Музеят „Прадо” в Мадрид пресъздавде работата в ателието на най-успешния художник от първата половина на XVII век Петер Паул Рубенс. Неговата живопис е продукт, подобен на този на някои съвременни модни марки или архитектурни студиа, казват организаторите
Първото, което посетителите усещат, когато влязат в ателието на Рубенс, пресъздадено в музея „Прадо“ в Мадрид, е силното ухание на терпентин, една от най-често срещаните миризми в старите работилници. Изложбата цели да покаже как европейските художници са работили в ателиета и са използвали множество сътрудници чрез един от най-плодовитите и успешни от тях – фламандския художник Петер Паул Рубенс (1577-1640). От него са запазени близо хиляда и петстотин картини, сто от които се намират в „Прадо“.
„Анна Австрийска” от Петер Паул Рубенс (1622, Музей „Прадо”) и ателие (1622-25, частна колекция)
Подбрани са повече от тридесет творби, сред които картини, изцяло излезли изпод четката на майстора, такива, нарисувани от негови помощници, както и платна в различна степен резултат от съвместната им работа. Атмосферата е допълнена от съдове, четки, палитри, платна, стативи, включително и видеоклип, пресъздаващ начина, по който Рубенс и неговите помощници са създали картината „Меркурий и Аргус“.
„Разкритият Филопомен”, Петер Паул Рубенс и Франс Снайдерс (1609-10, Музей „Прадо”)
Така посетителите са способни да разпознаят различните нива на качество. Въпреки че всички излезли от работилницата на Рубенс в Антверпен картини са продукт на неговия собствен почерк, съвременниците му, а и самият той оценяват оригиналите, нарисувани изцяло от майстора, много по-високо от създадените от негови асистенти. В това отношение живописта на Рубенс е продукт, подобен на този на някои съвременни модни марки или архитектурни студиа, казва кураторът на изложбата Алехандро Вергара.
Ателието на Рубенс в Музей „Прадо” в Мадрид
(Не)вярно с оригинала
Самият Рубенс разяснява различното качество и съответно цена в писмо от 1621 г., в което казва: „Ако бях нарисувал картината без чужда помощ, щеше да струва два пъти повече.“ В друго писмо до свой клиент дава допълнителна информация за процеса, по който работи неговата марка. „Ваше превъзходителство не бива да мисли, че другите картини са просто копия, тъй като аз съм ги ретуширал до такава степен, че едва ли могат да се различат от оригинала“, пише той в писмо от 1618 г.
„Ахил, разкрит от Одисей и Диомед”, Петер Паул Рубенс и ателие (1617-18, Музей „Прадо”)
Картините от онова време били рисувани на етапи чрез наслагване на различни слоеве, всеки от които определял ефекта от следващия. Тази система е давала възможност както за разделяне на работата, така и за замяната на един художник с друг. Няколко седмици били нужни, за да изсъхне всеки слой.
Хелена Фурман с децата си Клара-Йохана и Франс, Петер Паул Рубенс (1636 Музей „Лувъра”)
Като пример са показани две версии на портрета на френската кралица Анна Австрийска – оригиналът от Рубенс и копие от ателието му, което в този случай е с необичайно високо качество. И все пак спонтанността на майстора, докато рисува, видимо отсъства при копието. Най-високите тогавашни екстри се изразявали именно в изпълнението на картината от самия Рубенс. Което трябвало да бъде предварително уговорено, както се разбира от друго писмо на художника, в което признава: „Никога не ми беше изяснено дали картината трябва да е истински оригинал, или просто излязла от моята работилница и ретуширана от мен.“
