Със своите скромни 160 сантиметра Азедин Алая се извисяваше като колос в света на модата и това беше само едно от противоречията, които роденият в Тунис дизайнер носеше в себе си. Освен на жените той беше любим дизайнер и на дизайнерите, които рядко признават приноса на конкурентите си. Алая отказваше да показва колекциите си в рамките на модните седмици, въпреки че интересът към всичко, което създаваше, беше огромен. Неуморно критикуваше „нехуманната“ индустрия, в която модата постепенно се превръща, но беше обожествяван от същата тази индустрия.
Преди да си отиде от този свят на 18 ноември 2017 г. на 77 години, Алая направи не просто дрехи, а комплименти към женското тяло. Обожаван от Грейс Джоунс, Тина Търнър, Марион Котияр, Риана, Мишел Обама, Наоми Кембъл, Виктория Бекъм, Лейди Гага и може би от почти всяка жена, която е имала късмета поне веднъж да облече негова рокля, той беше един от последните представители на друга ера в модата. Oт онези, за които чистосърдечно можем да твърдим, че оставят история след себе си.
Алая често е сравняван със скулптор или архитект
заради отношението му към силуета и зарадина начина, по който проектира колекциите си.
Първата му среща с изкуството е благодарение на мадам Пино, акушерката на семейството, която тайно и против волята на бащата му го записва в местната школа за изящни изкуства.
В Тунис Алая посещава класове по скулптура и анатомия в Institut Supérieur des Beaux Arts, докато се издържа с довършителни работи като асистент в шивашко ателие от 5 квадратни метра. Вместо средно добър скулптор избира да бъде отличен моден дизайнер. Основите на шиенето вече е усвоил от сестра си, а в малкото ателие уменията му серизоно се развиват. Скоро среща и първите си клиентки.
През 1957 г. серия от познанства го отвежда в студиото на Dior в Париж, но е принуден да напусне само след пет дни заради разгарянето на Алжирската война. По-късно работи два сезона за Guy Laroche и за Thierry Mugler, а в края на 70-те отваря малко собствено ателие в апартамента си. Появяват се нови клиенти с неслучайни фамилии като Ротшилд, Пикасо, Митеран… През следващите 20 години Алая продължава да приема някои от най-верните си почитатели у дома.
Грета Гарбо ходи там на тайни нощни проби
Първата си колекция прет-а-порте Алая показва през 1980 г., а през 1984-a вече е Дизайнер на годината във Франция. Кариерата му се развива скоростно благодарение на две от най-влиятелните модни редакторки по онова време – на Depeche Mode и на френския Elle, които регулярно представят дрехите му в списанията си. През 1988 г. Азедин вече е отворил бутици в Ню Йорк, Бевърли Хилс и Париж. А женствените му, следващи извивките на тялото дрехи естествено се вписват в ерата на супермоделите.
Алая подчинява работата си не на тенденциите, а на индивидуалността. Неговите дрехи са сякаш много повече проектирани, отколкото ушити. При това са секси – и според него, и според жените, които ги носят, защото подчертават преимуществата на телата им и излъчват увереност.
Азедин ще бъде запомнен като новатор не само с прецизно конструираните си модели, а и с експериментите си с най-различни техники, с обработката на кожа, с непрестанното проучване на нови материали и текстил през над 40-годишното си сътрудничество с фабриката на Силвия Бочезе във Флоренция. Неговите работохолизъм и перфекционизъм са известни и отвъд кръга на най-близките му, както и фактът, че често спи по два часа на денонощие и държи да завърши лично всеки модел за ревютата си.
Но докато усъвършенства занаята си повече от половин век, присъствието му в модата често остава буквално встрани от времето. Показва колекциите си с месец след всички останали, а ревютата му закъсняват с часове.
