Бохемска София

Ако още не сте чували за „Бохемска София“, позволете ни да ви препоръчаме този проект, пълен с тайни, истории и дух. Човекът, който стои зад него, е Виктор Топалов. И го представя с няколко любопитни случки от живота на столичния културен елит

Юрист по образование, бохем и почитател на книгите, Виктор започва всичко в социалните мрежи, което прераства в живи срещи и разходки, а днес вече и в книга.

Още в университета Виктор усеща, че адвокатската професия не е за него, но все пак завършва право. Намира си работа като екскурзовод в двуетажните автобуси, които разхождат туристи из столицата. Още като ученик във Френската гимназия е минал курс за екскурзоводи и разказването на истории за родния град му се отдава и му доставя удоволствие. “През 2016-а знаех много неща за София, сега разбирам, че нищо не съм знаел, но ми даде начало“, казва Виктор, който малко преди да създаде сайта„Бохемска София“, работи в Регионалния исторически музей, където получава достъп до всички книги, архиви, карти и любопитни факти за града.

Кажи ми как реши да направиш блог, страница във Фейсбук, впоследствие и разходки из града?

През лятото на 2019-а забелязах нарастващия интерес на местните към историята на София. По това време вече няколко инициативи популяризираха отделни аспекти от миналото на града. Тогава реших да насоча вниманието си към културната история. Имах опит с кратки статии и публикации по темата, разходките бяха естествено продължение на работата ми – един вид заставане „лице в лице“ с историята по софийските улици. 

Как се разрасна проектът и в крайна сметка стана и книга?

Всичко се случи с подкрепата на последователите на страницата. Техните добри думи ми даваха ми самочувствие да продължа и да бъда по-смел в решенията си. Експериментирах с различни формати на поднасяне на информацията – споделях стари снимки, карти, документи, създавах кратки и обемни публикации, провеждах пешеходни и виртуални обиколки, а дори и дигитален пътеводител, с който всеки желаещ може да опознае София. Покрай пътеводителя се запознах с Десислава Желева, редактор в издателство Orange books. Открих редовните нейни живи включвания заедно със Савина Николова, другия редактор на издателството, в които те споделяха любопитни факти и истории за големи български писатели. Тяхната дейност се доближаваше до моята и се зароди желание да работим заедно. Десислава бе гост на няколко мои събития, а от един момент нататък стана и водач на обиколката из Квартала на писателите. През есента на миналата година тя ми писа:  „Искаш ли да издадем книга на „Бохемска София“?“ Не се замислих. Бях сигурен, че съм намерил правилните хора за тази голяма стъпка. И за радост бях прав.

Кои са нещата, които запазват духа на София?

Хората! Всичко, което знам, съм научил от книгите и от разговорите с местните. Благодарение на нечия семейна история една сграда става дом, благодарения на една градска легенда дупка в земята става символ. Затова една от мисиите на „Бохемска София“ е да съхранява родовата памет чрез споделянето на лични истории в нашите страница и група. Втората е мястото, на което даваме думата на нашите последователи – в групата „Последователи на Бохемска София“ те са главните герои.

Имаш ли любима история?

Да, достигнала е до нас благодарение на поета Кирил Христов. В Прошековата бирария „Дълбок зимник“ на ъгъла на ул. „Сан Стефано“ и бул. „Цар Освободител“, само на метри от прочутата чешка пивоварна, в една от стаите Алеко Константинов и Кирил Христов били сред приятели, когато някой споменал Бай Ганьо. Алеко се стеснил и за да смени темата, казал: „Ти, Кириле, знаеш ли, че имам дупка в главата?“ Въпросът стъписал всички в помещението. Тогава Щастливеца взел ръката на Христов, събрал пръстите му и ги поставил в средата на темето си. Те потънали с около три сантиметра навътре! Всички се изредили да „бръкнат в главата на Алеко“, а той с удоволствие им позволявал само и само да не говорят за Бай Ганьо. Накрая в типичния за него шеговит стил Щастливеца казал: „Представяте ли си, ако и тази дупка беше пълна с мозък!“

Кое е най-интересното време в историята на града ни?

Градът претърпява най-голяма трансформация в първите години след Освобождението. Тогава са поставени основите на всички държавни органи – Народното събрание, Народната библиотека, Народния музей, Държавния университет. За целта в града пристигат десетки западно- и централноевропейски специалисти, за които София е буквално поле за изява. Равното софийско поле ще се превърне в строителна площадка, на която австроунгарски инженери и архитекти ще реализират своите виждания за модернизиране на малкия ориенталски град. Решенията, взети тогава, оформят града и днес.

Имаш ли любими места в София, на които задължително водиш хората, записали се за обиколка?

Моето любимо място за разходка е кварталът между булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“ и улица „Граф Игнатиев“. Това е районът, който нарекох „Кварталът на писателите“ през януари 2020-а. По малките улици са крачили някои от най-големите родни класици, сред които Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Никола Вапцаров, Елисавета Багряна и Атанас Далчев. Това, което прави този квартал специален, е, че както преди 120 години, така и днес той е център на културния живот на столицата.

Кажи ми някои от тайните на стара и на съвременната София!

Една от най-разпространените заблуди сред местните хора е, че ямата в градинката пред Военния клуб в София е от бомба. Истината е различна, но не по-малко интересна. Малко преди Първата световна война е обявен конкурс за построяване на сграда за Народна библиотека и музей на ъгъла на ул. „Раковски“ и бул. „Цар Освободител“. Направен е изкоп, но поради началото на войната строежът е спрян. През 20-те години вместо сграда на културната институция е взето решение пространството да се облагороди и да се превърне в обществена градина. Днес тя е позната като „Кристал“ и е сред любимите на софиянци. Преди това мястото е било използвано като бунище в рамките на няколко десетилетия. С подобен размах са действали градските управници от преди век.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Лазар Радков и Мартина Йорданова: С една капачка към по-добро бъдеще

Срещаме се с Лазар и Мартина – хората, които накараха цяла България...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ