Колекцията е готова, когато е готова
е простичкото му обяснение.
Алая прави всичко със собствен ритъм. Отказва се напълно от официалния моден календар през 1992 г., показва колекциите си спорадично до средата на 90-те, а след смъртта на сестра си за известно време напълно прекъсва работа… Това привидно непостоянство не отказва почитателките му, напротив – създава на дизайнера онази аура на индивидуалността, която го прави още по-търсен.
Алая отказва да рекламира в списания, не плаща на холивудски звезди за ПР, нито им изпраща безплатни дрехи, и въпреки това е един от най-предпочитаните дизайнери на червения килим. Звездите сами си купуват неговите дрехи.
Въпреки че повече от двайсет години Ана Уинтур отказва да представя дрехите му на страниците на Vogue, Азедин Алая е сред най-търсените чужди дизайнери в Америка. Той остава в историята и като един от малцината, които си позволяват открито да коментират стила и качествата на главната редакторка на модната библия. След като тя не включи работата му в изложбата Model As Muse в Metropolitan Museum of Art през 2009 г., Алая дори заяви, че няма абсолютно нищо, с което Уинтур да бъде запомнена в историята на модата. Не по-топли бяха и отношенията му с Карл Лагерфелд.
Алая винаги се е отличавал с прямотата си. Както и с чувството си за хумор, и с грижата за околните според много от хората в обкръжението му: от шивачите в ателиетата до супермоделите от няколко поколения, работили с него – Джери Хол, Иман, Наоми, Линда, Кристи Търлингтън, Хелена Кристенсен… За някои от тях той става много повече от любим дизайнер.
Наоми Кембъл и досега говори за него като за „тате“
Среща го през първия си ден в Париж, където 16-годишна се озовава без портфейл и подслон. Азедин я приютява в собствения си дом, а впоследствие не просто дава старт на суперуспешната й кариера, а се превръща и в бащинската фигура, която й липсва. При всяко следващо посещение в Париж Наоми нощува при Алая. Години по-късно двамата се шегуват с навиците й да се измъква нощем през прозореца на втория етаж, за да кръстосва парижките клубове, и не чак толкова – с космическите сметки за международни разговори, които тя редовно му оставя. Алая е първият, който включва Наоми в ревю, пътува с нея до Ню Йорк и я представя като „дъщеря ми“ на агентите, които първоначално не я приемат с голям ентусиазъм.
През годините взима под крилото си и Вероника Уеб. „Дали му дължа кариерата си? Шегувате ли се? И аз, и Наоми, и Стефани… Той ни научи как да ходим, как да ползваме вилица, как да приемаме отказ, как да се представяме. Държеше се с нас като със собствени деца“, казва тя.
Според слуховете (които и сам подклажда) през 2011 г. Алая отклонява предложението да заеме мястото на Джон Галиано като творчески директор на Dior след скандалното му отстраняване. Азедин нееднократно критикува индустрията за стреса и системния натиск, който оказва върху дизайнерите да произвеждат по десет и повече колекции на година. Самият той не може да работи в такава машина, нито да изисква от хората в ателиетата си свръхчовешки усилия. До последния си дъх остава верен на изключителната си работна етика.
Няма как да бъдеш креативен в такова темпо.
Чудо е да имаш и една хубава идея на година
казва той.
Алая залага на надграждането, на постепенното развитие и на усъвършенстването – на идеите, на уменията на хората, с които работи. В ателиетата му го боготворят. Естественото му непосредствено поведение му създава дългогодишни приятелства с много от неговите служители и клиенти. Около масата на Алая всички са равни. А там може да бъдат забелязани и Рей Кавакубо, и Риана, и Кание…
След смъртта му модният свят скърби искрено за загубата му, въпреки че Азедин винаги е бил един от най-отявлените критици на индустрията. „Съвремието ни е прекалено забързано и това се отразява зле на всеки вид творчество. А модата е арогантна – огледало на политическото и икономическото време, в което живеем.“
