Репортажи за оцеляването от Капка Касабова

С уговорката за висока художественост на текстовете, си позволявам така да определя и „Анима”, последната издадена у нас книга на писателката Капка Касабова

„Анима“ е книга за оцеляването – на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. С нея Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред.

„Анима“ не е романтична, а реална, дръзка, понякога жестока, но винаги дълбоко човешка история. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисли, мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните пазят памет, а телата са съхранили ритъма на сезоните.

„Анима“ е последната от балканската четирилогия на Капка Касабова, започнала с „Еликсир“, последвана от „Граница“ и „Към езерото“. Всички те са документални разкази за живота на хората по южните граници на България с Турция и Гърция или пътувания към родовите корени на писателката – в Охрид и Преспа, пак на граница между Република Северна Македония, Албания и Гърция.

Целият живот на Капка Касабова е пътуване, пътуване, пътуване безкрай. Родена е през 1973 г. Израства в София, но през 1992 г. се мести в Нова Зеландия със семейството си. От 2005 г. живее в Шотландия и пише на английски. Може би това, че самата тя е емигрант, ѝ помага да разбере и бежанците, напиращи през Турция към Западна Европа, и хората, които първи се срещат с тях покрай граничната бразда.

За всяка от книгите в четирилогията Капка Касабова се връща по нашите земи и пътува сама, за да срещне и да преживее разрушението и съпротивата, болката от изгубеното и радостта от съхраненото, невидимата, но осезаема свързаност между всичко живо. И със своята изострена чувствителност и съпричастност да го разкаже по неподражаем и неповторим начин.