С филма, който сама е написала и режисирала, Грета Гъруиг оставя белег в модерната попкултура
Сигурно сте чули името на Грета Гъруиг поне веднъж от началото на лятото. Ако не по друг начин, то чрез високопарни заглавия като „Най-успешният филм, режисиран от жена“ или нещо като „Грета Гъруиг чупи рекорди/променя историята“. С думи прости – Грета Гъруиг режисира „Барби“, големия хит на 2023-та, който поляризира общественото мнение. Независимо от кой отбор сте, признайте – Грета Гъруиг и „Барби“ са изключително любопитни феномени в модерния пейзаж и в попкултурата.
Грета Гъруиг е поканена да напише и да режисира „Барби“ от Марго Роби, която заедно с компанията Warner Bros купува правата за филма. Когато по-късно говори за това, Грета признава, че отначало била ужасена. „Не е като филм за някой супергерой, който вече има история. Имаш чувството, че ще бъде адаптация с малката разлика, че онова, което адаптирахме, е кукла. И икона на XX век.“ Преди да седне да пише сценария заедно с партньора си – режисьора Ноа Баумбах, Грета не е уверена в успеха на онова, с което се захваща. „Чувствах се доста сложно и странно. Мислех си – може би там има нещо интересно, което да бъде открито. И си казвах: обичам това и няма да мога да понеса, ако някой друг го направи. А след това: забрави, никога няма да ни позволят да направим този филм.“
Снимка: Beata Zawrzel/NurPhoto, Getty Images
За да представи своята идея за „Барби“ – филм за една голяма жива кукла и икона, Гъруиг пише странно и – както тя го определя, сюрреалистично стихотворение. В крайна сметка проектът е даден на нея и с Ноа се захващат със сценария. И започва пандемията. „Двамата имахме силно желание да направим нещо анархично, диво и напълно ненормално. Усещането ни беше: „Е, ако някога отново се върнем в кината, нека направим нещо напълно необмислено.“ Анархията на „Барби“ на Геруиг идва от „дълбоката изолация на пандемията“, както казва тя, „от усещането да сме в собствените си малки кутии, сами“.
„Имаше много начини да се впуснем в това. Идеята за Барбиленд. Идеята, че самата Барби е ограничена в множеството. Идеята, че Аз-ът е разпръснат сред много хора, че всички тези жени са Барби и Барби е всяка от тези жени. Това е доста странно като начало. И чувството, че тя е непрекъснато със своята среда. Че наистина няма никакъв вътрешен живот. Защото просто няма нужда от него.“
Куклата Барби е измислена през 1959 година от Рут Хендлър, съоснователка на компанията производител на кукли Mattel. Оттогава Барби заема важна позиция в живота на своите собственици. Все пак тя е недостижим идеал за малките момичета – факт, който Геруиг признава чрез ирония в началните 20 минути на своя филма. В наши дни Mattel вече произвежда кукли Барби с различни цветове на кожата и различни форми.
Докато проучва Барби, Грета Гъруиг получава възможност да обиколи централата на компанията. „Невероятно е, че Барби успява да отиде на Луната още преди жените да имат възможността да получават кредитни карти. Това е лудост. Защото Барби винаги е крачка пред всички.“ В Mattel Грета попада и на първата кукла Барби президент, появила се през 1992 година, а във филма президентът Барби се играе от Иса Рей.
Докато расте, Гъруиг има сложна връзка с куклата. „Винаги съм била заинтригувана, защото Барби беше ако не точно забранена играчка в нашата къща, то не се насърчаваше. Заради обичайните критики от страна на майка ми. Като: „Ако беше истинска жена, дори нямаше да може да се изправи; този врат дори не може да държи главата ѝ.“ Майка ми беше дете от 60-те. Все повтаряше: „Стигнахме чак дотук, за да имаме това?!“
Майката на Грета е медицинска сестра, а баща ѝ – кредитен инспектор. Но тя винаги е смятала, че родителите ѝ е трябвало да станат артисти. „И в известен смисъл те бяха.“ Баща ѝ записва сънищата си – нещо, което днес и Грета прави. Той я запознава със стендъпа на Стив Мартин и с цялата поредица на Монти Пайтън. „Една от причините да уча пиано беше, за да пея и да свиря песни на Монти Пайтън.“ Семейството често посещава Филхармонията на Сакраменто, а майка ѝ купува дрехи втора употреба и ги променя, за да изглеждат по-различни и интересни. „Беше почти като човек, който прави костюмите за филм – създаваше красота навсякъде, където отидеше.“
Гъруиг на европейската премиера на „Барби“ в Лондон през юли (Снимка: Wiktor Szymanowicz/Anadolu Agency via Getty Images)
За Грета историята на Барби имитира тази на пътуването на момиче от детството до юношеството. „Винаги съм смятала, че 8, 9, 10 години е пиково време за детето. Аз бях нахална и безстрашна, шумна и голяма. И тогава дойде пубертетът. Това е периодът на свиване. Тогава човек иска да стане по-малък, по-малко забележим, погребва детската острота и хъса. Чувства се много неудобно, защото преминава през метаморфоза, буквално. „Започваш да се самоанализираш. Но също така ставаш висока. Идва ти цикълът. Излиза ти акне…“ Грета описва детството си като мир със света, а тийнейджърските години – като внезапно отсъствие. „Моето преживяване беше, че исках да се скрия.“
Като дете Грета е запален читател и често чете на масата за вечеря, с което си навлича неприятности, защото в дома ѝ това е забранено. „Винаги съм била такава – пристрастена към писаните думи. Дори не е нужно романът да е особено добър.“ В училище Гъруиг е истински последовател на правилата, което се бие с хиперактивността ѝ като дете. „Сега като голяма имам ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) – поставиха ми диагноза. Но като дете майка ми все казваше: „Нека да я запишем за всяка дейност. Нека я изморим.“ Винаги съм имала огромно количество ентусиазъм. Просто се интересувах от всичко. Имах наистина активно въображение, много дълбоки чувства. Бях много емоционална.“
Може би именно тези преживявания я учат на повече толерантност. Днес в Холивуд тя е известна като човека, който създава най-добра атмосфера на снимачната площадка. На 40 години зад гърба ѝ са три големи филма, два от които номинирани за „Оскар“, и е една от общо седемте жени, номинирани за наградата в категория „Режисура“.
Подобно на „Барби“ и другите филми на Грета Гъруиг са вдъхновени от живота ѝ. Първият ѝ голям хит с номинация за „Оскар“ е филмът Lady Bird. Ситуиран в Сакраменто, Калифорния, филмът разказва историята на абитуриентка и нейните обтегнати и дистанцирани отношения с майка ѝ. Главната роля е изиграна от ирландката Сирша Ронан, а сюжетът е вдъхновен от живота на Грета. Във филма персонажът на Ронан казва: „Мразя Калифорния, искам да отида на Източното крайбрежие, там, където е културата.“ И Грета прави същото. Щом завършва училище, тя се премества в Ню Йорк, за да учи и да импровизира диалози. След това идват и по-големи продукции като „Грийнбърг“, „Франсис Ха“ и „Госпожица Америка“, които я въвеждат в мейнстрийма.
Филмът „Грийнбърг“ я среща с партньора ѝ (в живота и на сцената) – режисьора Ноа Баумбах. Баумбах вижда Грета във филма от 2007-а Hannah Takes the Stairs, в който Геруиг е съсценарист и играе главната роля, харесва нейното представяне и моли агента си да се свърже с нея, за да я покани за роля в „Грийнбърг“. По онова време Ноа Баумбах е женен за Дженифър Джейсън Лий, която точно е родила сина им. Пет месеца след премиерата на филма Баумбах и Лий се развеждат, а само година по-късно той и Грета излизат като двойка. И до днес не са женени, но имат двама сина. Първият Харълд Ралф Гъруик Баумбах се ражда през 2019 година. Вторият им син се ражда тази година, непосредствено преди премиерата на „Барби”, без двойката да вдига много шум. Новината Грета разкрива пред списание Elle през юли и казва, че чувства някак в средата на всичко в живота си, не на последно място защото току-що е родила второто си бебе, но и е на път да мине в една друга възраст. Пред изданието тя споделя, че ежедневието ѝ се е променило. „На път съм да стана на 40. И има нещо в това, защото си казваш: „О! Вече съм на средна възраст.“ Когато показва снимка на новородения си син споделя: „Не знам дали можете да различите енергията от снимката, но това е до голяма степен неговата енергия. Той е малко мъдро бебе.“ Междувременно Грета снима и помага на партньора си във „Франсис Ха“ и „Госпожица Америка“, двамата дори разработват проект за сериал.
Въпреки че често работят заедно, Геруиг пред Vogue отхвърля намека, че е „музата“ на Ноа Баумбах. „Бях много разочарована от това и исках да го коригирам.“ На въпроса дали връзката им е довела до повече възможности за работа, тя казва: „Да, разбира се. Той е невероятно важен партньор, който има влияние върху мен. Но бях твърдо решена да правя собствени филми, така че щях да го започна така или иначе.“
Грета се отделя и прави независимия филм Lady Bird. Но и днес, утвърдена като име, тя няма проблем да работи в някои от проектите си с Ноа. Като „Барби“. Двамата са една от силните двойки на Холивуд – отглеждат заедно по-големия син на Баумбах от Дженифър Джейсън Лий – Ромер, техния Харълд, а отскоро и трети малък наследник, и работят заедно. „Всичко правим заедно. Като непрекъснат водовъртеж. За щастие, не се отегчавам от това. Има много неща, които двамата вършим, но не са пряко свързани с филмите. Мисля, че това е начинът, по който и двамата с различните си качества обработваме света. Чрез правене, писане и въображение… Не мисля, че знам как да живея по друг начин.“
