix, Дидиън си спомня, че този текст не е по нейна идея. „Просто бяха сложили заглавието на корицата. И ми казаха – напиши това. И аз го написах.“ Дали тогава някой е знаел как ще се развие кариерата на Дидиън? Едва ли.
Дебют
Тъй като страда от силна носталгия по дома, Дидиън започва да пише книга. „Не знаех как да напиша книга. Нямах идея. Но когато свършваше работният ми ден, се прибирах в малкия си апартамент и просто пишех.“ Run River излиза през 1963 година, а Дидиън е на 29. Вече има опит във Vogue, но дебютът й на литературната сцена не впечатлява така силно, както може би днес някой би си помислил. „Беше приятен дебют, но със сигурност не най-доброто, което е писала“, казва един от критиците. Първият роман на Дидиън прави пропорционален портрет на разпадащия се брак, чиито грешни завои и предателства са абсолютна смесица от привързаност и отвращение. На фона на отношенията между Еверет и Лили – основните образи в историята, Дидиън рисува и портрет на съвременна Калифорния, като прави коментар – остър като бръснач – в който смесва важни исторически моменти с модерен поглед към обществото. По онова време Джон Грегъри Дън – млад журналист, автор и редактор в сп. Time, се заема с редакцията на Run River. Двамата се женят година по-късно и остават неразделни до смъртта му. Две години след сватбата, тъй като не могат да имат собствени деца, осиновяват Кинтана Ру Дън.
Така от средата на 60-те години чак до началото на новото хилядолетие литературната сцена получава семейство на бохеми с талант и странности, с решителност и отдаденост един на друг. Двамата често съжителстват с други хора, местят се също така често, но и не спират да работят. Довършват изреченията си и всеки редактира другия. Пишат текстове за списания, книги и правят репортажи. Синхронът им е толкова пълен, че понякога дори е неразбираем за другите. Когато заминават на почивка, за да оправят отношенията си, и Джоун пише есе по темата, разказвайки за брака им, който може би се разпада, нейната редакторка я пита: „Сигурна ли си, че Джон ще се чувства комфортно да прочете това по-късно?“ А Дидиън спокойно отговаря: „Разбира се, той редактира текста.“
В такава почти идеална симбиоза шокът от загубата на другата половина от ин и ян пристига неочаквано за Дидиън. Дъщеря й точно е приета в болница с пневмония и септичен шок, денят преди Нова година е, Джоун приготвя вечеря, а мъжът й умира на масата.
В „Годината на магическото мислене“ Дидиън изследва всички аспекти на смъртта и мъката, която тя оставя у другите. Опитва се да рационализира процеса, от една страна, да го обясни с текстове и трудове на психолози и доктори, а от друга – да разкаже за живота с мъжа, който винаги е бил до нея. На фона на всичко това дъщеря й едва-едва се възстановява, само за да получи кръвоизлив в мозъка няколко месеца по-късно.
Книгите на Джоун Дидиън – „Годината на магическото мислене“ (изд. Лист) – на български и английски; Дебютът й Run River
Кинтана умира, когато „Годината на магическото мислене“ вече е предадена за печат. На въпроса от издателите дали иска да й я върнат, за да я допише и редактира, Джоун Дидиън отказва. Години по-късно пише книгата Blue Nights, в която изследва отношенията с дъщеря си. Дъщерята, която по нейни думи не е успяла да опази.
В кариерата си Джоун Дидиън има множество книги – повече документални, отколкото художествени. Няколко сборника с есета и текстове от списания. Тя и текстовете й обхващат бурен и интересен период от историята на Америка. В нейната работа може да откриете анализи и портрети както на музиканти като Джим Морисън, така и на политически фигури и течения. Има материали за хипи движението и Ел Салвадор, където прекарва две седмици със съпруга си. Обхватът й е голям, а писането й е специфично. Двамата с Джон Грегъри Дън пишат и няколко сценария, сред които „Поверително и лично“ с Мишел Пфайфър и Робърт Редфорд и версията на „Роди се звезда“ с Барбара Стрейзънд и Крис Кристоферсън.
Кинтана, Джон и Джоун
Както казах в началото – чак е странно, че Джоун Дидиън излиза на български едва през 2021-ва. „Годината на магическото мислене“ определено е една от най-силните й книги, но ако се запознаете с част от есетата й, които може да се открият онлайн, ще усетите силен дух и непримиримост с нормите. Ще прочетете истории, които комбинират както лична гледна точка и преживяване, така и пречупването на всичко това през естествената среда на заобикалящия я свят в онзи момент.
