Момчил Николов: Като си харесвах книга, не я връщах в библиотеката

„… всичко, което остава в паметта, остава благодарение на писателите и на художниците.“

Гъртруд Стайн

Авторът на романа „Чекмо“ е един от петимата финалисти от 24 български и 13 чуждестранни писатели за европейската литературна награда „Димитър Димов“ заедно с Венцислав Божинов, Джамал Уариаши, Дубравка Угрешич и Франсоа-Анри Дезерабл.

Момчил Николов е познат на читателите с романите си от трилогията „Кръглата риба“, с „Последната територия“, писал е разкази и повести, бил е сценарист на няколко телевизионни формата като „Руска рулетка“ по БНТ1, „Изпитът“ по bTV, „Горещо“ по Нова телевизия. С „Чекмо“, излязъл в края на 2019-а, той разказа живо и сочно историята на прехода, пречупена през образа на един от неговите типични представители – бивш спортист, превърнал се в едно от онези момчета, живеещи на ръба на закона, наместващи се изобретателно и извличащи печалба от всяка ситуация.

Не се налагаше да стигна до края на „Чекмо“, за да си дам сметка, че държа в ръцете си епос от ранга на „Шантарам“ на Грегъри Дейвид Робъртс, написан с езика на Илф и Петров. Даже и основният персонаж в романа е модерната версия на Остап Бендер, впрочем Чекмо е реално съществуващ човек, с когото Момчил Николов се познава от години и поддържа връзка и досега. А по собственото му признание е разказал неговата житейска история, преплитайки я със своя опит. Какъв е той и що за човек е писателят, се опитвам да разбера във витуален разговор. 

Интроверт като вас е странно да присъства в социалните мрежи. Откога сте във Фейсбук и какво всъщност правите там?

Не може да сте сигурни, че съм интроверт, защото не ме познавате. Писането е занимание, което изисква определена концентрация за определен период от време, просто работата е такава. Когато пиша – без значение дали роман или сценарий, не контактувам с никого и гледам да не се разсейвам със странични занимания. В останалото време всъщност съм доста общителен. Може да попитате в бара, където ходя. Или пък във фитнеса. А във Фейсбук правя това, което правят и остналите хора. Нищо по-различно. Бих могъл да го опиша много добре с един стих на Стивън Крейн, американски поет и писател от XIX век, който за жалост не доживява и 30 години:

Ако търсиш приятели сред хората,
помни: те рекламират своите стоки.

Ако искаш да привлечеш вниманието на хората,
помни: помогни или им попречи да рекламират своите стоки.

Каква е вашата надежда за кризата, в която газим сега?

Обикновено не хората газят кризите, а кризите газят хората. И в тоя ред на мисли – имам надежди не за кризата, а за хората. Надявам се да излезем с по-малко жертви във всяко отношение. По-малко хора да умрат, по-малко да загубят близки хора, по-малко да останат без работата си, по-малко да пострадат косвено. Но мисля, че по време на кризи човек трябва да се концентрира върху настоящето си. Не тъгувайте за Миналото. Не се надявайте на Бъдещето. Имате Настоящето. Дайте най-доброто от себе си за него.

Как ви се отразява принудата да ограничим общуването, не ви ли предизвиква да нарушите принципите си и да я преодолеете?

Такива принуди аз многократно съм поставял сам на себе си. Не е нещо ново за мен да огранича сериозно и съзнателно социалните си контакти, работата ми, както споменах, го изисква. И сегашната ситуация: не я приемам като нещо наложено ми насила, което трябва да спазвам, за да не ме глобят, а като нещо правилно, което правя, за да огранича, доколкото е възможно, разпространението на вируса и, евентуално, да предпазя себе си и други хора от заболяване.

Вашият Чекмо щеше ли да спазва стриктно ограниченията? И каква полза би извлякъл той от ситуацията?

Истинският Чекмо, прототипа на героя в романа имам предвид, в момента спазва много съвестно карантината. Тъй като му е невъзможно да пътува по света – нещо, което прави неуморно през последните трийсетина години, се е прибрал в Испания, чухме се скоро. Живее на едно много хубаво място до морето заедно със сина си Чарли, пие вино, пече си риба на скарата, засажда марули в двора, търгува с виртуални валути и съвестно спазва инструкциите на испанското правителство. Чарли впрочем е лекар в Спешното отделение на болницата в Аликанте, на първа линия в борбата с вируса е и даже направи изобретение  – прототип на маска за защита от коронавирус от най-обикновен шнорхел, измислил е специален филтър. Имаше интервюта с него както в испански, така и в български медии. Колкото до литературния герой Чекмо, не мисля, че ще го поставя в ситуация на карантина и изолация, много е скучна и не предполага кой знае какви приключения.

Spread the love
Публикувано от
Още от Ваня Шекерова

Мишел Леми – вещица, съпруга на гот

За Мишел Леми казват, че не знае какво прави, но го прави...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.