Ирландецът е онзи хулиган в киното, заслужаващ всяко внимание, което зрителят може да му отдели. Но по-важна от кариерата в седмото изкуство е ролята му на баща на дете със специални нужди
Колин Фарел е ирландски актьор с дълбоки тъмни очи, избухлив нрав, ако се вярва на слухове, и тонове талант, окъпани допреди години в алкохол и наркотици. Притежава нечовешката способност да се трансформира за всеки филм, в който избере да се снима.
В момента Колин Фарел промотира най-новия минисериал със свое участие „Пингвинът“ в платформата на Max. Сериалът проследява Осуалд „Оз“ Коб, дребен гангстер, който се опитва да се изкачи по хранителната стълбица на Готъм Сити. И в същото време се появи на корицата на сп. People с големия си син Джеймс, който страда от синдрома на Ангелман – рядко неврогенетично заболяване, забавящо развитието и засягащо нервната система. „Искам светът да бъде добър към Джеймс. Искам да го третира с доброта и уважение“, казва Фарел пред списанието.
Фотография / Max
Идеята на фотосесията и ексклузивния достъп, който актьорът дава на екипа до дома и сина си, се дължат на факта, че иска да адресира проблема. Джеймс е първото дете на актьора от връзката му с Ким Борденав. „Двамата споделяме и най-малките победи – първите думи на шест или седем години, да можеш да се храниш сам на девет и да овладееш пристъпите. Когато сте родител на дете със специални нужди, важно е да чувствате, че не сте сами.“
Момчето стана на 21 години през септември и ще изгуби достъпа си до много от системите за подкрепа, предоставяни на семействата с деца със специални нужди. „Навършвайки 21 години, то остава само. Всички защитни механизми, специалните образователни класове, всичко това изчезва, така че сте оставени с млад възрастен, който трябва да бъде интегриран в обществото, а по-често той бива забравен.“ За да помогне за преодоляването на този проблем в системата, актьорът създава фондация „Колин Фарел“ за подкрепа на възрастни с интелектуални увреждания чрез специално внимание, образование и иновативни програми. „Това е първият път, когато говоря за този проблем, и очевидно единствената причина да го правя е, че не мога да попитам Джеймс дали го иска.“ И както завършва интервюто си – ролите му са много и най-разнообразни, но тази на баща е най-важната за него.
С големия си син Джеймс в специална фотосесия за сп. People
Годините на хулиганстване и лошо поведение отдавна са зад гърба на актьора. Четвърто дете в семейството на професионален футболист, Колин винаги е спортувал. Но се подхлъзва. „Пушех много трева. Свиваш първия си джойнт, пиеш първата си бира и откриваш момичетата. Обичах футбола, но просто вече не бях способен да тренирам.“ На 17-годишна възраст е изключен от училище заради сбиване. Прекарва следващата година с приятели в Австралия, а когато се завръща в Дъблин, се записва в актьорско училище и се снима в киното. Наркотиците и алкохолът са водещите субстанции в живота му, докато не навършва 38 и не влиза в клиника за рехабилитация. После става абсолютен трезвеник и е такъв и до днес.
Още с трансфера му в Америка Холивуд непрекъснато се опитва да му намери място. Лошо момче, суперзлодей, бияч, сваляч… Едва когато Фарел – изтрезнял и поумнял – се насочва към нишовото кино и подбира ролите си по-внимателно, нещата си идват на мястото. Преди да бъде Пингвинът, Фарел снима първия си сериал Sugar за платформата Apple. Там играе детектив, а сериалът напомня на класически ноар роман от миналото. На Фарел тази роля му отива – романтичен несретник с тъжни очи, готов да помогне на всеки. „Не съм съблазнен от Холивуд. Кълна се. Лесно се радвам, да. Не ме разбирайте погрешно, ще му се отдам. Ще бъда в Лос Анджелис за две седмици и ще се смея и ще се веселя, но в края на деня ще се прибера вкъщи. Просто ще съм събрал още няколко истории, които да разкажа на всички у дома.“
Колин и синът му Хенри през 2023 г.
Фотография / Arturo Holmes/Getty Images
Хамелеонизацията на Колин Фарел се развива пропорционално на нарастването на годините му. Европейското кино му пасва като добре ушит костюм. Появява се за първи път на фестивала в Кан през 2015-а, когато представя сюрреалистичната черна приказка за любов и животни „Омарът“. Това е първата колаборация между Фарел и Йоргос Лантимос и бележи резкия преход на ирландеца към сериозното кино. Две години по-късно отново в Кан Фарел участва в два от наградените тогава филми – първо в The Beguile на София Копола, която взе наградата за режисура, а после и в The Killing of A Sacred Deer („Убийството на свещения елен“) на Лантимос. Гръцкият режисьор работи за втори път с Колин Фарел и успява да изкара от него нещо различно. „Идеята не е да откриваш или да не откриваш смисъл в думите на Йоргос, идеята е да повярваш и да вградиш себе си, за да приемеш логиката и правилата, по които този свят работи“, разказва Фарел за снимките с Лантимос.
Откачалките, които киноманите приемат и почитат, обичат Колин Фарел и той обича тях. „Убийството на свещения елен“ е от онези филми, които влияят на настроението ти – споделя Фарел. – Ако трябва да бъда честен, бях леко депресиран към финала му. Това е, защото снимахме хронологично и дефакто знаех много добре как цялата история ще се развие. Естествено, знаеш много добре какво следва и как ще завърши всичко, особено след онова гротескно и доста крайно решение, което моят персонаж трябва да вземе накрая.“
Такъв е и случаят с пънк звездата на модерната британска драматургия Мартин Макдона. Той показва Колин Фарел по елегантен и леко мелодраматичен начин във великолепния си кинодебют „В Брюж“, а по-късно и в недооценения, черен като изгорял въглен, но чудесен филм „Седем психопати“. „Когато прочетох сценария на „В Брюж“, казах на Мартин Макдона: „Не мисля, че трябва да ме наемаш.“ Казах му, че идвам с известно количество багаж, спечелен през годините, а това, което той ми предлага, е толкова чисто, че бих се радвал публиката да не знае прекалено много за някои от актьорите. За щастие той не ме послуша.“
Във филма „Баншите от Инишерин“
Фотография / Searchlight Pictures © 2022 20th Century Studios All Rights Reserved.
Малко след това Фарел работи по „Дъмбо“ с Тим Бъртън – една от поредните игрални адаптации на известни анимации на „Дисни“, и се завръща в Ирландия, за да снима филма, който му носи „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“ – „Баншите от Инишерин“ отново с Мартин Макдона. Този път Макдона отвежда зрителя в родната си Ирландия, за да разкаже една брилянтна трагикомична история за приятелството, раздора, самотата и човешкия дух. „Любовта съществува подобно на чувствата във всяка провалена връзка, но интересното беше да накарам Колин и Брендан да не се чувстват толкова удобно един с друг – защото те се обичат като хора, като актьори, а не трябваше да допускаме да проявяват тези чувства пред камерата. Исках да направя нещо доста по-странно и различно, което със сигурност ще предизвика интереса на публиката, харесала вече „В Брюж“, казва Макдона за любимия си тандем.
