За 20 години дизайнерката на интериори Илияна Йонкова е създала името си на талантлив модерен творец, който веднъж ангажирали, клиентите търсят отново и отново
„Не обичам сладко“, казва Илияна, когато отбелязвам колко съм харесала шоколада, с който тя черпи гостите си в студиото – тъмен с кристалчета морска сол. Това, че е много специален, личи най-напред по опаковката – с него отбелязват 20-годишнината от създаването на интериорно студио Илияна Йонкова. После идва необичайният вкус по дизайн на Илияна, която не обича сладко.
Не зная дали с този увод съм успяла да нанеса първия, но основен щрих към портрета на дизайнерката, която за 20 години е извоювала доброто си име и се е наредила сред лидерите на пазара в България. И за да довърша този портрет, преминавам към разговора за нейната житейска и творческа философия, на която дължи популярността си.
Какво стои зад тези 20 години съществуване на интериорното студио Илияна Йонкова? Много неща, много проекти, не зная дали ще мога да ти разкажа всичките обекти. Всеки е с нещо ново, различно, отговаря на тенденциите в момента. Но ако погледнем към един интериор, правен преди 20 години, ще видим, че е напълно адекватен. Със сигурност вече имаме голям опит и страхотни клиенти, които ни се доверяват. През нас минават всички техни обекти.
Т.е. имаш клиенти, които се връщат при теб. Да, ако са били сами, вече имат семейства и сменят жилищата си. Ако са били в апартамент, преместват се в къща. И за мен най-големият успех и радост е, че ни имат доверие и ни търсят.
В интериора на дневната с къта за сядане е оставена една видима колона, която държи покрива на къщата. Разпределението е направено около архитектурните дадености и около старото маслиново дърво, интригуващ жив акцент
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Кои са твоите учители в интериорния дизайн? На първо място италианците, от тях тръгва дизайнът. От всички италиански дизайнери сме се учили. Харесвам и скандинавската школа в интериорния дизайн – Марсел Вандерс. Но и Паола Навоне. Не ги копираме, създали сме си наша линия, която следваме. Но те налагат световните тенденции и няма как да не ги следваме. Всяка година на изложението през април виждаме нещата, които са разработили предходната година, но ще влязат в обръщение през септември и ще бъдат на мода следващите няколко години.
Не са ли в двата края на спектъра италианците и скандинавците, известни като традиционни минималисти? И от двете има много какво да се научи. Ние компилираме и от Баухаус, и от арт деко тенденции, всичко, което харесваме и може да прилагаме в нашите интериори. В последно време е модерна еклектиката…
Преходът от кухнята, „счупена” под ъгъл, към спалните вляво и вдясно
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Изпревари въпроса ми има ли мода в интериорния дизайн. Няма точно мода. До някаква степен модните дизайнери налагат тенденции в текстила – пердета, дамаски. Всички производители на мека мебел вземат текстила на италианските производители. Така че, следейки всички течения, ти си правиш визия за всеки отделен клиент, а те са толкова различни.
Какво е водещо при изготвянето на един интериорен проект – изискването на клиента или вашата философия? Хората, които идват при нас, вече ни познават и са наясно какво ще им предоставим като услуга. Аз не вземам клиенти, които не харесват нашия дизайн.
Плъзгащи се декоративни щори и врати обединяват и разделят вътрешните от външните зони
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Как би определила вашия дизайн? Модерен за времето, за което го работим. Интериор, направен преди 20 години, не е актуален като цветове, но тъй като функцията в интериора е много важна, ако има едно добро разпределение, с много малко промени и съответно с малък бюджет може да се промени визията. Нашите клиенти много лесно продават жилищата, които ние сме правили, тъй като има недостиг на красиви и функционално измислени неща.
Разкажи ми как стигнахте дотам да разработвате и собствени дизайнерски мебели. За бутиковите интериори се налага да го правим. Наемайки ни като професионалисти, клиентите получават една съвсем различна услуга – освен функционално разпределение на жилищното пространство измисляме и конкретно нещата, съобразени с техните нужди, моделираме ги да са максимално удобни и с елегантна визия. Фирмите, с които работим, внимават много за нашия детайл. Нашите интериори, ако забелязваш, са с много изчистена линия, няма безсмислено празни пространства. Всичко е направено конкретно за клиента. Дори и при разпределението на гардеробите се съобразяваме с начина на живот на клиента. Той ни разказва за своите навици, как обича да са дрехите му – дали на закачалка или на рафт. Персонализираме всичко в мебелите. И отвън, и отвътре. Не съм привърженик на това отвън да ти е лъскаво, а отвътре – евтино и неудобно.
Къщата е на два етажа, на втория са разположени родителската спалня и детски стаи за трите деца в семейството. Спалнята и банята към нея са в минималистичен стил като форми и цветове
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Кога говорите с клиентите за бюджет? Със сигурност искаме да имаме представа какъв е бюджетът им и докъде може да се разпрострем в дизайна на интериора. Но истинският бюджет правим, когато завършим идейния проект, избрали сме цветовете и материалите. Ако бюджетът при остойностяването на услугата не устройва клиента, има варианти да се запази визията, но да се смени материалът. Или да се замести с това, което има на пазара, без да се промени крайният резултат.
Как избирате основния цвят, когато правите един интериорен проект? Има ли някой, който да каже, че си представя жилището си основно в жълто, да речем? Да, с това започваме.
Внесен от проектанта, испански архитект, диагоналът на ъгъла влиза в басейна на двора и го разделя на плитка и дълбока част. Линията на тавана подчертава линията на кухнята, преливаща към двора. Получава се много интересно пространство с успореден кухненски остров. Една от стените – зад етажерката – е облицована с много специфичен камък, испанците го наричат блу рома заради синия му цвят. От интериорното студио го избират, тъй като къщата е морска, и така символично пренасят морето вътре
Налагало ли се е да разубеждавате някого? Не точно. Тъй като клиентите не са напълно запознати с материалите и формите, когато им предложим красиви решения, те ги приемат. Ако пък някой съвсем не харесва нашите идеи, не работим с него. Хубаво е и клиентът да е доволен, но и ние да се радваме на резултатите от нашата работа. Не е добре да сме в конфронтация – клиентът да иска къщата му да е червена, а аз да настоявам да е бяла.
В такъв случай не си ли стисвате ръцете на розова? Хаха, да, може!
Кухнята, част от пространството на приземния етаж, е „счупена” под ъгъл
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Съществува ли възможност за компромис, за среща на двете крайности във виждането на клиент и дизайнер? Случва се да приемем искане на клиент като предизвикателство да направим нещо различно. Розовото е възможно, ако интериорът е с подход Баухаус, всяка стена да е различна. Да приемем идеите на клиентите и да ги пречупим през нашата призма, е наистина тръпка в работата ни.
След 20 години в бранша можеш ли да кажеш как се промени визията на българина за мястото за книги в дома му? Като направихме преди почти 30 години списание „Идеален дом“, бях шокирана, че модерните домове, които снимахме, нямаха библиотеки. Хората все повече четат електронни книги. Лично аз обичам книгите да се виждат. Често се е случвало да ни поръчват място за книги, но затворено зад врата, за да не бършат прах. Моето усещане е, че книгите трябва да живеят на открито. Вкъщи имам голяма библиотека, където съм подредила и книгите, наследени от баба ми, от майка ми…
Я да чуя нещо повече за това твое наследство! Те са хубава поредица от световна класика, облечени красиво в черно със златни букви. Дори и да не съм ги чела всичките, толкова им се радвам само като ги гледам. На мен електронната книга не ми доставя удоволствие.
В Испания има много добри материали, така че повечето са купувани там. Български мебелисти изпълняват проекта на дизайнерката. Декорациите са от местни магазини за ръчно изработени предмети
Фотография / Студио Илиана Йонкова
В каква къща си живяла в детството си, Илияна? Не беше къща, а апартамент. Със сестра ми деляхме една стая.
А съгласна ли си, че къщата е човешкото жилище? Не съм сигурна. Вече има и апартаменти на приземни етажи, които създават усещането за къща с двор. Харесвам идеята за индивидуалността на къщата. Но смятам, че тя е дом за семейство. Човек, докато е млад, не виждам какво би могъл да прави в къща сам. Това е причината и аз да живея в апартамент. Може би някой ден, като ми омръзнат градът и удобствата всичко да ми е на една ръка разстояние, да си купя къща.
Как започна твоята история с дизайна? Завършила съм художествена гимназия с приложни форми в Казанлък. Оттам тръгна мечтата ми за продуктов дизайн, която осъществих с фирмата за авторски мебели миналата година.
Фотография / Студио Илиана Йонкова
Обичаш ли да правиш неща с ръцете си? Обожавам. И всичко мога да правя – рисувам, шия, готвя, ако се наложи, мога да си ремонтирам нещо у дома, притежавам техническа грамотност и инструменти. Според мен работата с ръце развива и мозъка. Сега всичко минава през компютъра, дори една елементарна скица.
В проект за интериор влизат ли и идеи за декорация? Всички картини в офиса ни са на български автори, които харесваме и сме селектирали. Можем да го правим, но невинаги се налага. По принцип една къща не се събира за един ден, а се населява постепенно, и то с предмети, които имат своя история, някаква емоционална стойност. Вкъщи поне е така и винаги има място за още нещо, донесено от пътуване, да речем. Но мога да посъветвам клиентите си за посуда. Дамите обаче предпочитат сами да си я избират. Всъщност много рядко се е случвало да завършим един интериор с картини, с мази, пластики, които ще стоят постоянно на определените от нас места.
Съобразявате ли проектите си с наличието на домашни любимци? По-скоро това влияе върху избора на материалите за подовете. Ако животното е дошло след като сме изработили интериора, няма как да предпазим лака на паркета от избеляване или пък пердетата…
В къщата във Валенсия, с която те представяме на следващите страници, има едно дърво в остъклено пространство. То там ли беше или го наместихте като декорация? Това е старо маслиново дърво, запазихме го като част от интериора. Къщата е с доста добри линии, добра перспектива, проектирана от испански архитект. Маслината си беше на терена, ние я вкарахме в атриум, в който си има въздух. И е при естествени условия – когато вали, се полива.
