Невероятно е в края на живота си да започнеш отначало, обяснява култовият фотограф Нишков любовта с младата си съпруга Теди
Те са артисти, които говорят за човешката любов помежду си с емоционална откровеност, дискретен патос и философски метафори. Не крият, че чувствата са на върха в пирамидата на екзистенциалните им ценности, после иде изкуството.
Той е виртуозът на обектива Александър Нишков. Тя е проспериращият фотограф Теодора Нишков. В началото са най-старата двойка в цивилизацията – Учителят и Ученикът. Първо постигат интелектуалната хармония, след време се предават на мъжко-женската страст. В търсенето на смисъла не се интересуват от вероятната еснафска аритметика за сериозния интервал в рождените им дати. Нито се поддават на клишета от сорта на Пигмалион и Галатея, Красавицата и Звяра. Но колкото и да се въздържат от митологична романтика, сантименталната им хронология е
По ръба на холивудски сценарий
„Невероятно е в края на живота си да започнеш отначало“, формулира Александър Нишков огромния си късмет.
През 2010 година Теодора звъни за първи път на вратата в ателието на Нишков – имат уговорена среща. Маестрото се е навил да я консултира за кандидатстудентските изпити в НАТФИЗ. Не се познават, а тя и досега не може да си обясни защо в онзи миг е била толкова щастлива. Появява се пред Нишков в някаква своя си еуфория и без авторските снимки, които е избрала да му покаже. „И той ме изгони. Обясни ми, че няма как да реши дали ще се занимава с мен, трябва да види какво мога с фотоапарата“, разказва днес младата дама. Нишков е професионалист, който не се плаши от някакъв си фалстарт, а и при втората им среща разбира, че във фотосите на Теодора има бъдеще. Дори за части от секундата не подозира, че той ще го споделя с нея. Два месеца я подготвя за НАТФИЗ, по-скоро канализира уменията и знанията ѝ – казва, че изкуство не се преподава, не се учи, или имаш, или нямаш талант.
„Първият урок беше странен. Сашо ме предупреди, че ще снимам две тухли. Даде ми тухлите, обясни ми какво трябва да бъде осветлението и че тухлите може да бъдат композирани по десетки начини, и ме остави да работя. Снимките ми хвърчаха директно към компютъра му, откъдето получавах „не“, „не“, „не“, „не“… По принцип това е много добро упражнение, но след час вече мразех тухлите, бяха толкова грозни. „Продължавай, явно не ги мразиш достатъчно. Продължавай, докато не им дадеш душа!“ Колкото близко до съзнанието, толкова далеч от опита. Исках да потъна в земята от срам. Тогава, в началото, го обичах като приятел, като ум, като покровител. Той е умел преподавател, истински вдъхновяващ. Правеше така, че чаках следващото ни общуване с нетърпение – един път в седмицата. Да му покажа какво съм снимала, да обсъждаме, да анализираме творби на световни творци. Забъркваше някаква магия. Създаваше атмосфера, разпалваше мисълта и духа. Удивителен. Очарователен. Дори когато ме приеха в НАТФИЗ – винаги ми е било мечта, класирах се на второ място, бях малко разочарована. Щях да остана без срещите със Сашо. Нашата връзка ментор-възпитаник приключи. Засичахме се много рядко. Никога не съм предполагала, че ще бъда с този мъж.“
Животът ги събира осем години по-късно. Докато Теодора е в НАТФИЗ, се разминават дружески, тя го поздравява за някоя Коледа или Великден, но нищо повече. През 2018-а все така дружески се уговорят да излязат на обяд. Теодора се развежда и е в минорно настроение. Спонтанно или нарочно, преди да тръгне към ресторанта, пише на лист: „Искам оттук нататък в живота ми да има само силни и позитивни личности. Например като Сашо Нишков!“
„Не знам защо го написах. Не знам защо след това го изгорих. Може би защото нямах кой знае какви очаквания. Вселената обаче вече ме беше разбрала изключително буквално, беше ме изчислила и планирала. Щях да я разбера само след час. Макар че излях в думите нуждата от приятели като Сашо – невероятен човек, със сигурност копнеех за мъж като него. Мъж, който притежава електричество, с което е способен да задвижи цялата планета. Неповторим по начина, по който разбира и подкрепя хората с цялото си внимание и отдаденост. Моето влюбване в него беше неизбежно. Така че благодаря на
Вселената, която леко ме коригира и ме побутна
„В четвъртата минута от онзи обяд се влюбих в нея. Преди никога не я бях наблюдавал с мъжки очи. Не че тя не го заслужаваше – просто бях женен и не гледах настрани. После настъпи продължителен период, в който с бившата ми жена живеехме като брат и сестра. Не бяхме семейство в общоприетата версия заради различни обстоятелства. Когато проблемите се решиха, вече бях свободен. Но въпреки това след онзи обяд изпитвах двоумение – голямата разлика във възрастта винаги предполага препятствия. Колебанията ми бяха сериозни. Но не стана така, както си мислех. Стана по-добре“, категоричен е Александър Нишков. Не крие, че понякога изпитва логична ревност към своята прекрасна Теодора. „Не ме е срам да го кажа. Интересното е, че по-рано не съм имал подобни терзания. Но това е положението – тя е голямо момиче, да се оправя.“ Теодора споделя, че и тя го ревнува – може би от студентките му в НАТФИЗ. И двамата са остри камъни въпреки елегантната си визия. Той е Стрелец, тя – Скорпион. Яко се стрелят и жилят. А химията между тях се долавя почти физически. Сякаш не е само във флуидите на енергията, която си разменят дори в присъствието на някой трети, или в общата им Венера на един и същи космически градус.
„След онзи обяд осъзнах, че той е персонажът от приказките, за който винаги съм бленувала, но никога не съм се надявала, че съществува – и винаги съм се примирявала. А ето го от плът и кръв – пие кафе срещу мен и теб. Ако в предишен живот сме се прераждали едновременно със Сашо, то сме били рицари, при това братя.“