„Белият лотос 2“: Страх и похот в Сицилия

Снимки: HBO Max

Признавам си честно и почтено, без бой и без недомлъвки, че първият сезон на сериала „Белият лотос“ (дело на HBO Max) не се превърна в моята чаша чай. Изгледах първия сезон за ден и всичките шест епизода оставиха у мен усещането за нещо недовършено, за сърбеж, който не можеш да почешеш, за книга и интрига, която точно започва и някой приключва действието. Като жажда, която няма да бъде утолена. Доста неприятно, ако мога така да се изразя.

В този смисъл не очаквах втория сезон на сериала с нетърпение. Разни хора тръпнеха в очакване, а аз се прозявах разсеяно при споменаването му. Нов сезон, нови персонажи, нова локация. И сезонът стартира с малко шум и повече ахкане и охкане, на 31 октомври по HBO Max.

За тези, които не познават вселената на „Белият лотос“ дължа малко уточнение. Сериалът, дело на Майк Уайт – един от сценаристите на тийн драмата „Кръгът на Доусън“, където кариерата му дефакто стартира – се занимава с човешките отношения, когато те са поставени в нетипични ситуации. И като казвам нетипични нямам предвид лоши. Защото всеки си представя, че когато най-лошото излиза от теб, то това непременно значи, че преди това си бил поставен в кофти ситуация. Доброто хрумване на Уайт обаче се корени точно в обратното на тази теория. Какво става с хората, когато са поставени в красива, сексапилна и благоприятна среда? Отговорът е прост – и тя изкарва най-лошото от тях. И така „Белият лотос“ позиционира, като фигури на шахматна дъска, купчина образи, които си взаимодействат само в рамките на седем дни, докато се наслаждават на един от най-луксозните хотели в някоя от най-горещите и красиви точки на света. В първият сезон това са Хаваите. В новия – това е Сицилия.

Поставяйки всички фигури на масата, тоест из стаите на хотела, като в някоя театрална костюмна драма, където зрителят само чака пушката да гръмне, и замесвайки похотливи и някак крайни обстоятелства, Майк Уайт въвежда зрителите в човешката драма, която произтича предимно и да не кажем изцяло от характера на замесените в нея участници. Този тип подход се нарича „изследване на характера“ и има много жанрове в киното и литературата, които се обират на него. На някои им се получава добре, на други не чак толкова.

Чак когато гледах вторият сезон на „Белият лотос“ осъзнах какво не ми е харесало в първия. И това бяха персонажите. Скучни, кухи и лигави… те и техните драми, докато си пекат дупетата на Хаваите, ми бяха толкова булевардни. Единственото, което ме крепеше тогава беше, че накрая ще разбера кой е извършил някакво убийство. Защото, където има човешки отношения, има и драма, както казва Агата Кристи, но освен това често има и смърт. Пак тя го е казала. Майк Уайт прави нещата за „Белият лотос“ още по-пикантни и освен човешки драми на ръба на допустимото, загрява зрителя с убийство, за което ще разбере повече накрая.

Първият сезон на „Белият лотос“ се превърна в хит. Аз съм сред малцината, които не оцениха този сериал подобаващо. Най-многото, с което съм разпознала успеха му е пълното наслаждение от Дженифър Кулидж.

Още от времето, в което играеше злата мащеха в една модерна, но и доста повърхностна и някак забавна адаптация по „Пепеляшка“ с Хилари Дъф, Дженифър Кулидж се превърна в една от любимите ми смешни и нелепи жени, които приковават вниманието, когато са на екран. Майк Уайт не бърка като я взима за ролята на Таня – богата самотна жена, която търси утеха. И кое е най-доброто място за това? Петзвезден хотел на Хаваите, разбира се. Ролята й носи световна слава и награда „Еми“ – първа в кариерата й, и номинация за „Златен глобус“ – отново първи за нея. Майк Уайт дава шанс на Дженифър Кулидж, защото вижда нещо специално в нея и аз съм му благодарна за това. Защото ако не беше нейното участие, аз и „Белият лотос“ нямаше да продължим своята афера докрая. Може би е редно да спомена и Мъри Барлет, който беше вторият човек с разкошно присъствие и образ на екран, заради което изтръшках – буквално – „Белият лотос“.

Замислен като антология – всеки сезон сам за себе си, без връзка с останалите сезони – „Белият лотос“ се превръща в мега хит със социалните си коментари, къде на място, къде не, с ексцентричните си образи и с привкуса си към мелодрамата. Така че логично, той беше подновен. Само година по-късно зрителите вече могат да се насладят на чисто нов ансамбъл от образи, които този път Майк Уайт праща в едно от най-разкошните места в Европа (признавам си, защото съм била там и се влюбих безпаметно) – Сицилия.

На тази красива сцена от древност, емоции, леещо се просеко и най-спиращите дъха гледки, „Белият лотос 2“ забърква още по-жестока драма, като освен, че казва на зрителите, че ще има не едно, а повече убийства, ги запознава и с доста по-интересни образи. Дженифър Кулидж пак е тук, защото както беше написал един човек в Туитър – „когато не знаеш какво да правиш, просто слагаш още от Дженифър Кулидж“. Майк Уайт знае какво прави и заради това Кулидж и нейната луда Таня са единствените образи от сезон 1, които правят плавен преход в сезон 2.

Приличащ на италианска трагедия с елементи на секс, наркотици и не без малко рок енд рол, „Белият лотос 2“ изпраща зрителя на задъхано приключение, където нищо не е такова каквото изглежда, страхът някак дебне – като се започне от очите на Обри Плаза и се стигне до вечно озъртащия се Майкъл Империоли – а похотта е потна, сексапилна и се провира из кътчетата на хотела, като стегнатите гърди на младите италианки.

За мен вторият сезон на „Белият лотос“ се оказа правилната доза от драма, секс, емоции, похот, пот, вътрешни течности, убийства и красиви гледки. Може би това се дължи на значително по-добрия актьорски състав – вече споменах Дженифър Кулидж, Обри Плаза и Майкъл Империоли, към тях добавям Ф Мъри Ейбрахам (да, носителят на „Оскар“), Тео Джеймс, Том Холандер и три сексапилни италианки (Сабрина Импачиаторе, като Валентина, Беатрис Гранно, като Миа, Симона Табаско, като  Лучия), които вече искам да гледам в още 100 неща. Освен по-добрите актьори, „Белият лотос 2“ разполага и с по-добрата локация (обясних ли вече колко яка е Сицилия), на която ще ви се иска да отидете щом изгледате първите два епизода. Също така разполага с по-добри и по-плътни отношения. За разлика от първия си сезон, този път „Белият лотос“ е намалил почти наполовина кухите социални послания и се е заел да гради реални отношения, да забърква тежки интриги и да поставя персонажите си в ситуации, които са по-неудобни и от стягащи обувки.    

Вкусен и опасен е светът на „Белият лотос“. Някак ти се иска да си там, но те е страх, че ще се окажеш на грешното място, в грешното време и някой ще вземе да се възползва от теб по непристоен начин. А и предвид жанровата принадлежност, ще вземеш да свършиш като някой от убитите гости в хотела. И макар един познат да твърди, че дали ще умреш в Сицилия или във Волуяк е някак все тая, аз лично избирам Сицилия винаги.

В „Белият лотос 2“ небето е по-синьо, драмата е по-истинска, гърдите на жените са по-големи, плочките на мъжете са по-изразени, сексът е по-добър, пиенето е по-силно, а финалът е още по-шокиращ. Защото няма нищо по-приятно от убийства и човешки разпадащи се отношения на фона на красиви гледки, нали? Аз лично гледам „Белият лотос“ с притаен дъх. От днес сериалът вече има два епизода в HBO Max. А ако имате търпение и изчакате до края на ноември и началото на декември, ще успеете да се насладите на цялата пищна италиански драма накуп. Всички седем епизода ще бъдат налични в HBO Max точно навреме за коледната ви почивка.

„Белият лотос 2“ е като напъпила поход в късен следобед, когато няма нищо интересно за правене. Възползвайте се от гъделичкащото чувство, което тя предизвиква и й се отдайте. В този смисъл гледайте.

„Белият лотос“ е в HBO Max с целия си първи сезон и началото на втори.    

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Розамунд Пайк – от Оксфорд до Холивуд

Първото впечатление, което Розамунд Пайк оставя у хората, особено в последните години,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ