Ако по улиците на Ню Йорк срещнете висок, леко рошав кестеняв мъж със зареян поглед и слушалки на главата, е възможно той да е най-успелият немскоезичен писател. И най-вероятно в ушите му звучи музика, която му помага да се потопи в атмосферата на следващия си роман, за който не иска да говори предварително. Но за „Светлина и сянка“, който скоро ще се превърне във филм също както и бестселърите „Измерването на света“, „Аз и Камински“, „Под слънцето“…, както и за героя си Тил Ойленшпигел Даниел Келман разказа в рамките на 20 минути, колкото беше отреденото ни време в натоварената му програма.
Фотография / Колибри
Патриша Хайсмит е казала: „Ако някой е купил моя книга, знае, че тя не е писана, за да се прави филм от нея.“ Докато четях обаче вашата „Светлина и сянка“ с оригинално заглавие Lichtspiel, непрекъснато си представях как ще изглежда филмът, посветен на Георг Вилхелм Пабст, един от най-добрите германски режисьори, който обаче е сътрудничил на Гьобелс, снимайки пропагандни филми за Третия Райх. Да, да, заснемането на филм по романа ми вече е в ход. С моя приятел – австрийския режисьор Давид Шалко, с когото направихме телевизионен филм за Франц Кафка, заедно написахме сценария. Даниел Брюл е избран за ролята на Пабст. По принцип аз не съм участвал досега в адаптирането на останалите ми литературни произведения за екран – „Измерването на света“, „Под слънцето“, „Аз и Камински“…
Ако имахте възможност да срещнете своя герой Пабст, какво бихте го попитали? Бих го попитал как се чувства, след като е взел решение не само той да се върне, а да заведе и сина си в нацистка Германия. Четох писмата на сина му, който в действителност е с различно име от това на героя в романа ми. И наистина бих попитал бащата как е изпратил момчето в нацистко училище, където то е било индоктринирано. Бих поговорил с него дали това не е вина, която не може да бъде изкупена, тъй като определя бъдещето на детето му, на следващото поколение. Бих попитал дали не съжалява за всичко това, за което и дума не става в романа ми.
Защо прочетох, че освен поет, писател, сценарист сте и актьор? Не, не, къде сте прочели това? Сигурно е дошло от някое от писаните интервюта, които съм давал на ваши колеги в България. Но не съм актьор, съжалявам. Може би бих искал, но не съм. (Малко преди срещата с мен в телевизионно интервю за „Панорама“ Даниел Келман направи пред камерата малък фокус с две монети, признавайки, че се интересува от изкуството на илюзиите – б.а.)
Разкажете ми за детството си между телевизионен режисьор и актриса, каквито са вашите родители Михаел Келман и Дагмар Метлер! Може би без да съм имал детството си, никога не бих написал „Светлина и сянка“, която в Дания излезе със заглавие „Режисьорът“. Покрай родителите си научих много за процеса на правене на кино. Татко като режисьор никога не беше сигурен дали ще има някаква работа. Дали ще може да убеди някого да му даде много пари, за да снима. Едно от нещата, които научих от него, без да съм искал никога да бъда режисьор, разбира се, е да правя това, което искам, без да се налага да убедя 50 души например да повярват в мен. Колкото до Пабст, ситуацията с него ескалира до екстремност, той приема предложението на Йозеф Гьобелс да направи филмите, в един от които като статисти използва концлагеристи.
Даниел Келман с актьора Даниел Брюл, който ще изпълнява ролята на Г.В.Пабст в екранизацията на „Светлина и сянка”
Фотография / Jens Kalaene/picture alliance via Getty Images
Как развихте вкус към писането на художествена литература, което ви попречи да завършите докторската си дисертация върху Имануел Кант? Бях написал своя първи роман и установих, че това ми е доста по-забавно от изследването на Кант. И никога повече не се върнах към него. С изключение на публикуването на една книга миналата година с разговори с един изследовател на Кант – 350 страници на немски. Никой не я преведе, което е чудесно. Един журналист в Германия ме попита дали пък точно това не е нещо като дисертация. Да, може би, възможно е…
Кой от писателите е оставил отпечатък върху вас като читател? О, на всеки пет години от живота ми той е различен. Писателят имам пред вид. В ранните ми 20 бях много силно повлиян от Владимир Набоков. После за кратко – от Габриел Гарсия Маркес. По-късно открих Филип Рот, постмодерния Рот с Counterlife (1986) например. В ранните си 20 прочетох също и есетата на Джонатан Франзен („… Ако мислите за романа като за договор между читателя и писателя, за споразумение да забавлявате и да бъдете забавлявани, трудността няма особен смисъл…“, цитатът е избран от редактора), което изцяло промени моята гледна точка към писането. Много писатели пишат книги, защото смятат, че е забавно за читателите, вместо да се опитват да пишат роман, който самите те биха искали да прочетат – наистина е по-трудно. Писането е постоянен разговор между книгата и пишещия. Възприех това и промених начина си на писане. Всеки писател чете много и размишлява върху това, което чете.
Кога се появи Тил Ойленшпигел в живота ви, за да направи романа ви „Тил“ един от най-добрите 100 книги и да влезе в кратката листа за Букър през 2020-а? Възможно ли е той да е любимият ви герой? Да, може би да. Макар че той не е най-добрият характер. Никога не бих искал да съм Тил, честно казано, малко съм уплашен от него. Но той бе различен от всички останали герои, които някога съм измислял или съм мислел, че измислям. Използвал съм старите германски митове, за да го създам, анекдотите, разказвани за него. И в някаква степен винаги съм бил изненадан от това, което Тил прави или говори, докато пишех книгата за него. Чувствах, че не го измислям, не го създавам, а той винаги е бил там. Беше много интересен опит.
Убеден ли сте, че писането е тежък физически труд, както някои ваши колеги твърдят? Не, не е точно тежък физически труд. Аз пиша на ръка, така че физическото усилие е минимално. Смятам писането за тежка работа, но не и физическа. Работният ми ден не е типичен, винаги има и други неща за правене, освен да пиша. Понякога писането е между другото, между плащането на данъци, отговарянето на имейли, помагането на сина ми да си подготви домашните… Бих желал да имам типичния работен ден, но не мога да го постигна.
Как си почивате? Спя, подремвам. Или ходя със слушалки. Ходенето особено сред природата, нетолкова из града, е великолепен начин за отмора. Не го правя толкова често, колкото бих искал, но…
На среща с българските читатели в Гьоте институт Даниел Келман подписа стотици екземпляри на романите си „Светлина и сянка”, „Тил”, „Измерването на света”, „Аз и Камински”, издадени от Колибри
Ако ви помоля да представите своя плейлист, с какво бихте започнали? Когато пишех „Тил“, започнах да слушам това, което наричат стара музика, направо се потопих в нея. Бах и Хендел, бароковата и предренесансовата музика, чието слушане и възприемане някои хора намират за трудно. Но използвайки я в качеството ѝ на машина на времето, докато пишех Тил, слушах изпълнения на лютня, които моят син намира за непоносими и смята, че никой нормален човек не може да ги слуша. Аз ги харесвам, малко са смущаващи тези песни, изсвирени на лютня, но ми помогнаха да се свържа с времената, в които е живял Тил.
А каква музика ви помогна да се потопите в атмосферата на времето, в което са живели героите ви от „Измерването на света“ – Гаус и Хумболд? Там нямаше толкова музика, колкото литература. Четох „Кандид“ на Волтер например. Той ми помогна да разбера и да си изясня хумора на XVIII век. Но не мина без Моцарт писането на този роман. Тази игрива и светла музика…
Споделяте ли мнението на Ноам Чомски, че изкуственият интелект е легализиране на кражбата на интелектуална собственост? О, няма значение дали това е кражба или не, мога с часове да говоря за най-голямото изобретение не само за периода на моя живот, но за последните 300 години. Това нещо, съществувало само в научната фантастика, вече е тук. По един може би опасен, но невероятен начин променя нашето общество, което едва сега започваме да разбираме. Генералния въпрос дали изкуственият интелект използва нашите книги, за да тренира моделите, аз намирам за скучен и несъществен в сравнение с истински важния въпрос, а именно дали той е на път да разруши хуманността, да разруши пазара, или в действителност да помогне за решаването на много проблеми. Като например лечението на рака. Откривайки, че две от моите книги са използвани за тренинг на ChatGPT, въобще не бях притеснен. Наистина не ме е грижа дали изкуственият интелект използва мои произведения или не.
И докато ми подписвате екземпляр от „Светлина и сянка“, бихте ли споделили над какво работите в момента? Над нов роман, но нямам намерение да издавам нищо повече. Съжалявам, суеверен съм, никога не говоря предварително.
