Авторът на „Американски психар” след 13 години мълчание ни сервира „Отломките”
Фотография / Getty Images
Сигурно няма писател в модерната художествена литература, който да изчезне за 13 години и появата му на литературния небосклон да се отбележи със суперлативи и филмова адаптация още докато романът му е в печатницата. Но когато си написал книга като „Американски психар“ и си приятел и колега на носителката на „Пулицър“ Дона Тарт, нещата ти се получават точно по описания горе начин.
Брет Ийстън Елис е от авторите, чиито произведения предизвикват погнуса и възторг едновременно, и то у една и съща публика. Това със сигурност важи и за „Отломките“.
Едновременно автофикция и криминален трилър, „Отломките“ е най-личният и мащабен текст на Елис, познат с „Американски психар“, както и с „Лунен парк“ и „Правилата на привличането“.
Действието в новия роман се развива в Лос Анджелис през 1981 г., в един наглед мечтан богаташки свят на привилегии, дързост и усещане, че всичко е позволено. Разказвач на историята е 17-годишният ученик и прохождащ писател Брет – алтер его на самия автор. Докато из града вилнее сатанински сериен убиец, в училището на Брет пристига нов ученик с мистериозно минало, за когото той скоро започва да подозира, че може би не е толкова невинен, колкото изглежда. Дали обаче обърканият младеж описва всичко точно така, както е, или идиличният му живот плавно се разпада под тежестта на неговото развихрено въображение, параноичната му подозрителност и тайните, които пази? Може ли да се довери на приятелите си и на собствения си разсъдък, за да проумее опасността, в която може би се намират? Докато смесва реалност и кошмар, мемоарност и фантазия, хумор и погнуса, „Отломките“ ни повежда на злокобна одисея към онзи преломен момент, в който губим невинността си завинаги. Наситен с брутални убийства, графична сексуалност, мрачен хумор и шокиращи обрати, романът е безкомпромисно потапяне в света, формирал неподражаемото писателско „Аз“ на Брет Ийстън Елис, попкултурна възхвала на 80-те, любовно писмо до Лос Анджелис, написано с кръв.
Още преди романът да намери своя път към читателите, правата му са откупени и известният продуцент и режисьор Райън Мърфи вече работи по адаптация, която трябва да се появи на екран догодина.
Фотография / Eric Robert/Sygma/Sygma via Getty Images
В кариерата си Брет Ийстън Елис има написани шест романа и един сборник с разкази. Най-популярен, добил статута на култов, е безспорно „Американски психар“, който излиза през 1991 г. Още тогава той предизвиква скандал с бруталната трактовка на темата за
скритата същност на всеки от нас
и става причина за разгорещен обществен дебат заради сатиричния си поглед към консуматорската култура. Едноименната екранизация от 2000 г. с Крисчън Бейл в главната роля обаче се превръща в абсолютен блокбастър. (В момента е част от каталога на Netflix, ако някой реши да го изгледа повторно.)
Завършил престижния колеж „Бенингтън“, където учи класическа литература при писателя Клод Фредерикс, Елис среща бъдещите си колеги Дона Тарт, Джил Айзенщат и Джонатан Литъм. Още тогава пише първия си роман „Правилата на привличането“, който излиза година преди завършването на колежа и се оказва доста успешен – продават се 50 хил. екземпляра в първата година след издаването му. Авторът остава приятел с колегите си от колежа и до днес, като малката, но престижна групичка се превръщат в архетипите на групата студенти, които извършват убийство в дебютния роман на Дона Тарт „Тайната история“. Брет и Дона почти се надбягват по популярност като модерни гласове в литературата в началото на 90-те, защото година преди „Тайната история“ се появява „Американски психар“. След него издава сборник с разкази и романа „Гламорама“.
Следващият голям литературен успех е чак през 2005 г. и носи името „Лунен парк“. Непосредствено преди излизането му Елис признава пред „Ню Йорк таймс“
за хомосексуалната си ориентация
и разказва, че романът е посветен на покойния му партньор Майкъл Уейд Каплан.
И след това нищо. Брет Ийстън Елис се оттегля в дома си в Ню Йорк и сякаш спира да пише. Непрекъснато се говори за повторни филмови адаптации на романите му „Правилата на привличането“ и „Американски психар“, но той дори не коментира. И така до 2023 г., когато името му отново започва да се споменава. В средата на годината излиза романът му „Отломките“, който той определя като почти мемоарен. И на въпроса защо е решил да разкаже тази история точно така и точно сега, отговаря: „Това придаде на романа непосредственост, до която не бях успял да достигна цели 40 години. Нямах намерение да създавам автофикция. Просто исках да разкажа за носталгията по един период от живота ми, да погледна назад към момчето, което бях през 1981-ва, когато всичко се промени за мен, и да пиша за това без срам. Да бъда откровен, без да съдя. С Куентин Тарантино постоянно си говорим колко страхотно беше да растеш по онова време. Вярно, тази свобода има и обратна страна, но е за предпочитане пред каквото и да било друго. Ето защо ние от поколението Х сме по-консервативни от всички. Имахме най-свободния свят – точно тази свобода, която днес виждаме как бавно бива задушавана. И мисля, че нашият консерватизъм е реакция на това.“
