Това наше интервю с Мария се случва през март 2019 година. Две по-късно тя взриви бомба в социалната мрежа със снимка с порасналото си кореме. Позволяваме си да си припомним срещата ни заради някои от темите за майчинството и любовта, които обсъждаме.
Минава полунощ и екипът на DIVA! изглежда уморен, но превъзбуден. Облечена в бяла риза, Мария Илиева позира за последни кадри от априлската ни фотосесия. По нищо в поведението й не личи, че през последните 6 часа е била на крак, за да ни позира. Дори напротив – сякаш от нея струи една несекваща енергия, която се предава на всички наоколо и не им позволява да мислят за сън.
Докато се обсъжда идеята за последния снимачен сет, Мария решава да ни поднесе още един подарък – изпълнение на живо. Избира песен на Марая Кери – една от звездите, които имитира в шоуто „Като две капки вода“. Мощният й глас изпълва студиото, а на всички ни се иска това частно шоу да няма край.
Веднага щом снимките приключват, като истински професионалист Мария настоява да ни помогне с избора им. Спираме се на няколко кадъра и на дата за интервюто след дълго оглеждане на графика й. Не е изненада, че той е разчетен до минута и е привилегия да се вмъкнеш в него. Единственият, който си го позволява без никакви уговорки, е синът й Александър. За всички останали в нейното 24-часово ежедневие има точно определена квота часове – за участия, репетиции, риалити формати и подготовка за турне, записи на песни…
Никак не е лесно всички тези ангажименти да бъдат събрани в една кошница, но Мария го прави с лекота. Поне така изглежда отстрани и това буди възхищение. Прави го без оплакване, мрънкане и извинения. Не търси симпатии и не се превръща в жертва на обстоятелствата. Това не е нито в стила й, нито в характера й на поп дива. А и не е ли именно това умението на големите артисти – да ни подмамват, че всичко на сцената и в живота им се случва спонтанно, бързо, сякаш без усилие. Да ни изкушават да опитваме да сме като тях.
Мария, жънеш големи успехи в „Като две капки вода”. Беше ли готова за това предизвикателство?
Благодаря! Впуснах се смело и с огромно любопитство, но си признавам, че не очаквах да е толкова трудно! Да вляза в обувките на друг артист само за една седмица, често ми коства денонощен труд. Близо 20 години създавам и надграждам собствения си стил, заради който хората ме познават и обичат, и предизвикателството да превъзмогна себе си е голямо. Но аз съм перфекционист и не се задоволявам с посредствени изяви, възпитана съм да правя най-доброто, на което съм способна.
Как потискаш егото си в този формат, с какво го храниш, докато си в „роля”?
Приемам всяка задача много сериозно. Дори и забавните образи трябва да бъдат изградени с уважение към оригиналния изпълнител, защото границата с пародията е много фина. Това е моят подход. По време на предаване артистът Мария Илиева е на сцената дотолкова, доколкото изпълнява успешно и професионално задачата си. Оттам нататък моят личен образ се изключва и влизам в роля.
Засега ти се падат много чужди изпълнители за имитация. Няма как да не направя сравнението с това какво е да си музикант днес и в България? Трудно ли е?
Не е по-трудно, отколкото вчера и извън България. Опитвам се да приемам времето и мястото по-скоро като граници на ума. Ако липсват талант, работливост и чиста енергия, успехът е краткотраен навсякъде и по всяко време.
Ти самата си имала шанс да работиш в Америка. Какво е за теб България и защо се върна тук? Защо не остана в САЩ, за да сбъднеш американската мечта?
България си е моето място, тук съм у дома си. Америка е толкова различна в мащабите и светоусещането си. Американската мечта е нагласа на ума, която невинаги е толкова здравословна за пълноценен и щастлив живот.
Изглеждаш много дисциплиниран човек. Обичаш ли да планираш живота си, или живееш за днешния ден?
И от двете по малко, като често си признавам, че съм човек на крайностите. Откакто съм майка обаче, нещата рязко се промениха и сега с удоволствие и устрем планирам не само моето бъдеще, а и това на малкото човече, което възпитавам да бъде гражданин на света.
Има ли по-голяма любов от майчината?
Не. Разбираш това в момента, в който станеш майка.
Какво ти дава майчинството?
Щастие, любов, енергия. Осмисля… всичко.
На какво учиш сина си всеки ден, пускаш ли му твоя музика например?
О, да, той е закърмен с нея. Александър е присъствал, макар и още нероден, на записите и снимките на два мои сингъла – Mi Amor и „Всичко”. Постоянно му пея, а той още от малък разпознава гласа ми и се заслушва в него. Сега вече и танцува! Синът ми е моята награда за добрите неща, които съм свършила дотук. Засега го уча да общува смело и с уважение, и да обича. За другите уроци има време.
А за още деца?
Много ще се радвам да имам още!
Какви са твоите страхове?
Страх ме е от паяци. Но ако говорим за истински страх, то сега ме е страх Александър да не падне и да не си обели коляното. И все пак когато се случи, ще се опитам да го успокоя и да му кажа, че „юнак без рана не може”.
Помъдря ли, откакто си майка?
И да, и не. Въпреки че всички майки са леко „изтрещели”, особено за децата си, вече гледам на света по съвсем различен начин.
За какво копнее душата ти?
Честно ли? За сън, но за това трябва да се преговаря с Александър. Искам синът ми да е здрав, аз да съм здрава и да му се радвам как расте.
Тогава как си почиваш?
Какво да правя?!
Имаш ли пороци, с които се бориш?
Когато забременях, отказах пушенето, но сега се случва да „паля” от новите бездимни цигари.
Имаш силна воля…
Да, определено. Силна воля, силен характер и силен инат.
Майка ти също е голям музикант. Ти какво научи от нея?
Майка ми е моята музикална вселена! Научих и продължавам да уча много от нея. Тя има необятни музикални познания и е най-чистият и добър човек на света.
Кога разбра, че ще станеш певица?
Не мисля, че е имало един конкретен момент, в който това се е случило. По-скоро е поредица от събития – от уроците по пиано и солфеж през детския хор от хоровата школа на майка ми в Казанлък до успешното ми явяване на прослушване за вокалист на първата ми група „Високо” и последвалата покана за солова кариера от първите ми продуценти от БМК. В резултат се появи първият ми сингъл „Лунен сън” – категорична и безспорно успешна крачка в тази посока…
Какви са днешните ти кумири?
Мисля, че ние, работещите майки, сме най-великите хора на света!
Ако можеше да върнеш времето назад, би ли променила нещо в живота си?
Не. Щастлива съм с живота си такъв, какъвто е.
Какво е миналото за теб?
Урок, който съм научила, и причина да надграждам себе си всеки ден.
Как преживяваш драматичните моменти в живота си?
Най-често се затварям в себе си и ги преодолявам сама. Имам нужда от време, в което да помисля, да анализирам, да почувствам…
В какво вярваш и къде намираш опора?
В усмивката на Александър и в големите му очи. Щом ги видя, всичко придобива смисъл.
Имаш ли стратегия за житейските трудности?
Вярвам, че всяко нещо, което ни се случва – без значение какъв знак му слагаме в момента, се случва с цел. Всички ние вървим по собствената си пътека и от нас зависи как ще я осмислим.
Но когато си популярна личност, всеки момент от живота ти се следи. Какво е да си известен?
Колкото и апетитно да изглежда отстрани, ако славата е самоцел, ефектът ѝ е деструктивен. Известността ограничава безкрайно личното пространство и води фалшиви емоции и заблуди след себе си. Когато е дошла вследствие на труд, посвещение и дисциплина, осъзнаваш цената ѝ и я приемаш с всичките й позитиви и негативи като част от играта.
Да не забравяме, че имаш над 100 000 последователи в интернет. Пристрастена ли си към социалните мрежи?
Чак пристрастена… Обичам да общувам с феновете си там. Харесва ми това, че те са интелигентни хора, които изразяват обичта си към мен и моята музика, без това да е за сметка на омраза към някой друг. Тяхното мнение е наистина ценно за мен. С удоволствие чета всички коментари във Facebook и Instagram профилите ми.
