Скромен и затворен в себе си, тази година актьорът Даниел Калуя стана център на вниманието по време на наградния сезон. Образът на активиста от „Черните пантери“ Фред Хамптън му донесе четири важни статуетки и за няколко месеца го превърна в звезда
Когато режисьорът Шака Кинг решава да направи филм за живота и покушението над активиста от „Черните пантери“ Фред Хамтън още през 2018 година, предлага главната роля на Даниел Калуя. По това време актьорът снима блокбастъра „Черната пантера“. Шака Кинг е убеден, че Калуя е точният избор, след като преди това е видял изпълнението му в „Сикарио“ и онзи емоционален епизод от първия сезон на антиутопичния британски сериал Black Mirror. Така още с финала на снимките на „Черната пантера“ Калуя се потапя в живота на Фред Хамптън, филмът за когото излезе през 2020-а под името „Юда и Черният месия“ и триумфира на 93-тите награди „Оскар“, а Калуя получи статуетката в категорията „Най-добра поддържаща мъжка роля“, след като е взел БАФТА, „Златен глобус“, Наградата на критиците. Какво научихме за този актьор?
За да се подготви за ролята, той няколко месеца чете книги за групировката „Черната пантера“, буквално поглъща дисертации за политиката в Чикаго, гледа архивни кадри от протести, изучава историята на 60-те години в Америка.
Даниел Калуя е само на девет години, когато написва пиеса, поставена от театър „Хампстед”. Историята е за две момчета, работещи в McDonald’s, като образите са базирани на детски ситком. Калуя пише пиесата в отговор на задача от учител, който му казва, че се нуждае от нещо, с което да изразходва енергията си, тъй като по неговите думи „мозъкът му е твърде зает“. И до днес, когато разказва тази история, Даниел не е сигурен дали това е било комплимент или обида.
Даниел Калуя е син на емигранти от Уганда, пораснал в Камдън Таун, Лондон, в общинско жилище заедно с майка си и сестра си. Още като малък ходи из всички свободни и евтини клубове по изкуства, които успява да открие. „Занимавах се с актьорско майсторство, знаех, че това е за мен, но бях беден. Казах си: ако се проваля, какво ще загубя? Не можех да стана по-беден – ядях сосове на Макдоналдс.“
На 18 години е нает като сценарист в тийн драмата на канал E4 – Skins. Сериалът е нестандартен и постига международен успех, а освен че пише, Калуя играе и малката роля на Пош Кенеди. „Когато работата свърши, бих предпочел просто да ме възприемат като Даниел – нормално.”
Започва с малки телевизионни и филмови роли, като прави забележително изпълнение в един от епизодите на сериала Black Mirror. През 2010-а е забелязан в пиесата на Рой Уилямс Sucker Punch в Лондонския театър Royal Court. „Това промени всичко. Всичко, което имам сега, вероятно е дошло от успеха на Sucker Punch.“ Пиесата е номинирана за наградите Evening Standard и Olivier, а Даниел – за наградите на Critics Circle и Evening Standard за изключителен нов талант.
Филмът „Бягай!“ е режисьорски дебют на сценариста и актьор Джордан Пийл. Носи първа номинация за „Оскар“ на Калуя, а Пийл прибира наградата за „Най-добър оригинален сценарий“, която измъква изпод носа на сочения за фаворит Мартин Макдона за „Три билборда извън града“. Калуя е отличен с БАФТА като нов талант, въпреки че е част от филмовия бизнес от близо 10 години. „Аз съм продукт на финансирането на изкуствата в Обединеното кралство“, каза той в речта си, преди да посвети наградата на майка си и на учителите си.
След „Бягай!“ Калуя директно е поканен да стане част от екипа на филма на Marvel „Черната пантера“, който чупи множество рекорди и се превръща в един от най-номинираните филми за супергерои. След това участва в драмата Queen & Slim – история за лоша първа среща от Tinder на двойка, която бяга след убийството на полицай. А Стив Маккуин го кани да изиграе ролята на злодея във филма си „Вдовици“.
Начинът, по който Даниел Калуя вижда бъдещето си в индустрията, е различен от този, който другите си представят за него. „Що се отнася до режисурата, виждам, че това е пътят. Мисля, че вървя в тази посока, но просто не прибързвам. Когато стана на 36, ще съм работил в индустрията в продължение на 20 години. Това е дълго време да се прави едно нещо. Човек трябва да се предизвиква, да продължи да расте креативно.“
Освен да играе Даниел продължава да пише сценарий. От известно време работи по история с името The Kitchen – филм за 2040 година в Лондон, където „градът се превръща в игрище за милиардерите, а работническата класа живее в беззаконни бедняшки квартали“.
