Трябва ли художниците да се чувстват застрашени от изкуствения интелект?
Художниците трябва да се страхуват от ИИ точно колкото всички останали. Бих казал – никак. Времето за страх остана назад и да се поддадем на демоните, които се крият под леглото на комфортната ни зона, би било крайно непродуктивно. Няма как и да не забелязваме слона в стаята, разбира се, затова трябва да говорим за него – нещо, с което също сме малко закъснели. Наложително е постоянно и задълбочено да разясняваме какво може и какво не може днес, но ще прави утре инструментът ИИ, дори и в ръцете на пълен аматьор. Смятам за нужно да говорим как може да го използваме в работата си наред с другите инструменти в кутията, но не и като заместител на онзи изконен импулс на човека да създава красива музика, стихотворение или картина. Вероятно е нужно и да се споразумеем за приблизителни граници. Личната ми прогноза е, че след като отминат шумотевицата от ефекта на първите фокуси и воплите на паника, ще гледаме с други очи на изобразителното изкуство. Това, че на сцената имаме нов играч под формата на компютърен алгоритъм, всъщност ще повиши стойността на биохимичния алгоритъм, който произвежда емоции и мисъл и чиято най-висша функция в крайна сметка е изкуството – изстрадано и създадено от човеци за други човеци. Това е моята колкото прогноза, толкова и молитва.
