Фотография / Getty Images
Кой всъщност е идеалът? Физически – Ава Гарднър.
Кое качество у жената цените най-много? Женствеността, разбира се.
Предпочитана историческа личност? Генерал Дьо Гол.
Кой би искал да бъде той самият? Атила.
Предпочитан композитор? Моцарт, Вагнер.
Художник? Дьолакроа, Жерико, Миле…
Казват, че сте успели във всичко освен в щастието? А кой пък толкова е успял в тази област?
Възрастта, опитът служат ли ви в личен план? Да. Станах по-разумен. Научих се да полагам усилия, да приемам неща, които не приемах преди… Това е животът. Искам винаги да печеля.
Да печели. Да доказва себе си. Да си поставя предизвикателства. Гордост? Сигурно. Суета? Съвсем не. Движи го огромна воля, мощна нужда да действа. За него действието е самият живот. Той е „батан“. Думата няма точен превод на български. Може би защото не сме имали такъв род хора. Борци, които обстоятелствата може да съборят, но не и да повалят. Те тръгват отново от нула и отново побеждават – себе си и обстоятелствата. Беше се залавял за какво ли не. Кинопродуцент, акционер в компания за чартърни полети, собственик на фабрика за мебели, които рисува сам. Организатор на боксови мачове, създател на линия парфюми… Много и много трудоемко. Неспособен да действа като аматьор, той изпипва всичко…
Аз съм един делови човек. Това е.
Позарязах всичко това. Пък и всеки, който иска да сключи сделка с мен, държи задължително да разговаряме.
Сега сте колекционер. Казват, че сте добър. Сам се научих, но и съдбата ме срещна с хора, които ми помогнаха. Изключителни личности – Висконти, Мелвил, Клеман, Лоузи и т.н. От тях можеш да научиш, да „попиеш” нещо. Какво богатство е да общуваш с тях!
Играх в над 85 филма и всеки път имах чувството, че живея 80 живота. Бях ченге, мошеник, скитник, търговец, адвокат, политик… 80 съдби. За трите месеца, в които се снима филм, се изживява интензивно една съдба. Това е привилегия за нас, актьорите – стареем по-различно. Времето сякаш минава покрай нас по различен начин.
Старостта? Още съм далеч от нея, но не ме е страх. Свиква се с всичко. Сена си тече. Животът минава. Остава завинаги утехата, че хората ходят и ще ходят на кино. Искат да ни видят. Отиваме и ние при тях чрез малкия екран. Животът ми винаги е бил предизвикателство. Старостта също е предизвикателство. И понеже винаги са ме ръководили чувствата, мисля, че и като остарея ще бъда там и ще правя това, към което сърцето ме влече.
