Виждаме далматинци навсякъде

Едва ли, когато Доуди Смит пише детския си роман „101 далматинци“ в средата на 50-те години на миналия век е вярвала, че от цялото й творчество, включващо пиеси, романтични романи и мемоари, именно той ще остане като емблема на нейното творчество. И не само – днес „101 далматинци“ е поп културен феномен.

Доуди Смит мечтае да бъде актриса и когато се мести във Великобритания като съвсем малко дете останало с един родител, тя започва всячески да преследва мечтата си, играейки в театъра. Скоро обаче открива, че актьорството не е нейната стихия. За сметка на това писането й се отдава. Пише първата си пиеса, когато е само на 10 години с идеята да изиграе главната роля и не спира да пише, докато е жива.

Доуди публикува първата си пиеса на 35 години под мъжки псевдоним и пиесата става хит, а тя звезда. Почти всичко, което пише след това рядко е под псевдоним, но за публиката тя си остава любимата детска писателка, макар в библиографията й детските книги да са най-малко на брой.

„101 далматинци“ се появяват, когато Доуди Смит е на 60 години и вече има издаден роман – „Моят замък“ – превърнат във филм с доста широк отзвук и комерсиален успех. Автор е на пиеси и пише мемоарите си. Но хей, кой не обича животни и то по-специално кучета?

Мадам Смит, горд собственик на няколко далматинеца, години по-късно разказва, че идеята да напише детска книга идва при нея още докато работи като продавачка на детски играчки и се запознава със съпруга си. Далматинците, които притежава – в един момент те са 9 на брой – стават нейното основно вдъхновение за най-известния й роман. В едно свое интервю Доуди си спомня, че идея за романа се оформя, когато на вечеря в дома й неин приятел възкликва, докато наблюдава кучетата й: „От тези далматинци ще се получи едно страхотно палто!“ И така в света на модерната литература и култура се появява образа на един от любимите злодеи на много деца – Круела Де Вил.

Компания „Дисни“, тогава все още управлявана от Уолт Дисни, купува правата за филмиране на книгата на Смит почти веднага след излизането й. Днес сигурно е пределно ясно на всички, но още тогава „Дисни“ всячески се опитват да се наложат като едноличен собственик на повечето детски истории, които излизат на книжния пазар. Така „101 далматинци“ стават техният 17 анимационен филм, който им носи награда БАФТА и любовта на публиката.

Вдъхновена от собствения си живот в Лондон, Доуди създава оригинален и забавен свят, пречупен през гледната точка на двойка далматинци – Понго и Мисис Понго (която всички наричат просто Мисис), които са горди собственици на двойка човеци – семейство Душкинг. Понго и Мисис имат 15 далматинчета, които една вечер са отвлечени от двойка престъпници, за да угодят на капризите на разглезената Круела де Вил, която чисто и просто иска палто от далматинци. Двете кучета, заедно със стопаните си и огромна група от различни домашни любимци, се впускат в спасителна мисия, за да върнат потомството си.

„Дисни“ правят няколко значителни промени от романа на Смит – сменят имената на образите и прокарват няколко сюжетни линии, които не съществуват в оригинала. Също така слагат много музика, защото музиката и усещането за мюзикъл вече се е превърнало в тяхна запазена марка. Независимо от промените, тъй като романът трупа почитатели с всяко продадено копие, когато „101 далматинци“ се появява на екран през 1961-а бележи огромен комерсиален успех. Днес печалбите му се равняват на 303 милиона долара при бюджет от 3.6 милиона. Филмът печели награди и превръща Доуди Смит от просто популярен автор в мега звезда.  

Няколко години след появата на анимацията и застигната от огромна слава Доуди Смит пише втора книга, своеобразно продължение на „101 далматинци“ – The Starlight Barking (Новите приключения на далматинците).

Доуди Смит умира през 1990 година на 94-годишна възраст и не успява да види игралната версия, която се прави по романа й, в която единственото хубаво нещо е изпълнението на Глен Клоуз като Круела Де Вил. Решени да усвоят максимума от романа на Смит обаче в годините „Дисни“ правят няколко опита за повторен успех на първия филм – освен игралната версия те пускат продължение на историята – „102 далматинци“, а през 2003-а и още една анимация „101 далматинци II: Приключението на Пач в Лондон“, която отива директно на видеокасета и дори не се докосва до кината.  

В началото на новото хилядолетие, след няколко неуспеха, далматинците са оставени настрана и „Дисни“ се заемат с други проекти. Едва през 2021-а се появи нов прочит и един вид предистория на романа, разказана през погледа на единствения по-известен от двойката далматинци персонаж – Круела Де Вил. Филмът „Круела“ с Ема Стоун в главната роля се получи добре. Не толкова, колкото оригиналната анимация, но по-добре от беззъбите й продължения и днес публиката очаква нейната втора част.

Ние пък виждаме отново далматинци навсякъде. Романът на Доуди Смит е вечна класика, която получи нов илюстриран превод на родния книжен пазар от изд. „Рижко“. Според нас интересът към романа никога не е спирал, но за Доуди Смит отново се заговори, когато преди 2 години викторианската къща, в която живеят стопаните на далматинците и която все още се намира в Лондон, беше обявена за продан за първи път от 40 години. Когато Доуди Смит се прибира от Америка обратно в Лондон, живее в близост до въпросната сграда и всеки ден минава от там, заедно с кучетата си в продължение на години. Затова, когато трябва да измисли дом за своите книжни любимци, тя използва нея и благодарение на това и днес къщата е изключително известна.

Тази година се навършват 126 години от рождението на Доуди Смит, а ние отново четем „101 далматинци“ и после си пускаме филма. Може да си пуснем и „Круела“. Децата в нас имат нужда от това.  

Spread the love
More from divamagazine.bg
Салата със скариди и авокадо
Продукти: 500 г почистени и сварени скариди 2 домата 2 стръка зелен...
Read More
0 replies on “Виждаме далматинци навсякъде”