Нашата великолепна седморка: световноизвестни хубавици с не толкова популярни постижения на интелекта
Светът е несправедлив към красивите жени. Вероятно е несправедлив и към красивите мъже, но това го пиша по-скоро в името на равенството, отколкото от истинско убеждение.
Че светът е суров към хубавите жени, ще потвърди всяка плеймейтка, прошепнала поне веднъж през нацупените си устни: „Много злоба и завист има в тоя живот.“ Няма да пиша обаче за плеймейтките. Ще пиша за другите жени – онези, които имат нещастието освен красиви да са и умни.
Е, чак пък нещастие – ще кажете вие. Но да бъдем честни, на мъжете никога не им се е налагало да избират дали да се представят пред света като умни или като хубави. Те могат да имат „целия пакет“ – защото за тях красотата не е задължителна. Ако освен умни (смели, амбициозни, успели) са и добре изглеждащи, това е просто бонус, приятна опаковка за личността им. Няма противоречие, няма вътрешна драма.
Жените, от друга страна, задължително трябва да бъдат красиви. Те израстват с тази нагласа, която им се втълпява от люлката. Друго може и да не бъдат, но ако са хубавки – от глад няма да умрат!
Разбира се, малко са жените, които по рождение са ослепителни красавици. На повечето от нас ни се налага да мамим – с грим, облекло и жестове, само и само да бъдем що-годе атрактивни (интересното е, че в животинския свят тази тежка роля е отредена на мъжкарите). Това само
засилва социалния натиск върху нас
Да, може да си умна, доказала се в професията си и на други поприща… но неподдържана?! Това не се прощава. Жената е родена, за да бъде красива. Всичко останало са някакви упражнения по себедоказване, снизходително забелязвани в краен случай.
Ако жената освен красива има нещастието да е и умна, в повечето случаи й се налага да избира дали да се реализира като едното или като другото. Ако ти излезе име на хубавица или, не дай си боже, на секссимвол, ходи доказвай, че имаш нещо зад прелестното си чело! Според наложения стереотип умната жена трябва да е грозновата. Най-малкото така не разсейва аудиторията и има шанс това, което казва, да бъде чуто. Ако пък не е грозновата, добре е да смири красотата си, да я кастрира до обикновена несмущаваща приятност. И пак няма гаранция, че ще получи признание. Защото може да се е реализирала я в политиката, я в някоя друга обществена сфера, но народът ще й лепне прозвището „хубавото + някакво умалително от името й“. И това не е комплимент. То е ужасно снизходителното „добре бе, моето момиче, прави си там каквото си правиш, не ни пречиш, важното е, че си готина“.
Един вид – жената да си знае мястото
Кухнята или в краен случай – огледалото.
Чули ли сте някой да нарича Барак Обама (който безспорно е много харизматичен мъж) „хубавото Бари“? Аз поне не съм. Ето за това ви говоря…
Впрочем чували ли сте за Хеди Ламар? Повечето хора не са. Хеди е въплъщение на понятието „красив ум“. Една от най-големите холивудски звезди от 30-те и 40-те години на XX век; първата брюнетка със статут на суперзвезда; първата актриса, заснела гола сцена в киното; първата актриса, изиграла оргазъм на екран. Бунтарка с интересен живот, към който добавя и шест брака. Дотук добре, но къде е ролята на ума във всичко това? Вероятно не и в шестте брака.
Работата е там, че макар и без специално образование, Хеди имала интереси и талант в областта на точните науки. По време на Втората световна война тя отива в Националния съвет на изобретателите на САЩ, за да сподели някои идеи за защита на радиочестотите. Естествено, приемат я с насмешка и не й обръщат внимание. Първият, който се заинтересува от идеите й, е Джордж Ентейл – композитор и изобретател. Хеди му обяснява предложението си честотите на излъчване да прескачат произволно в определен диапазон, като се синхронизират приемащото и предаващото устройство. През 1940 г. двамата патентоват откритието, а две години по-късно то влиза в употреба с името Secret Communication System.
Тази технология става основа за развитието на комуникациите десетилетия по-късно и днес има широко приложение –
от мобилните телефони до Wi-Fi и GPS
На практика цялата съвременна комуникация се крепи върху нея. Името на Хеди Ламар обаче потъва в забрава чак до 90-те години на миналия век, когато от списание „Форбс” я издирват и пишат материал за нея и нейното изобретение. Статията предизвиква голям медиен шум и Хеди получава много отличия и награди. Както се казва – по-добре късно, отколкото никога.
В днешни дни изглежда, че нещата са се променили, поне на повърхността. В дълбочина – не особено. Затова не е чудно, че красиво-умните жени често предпочитат да използват капитала на хубостта си. По-лесно се пробива, по-добре платено е и няма нужда от доказване, понеже е очевидно! Избор като избор, достоен за уважение и не по-лош от всеки друг.
Но умът така или иначе не се губи. Дори когато е скрит зад лъскавата опаковка. Тези 7 жени го доказват. И ако красотата и талантът им са неоспорими, малко известен факт е, че са и изключително умни. Време е да възстановим световната справедливост… сега!
