В някои от най-актуалните коктейл барове в света влизането е максимално затруднено. Налага се да познаваме парола, код, а понякога дори и самия адрес. Вдъхновени от нелегалните speakeasy по време на Сухия режим в Америка, днес те поддържат високо нивото на мистерия и усещането за принадлежност в частен клуб
Врата без табела. Рафт, който поддава и се отваря като с магия. Парола, прошепната на ухото на портиера. Това не е сцена от филм, а начинът, по който се влиза в някои от най-търсените барове спийк-изи в момента. Родени в САЩ по време на Сухия режим (1920-1933), в тези ъндърграунд заведения тогава се пие алкохол скришом от властите. Оттам и speak easy, „говори тихо“, защото освен всичко друго от клиентите се изисква и дискретност.
С края на Сухия режим нелегалността като правна необходимост изчезва, въпреки че някои барове запазват този дух на бунтарство и ексклузивност. В края на 90-те години започва възраждането на коктейл баровете първо в Ню Йорк и Лондон, като барманите възстановяват класически рецепти и създават интимна атмосфера. През първото десетилетие на новото хилядолетие барове като Please Don’t Tell (PDT) или Employees Only популяризират идеята за „скрит“ достъп и изискан интериор. Няколко години след това трендът започва да завладява света, като се адаптира и към местните предпочитания, като например в комбинация с гастрономия, дизайн, музика на живо. И ето го последното десетилетие, когато speakeasy баровете преминаха от нишова „подземна“ култура към формат, признат от класации като The World’s 50 Best Bars. На последното издание на престижната класация в Мадрид за бар номер едно в света бе избран именно Handshake Speakeasy в Мексико Сити.
Код, но не dress
Вече не става въпрос за скриване на алкохол, а за предлагане на ексклузивни преживявания: авторски коктейли, подбрана атмосфера и аура на мистерия, която превръща всяко посещение в малко приключение. Факторът изненада е ключов, „написването“ на собствена история от изживявания също. Много от тези заведения са скрити зад ресторанти, бръснарници или винтидж магазини. За влизане е необходимо например да бъдат открити кодове и пароли в социалните мрежи (някои се променят всеки ден), което подхранва усещането за принадлежност в частен клуб. Например в Please Don’t Tell (PDT) се влиза чрез телефонна кабина в ресторант за хот-дог. Дори местоположението на 1930 в Милано е тайно, а достъпът е само с покана.
Според експерти по някакъв начин шокът от пандемията също допринесе за това търсене на нови персонализирани съвместни изживявания. Освен това винтидж естетиката и мистерията работят перфектно в социалните мрежи, което е допълнителен плюс. Затова някои критици смятат, че терминът спийк-изи се използва като търговски трик и че в действителност малко от тези барове поддържат автентичния „незаконен“ дух. И все пак тази мода за пореден път показва, че преживяването (а често дори и само представата за него и отразяването му в мрежите) продължава да бъде най-ценният коз не само в нощния живот. Казано с други думи, докато има желание за мистерия, винаги ще има врата към нея, която чака да бъде открита и отворена.
Handshake Speakeasy: Бар номер 1 в света
Скрит зад дискретна черна врата с номер 13, Handshake Speakeasy в Мексико Сити възкресява блясъка на баровете от 20-те години на миналия век, но с дързък поглед към съвременността. Преминаваме през облицовано с кадифе преддверие и се потапяме в салон ар деко със златни акценти, черен мрамор и меко осветление. Handshake се превърна в първия бар в Мексико, обявен за „Най-добър бар в света“ на последната церемония The World’s 50 Best Bars.
Под ръководството на бармана Ерик ван Бeeк, на Родриго Урака и Маркос ди Батиста барът е превърнал коктейлите в изкуство. Всяка напитка изисква до 48 часа подготовка, като се използват техники на молекулярна миксология, изненадващи текстури и аромати. Това става в собствената им лаборатория, където се експериментира непрекъснато. Сред най-известните им коктейли са Butter Mushroom Old Fashioned (бърбън, масло, гъби, кленов сироп и еноки), Mexi-Thai (текила с макрут, лимон, кокос, масло от босилек и домати), Cariño (бакарди, жълт шартрьоз, лимон, ванилия, гръцко кисело мляко, индийско орехче).
Жени зад бара
Освен че е един от най-актуалните коктейл барове в Барселона, The Circle се отличава и с това, че е управляван от жени. Барът се намира в Готическия квартал и е скрит на партерния етаж на Hotel Hesperia Gòtic, като входът му се разпознава по изрязан на вратата голям кръг. Заведението пренася посетителите в тайните барове в Ню Йорк или Чикаго от 30-те години на ХХ век с приглушена светлина, кадифе, месинг и винтидж мебели.
Напитките са вдъхновени от „прокълнати“ авторки и поетеси, от техните стихове и от готическата атмосфера навън. В менюто коктейлите са представени със стих, а след това и разяснени като микс. „Последната мълния“ (El último relámpago): „Лъч абсент разсича нощта. Течна мълния, която събужда затворените очи.“ Haku Japanese Vodka, сироп от киви и шисо, Paragon Labdanum, саке и абсент. „Гранатови устни“ (Labios de Granada): „Червени устни, червени обещания, отворена рана, която целува зората.“ Roku джин, малинов и грейпфрутов шербет, аперитив с шамфъстък, лимонов сок.
