Бръмбари в чинията

Европейският съюз разрешава използването на насекоми в храните. Тази новина от края на януари хвърли в ужас средностатистическия български потребител и няколко месеца по-късно всякакви конспиративни теории все още процъфтяват и връзват плод. Независимо от факта, че човечеството използва насекомите като храна от хилядолетия, че ние вероятно сме погълнали неволно килограми от тях – дали под формата на оцветители или просто заради лоша хигиена в производствените помещения, и че в крайна сметка никой не ни задължава да ги ядем.

Какви са научните факти за хранителната стойност на насекомите, крие ли консумацията им потенциални рискове за здравето, кога да ги очакваме в България и това ли е бъдещето на хранителната индустрия. За всички тези неща разговаряме с доц. д-р инж. Десислава Влахова-Вангелова от Катедра „Технология на месото и рибата“ към УХТ – Пловдив.

Доц. Вангелова, защо според вас разпоредбата на ЕС за използване на насекоми в храната предизвика такъв бурен и негативен отзвук у нас? Дали се дължи на предразсъдъци и по-слаба информираност – все пак карминът, един от най-често използваните оцветители в хранително-вкусовата промишленост, се прави от вид бръмбари?

Няколко вида насекоми бяха одобрени за консумация. Към момента това са брашненият червей, ларвата на брашнения бръмбар, домашен щурец, прелетен скакалец и малък брашнен бръмбар. Информацията беше представена по начин, който накара потребителите да вярват, че едва ли не във всеки хранителен продукт ще се влага брашно от насекоми. А далеч не е така. По-скоро говорим за „премиум“ продукти, които ще са насочени към определена група потребители, имащи интерес към тях. За европейците насекомите не са типична храна и голяма част от хората са скептично настроени към консумацията на цели насекоми или храни, които ги съдържат. Поради тази причина регистрацията им минава през специална процедура, която разглежда пускането на пазара на „нови храни“. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) на базата на задълбочена и изчерпателна оценка издава становище за безопасността на „новата храна“.

Що се отнася до кармина, един от най-използваните оцветители в хранителната индустрия, той се добива от изсушени насекоми – бръмбари от вида Dactylopius coccus. Хората го използват от над 1500 години.

В какви продукти ще се влага брашното от насекоми? Отразява ли се на вкуса им?

По силата на европейските регламенти, които важат и у нас, насекомите може да се влагат в определени количества в тестени изделия, паста и други храни, ясно посочени в съответния регламент. Вкусът на изсушените насекоми наподобява този на ядките. В количествата, разрешени за влагане, промяната във вкуса на произведените хранителни продукти няма да е голяма. По-важно е как тези брашна ще се отразят на технологичните характеристики на продуктите.

Какви хранителни вещества съдържат насекомите и има ли полза за здравето от тях (освен екологичните ползи)?

Екологичните ползи са безспорни. Отглеждането на насекоми не е свързано с разход на вода и електроенергия. За кратко време се генерира голямо количество протеин.

Изсушените насекоми съдържат до 50-70% протеини и между 10-30% мазнини. Микро- и макроелементите и ненаситени мастни киселини, изключително важни и полезни за нас, са в голямо количество. Белтъците съдържат всички незаменими и ценни аминокиселини.

А доколко са безопасни? Съществуват ли рискове от алергии или други неблагоприятни последствия?

Насекомите са обявени за безопасни като храна за човешка консумация след обстойно проучване и издадено становище от EFSA.

Тъй като спадат към тип Членестоноги (Arthropoda) заедно с ракообразните, хората, които са алергични към морски дарове, най-вероятно ще проявят алергия и към насекомите.

Кога се очаква влагането на насекоми в храната да навлезе в България? Все още в България не се произвеждат храни с вложени в тях насекоми или брашна от насекоми. Тъй като това не е типична за европейците храна, не очаквам широко навлизане у нас, а по-скоро реализация на външни пазари.

Яденето на насекоми ли е бъдещето и начинът за справяне с продоволствената криза и вредните емисии?

Това е един от възможните изходи за справяне с продоволствената криза, която ни очаква в бъдеще. Друг възможен вариант са алтернативните протеини с произход от водорасли.

Какви други трендове в храненето бихме могли да очакваме?

Търсенето на алтернативни протеини продължава. Интересен е въпросът с оползотворяването на медузите.

Другият тренд е противоположен. Това е традиционно-наследствената кухня. Нашите специфично български продукти, които са свързани с традициите. Традиционните храни, специфични за всеки район или етническа общност, се ценят по целия свят. Това е нещо, което не бива да забравяме, а да запазим и да предаваме на следващите поколения.

Spread the love
More from Дона Делова
Новата „болест“ афлуенца, или от какво плачат богатите
„Богатите също плачат“ – имаше навремето такъв сериал. Вероятно вече никой не...
Read More
0 replies on “Бръмбари в чинията”