Какъв е стилът на модерната българска жена? Робува ли прекалено на престижните марки, или следва своите усещания за модата?
Нямам впечатления от българската жена извън моите клиенти, останали отпреди, а те се броят на пръсти. Това, което виждам, е, че българската жена залита в крайностите, често държи на бранд независимо какъв клас, но да е познат, или няма никакво отношение. Разбира се, говоря само за общи наблюдения.
Според мен българската жена няма и богат избор от алтернативна мода, но пък вече виждам силен интерес към втора ръка дрехи, с фокус по-устойчиво консумиране. Мисля, че българката не е далече от европейката като усет за нещата, тук изключвам французойките, и като цяло смятам, че има предимството на добре поддържана и изглеждаща жена.
Споменахте устойчивост – в колекциите си избирате само естествени материи – лен, вълна, коприна, памук. Доколко е важно за една модерна марка да следи произхода на суровините си?
Всички платове и прежди, които използваме, са предимно натурални и от стокови количества. Понякога ползваме сертифицирани материали (Gots, FairTrade, Tencel), когато може – рециклирани. Основно ползваме налични на склад във възможно най-близка локация, защото нашата индустрия, за съжаление, е на челните места като причинител на замърсяване с химикали и пластмаса и често се спряга като основен виновник за глобалното затопляне. Изключително важно в момента е да се съобразяваме с екологичните фактори и един от най-преките възможни начини е да утилизираме налични материали.
Защо се насочихте към този подход? Той изисква повече усилия и разходи.
Цялата ни концепция и линията ни се базират на идеята за устойчивост, тъй като смятам, че бизнесът е отговорен за промяна на начините, по които практикува. Те трябва да са съобразени с околната среда точно толкова, колкото с всеки друг компонент – печалба, клиенти, растеж.
Устойчив начин на живот седи в основата на всичко, което произвеждаме и прокламираме като продукти, цялата ни верига на производство е съобразена с това. Ние сме сертифицирана Bcorporation – бизнес, който създава алтернативна икономическа рамка и модел, включващ опазване на околната среда и различни социални политики, свързани с качествено заплащане на човешкия труд, избягване на неетични бизнес практики. За мен всеки бизнес е огледално отражение на своите създатели и съответно съм изцяло персонално ангажирана с всичко това като тематика.
Каква част от личния ви гардероб съдържа ваши модели дрехи?
Реално по-голямата. Всички модели в обращение минават изцяло през моето одобрение като потребител.
Къде откривате своите музи?
Откривам вдъхновение в изключително много жени, реални, не тези на екрана. Музата на моята работа е съвременната жена, която иска да е повече себе си, отколкото някой друг. Тя знае какво търси и как иска да изглежда. Искам жените да се чувстват добре. Ако трябва да посоча фигури, които харесвам и следя с интерес, те са сравнително малко и нямат социални медии – Ева Грийн, Кейт Бланшет, писателката Чимананда Адичи, Виола Дейвис. Много харесвам архитектурата – Пенка Станчева е уникален талант, Татяна Билбао е вдъхновение, Казуйо Седжима, професор Нери Оксман и много други.
А сред дизайнерите?
Нямам идоли. Харесвам много дизайнери и се уча от тях, но винаги се опитвам да остана във фокуса на собственото си виждане и най-вече да слушам жените, които ни купуват. Дълбоко съм убедена, че сега повече от всякога имаме нужда да слушаме жените: какво искат те е по-важно от това какво искаме ние като дизайнери.
Вашата линия предлага и козметика от българска роза. Това ли е онова напомняне за корените ви – българският ген?
Да, това е една сбъдната мечта и проект, по който работим от доста време. Серията е с розова вода и масла за лице и тяло с Бяла българска роза (Алба), тя е по-различна от Дамасцена, с която сме свикнали. Аз смятам, че българската роза и нейната уникалност са нещо, което ние като нация не сме оползотворили и не сме направили достатъчно, за да се разпознава като бранд. Освен това е едно от най-добрите масла за лице и тяло на планетата и нашите партньори в България имат сертифициране на световно ниво. Всички суровини са органични, без пестициди и пръскане, почвата е натурална и продуктът е първокачествен.
Поглеждайки назад към началото на Lora GENE, какво успяхте и какво не да реализирате на практика?
Брандът беше създаден преди 12 години, но той няма много общо с това, което сме днес. Имахме съвсем друга представа за нещата и посоката беше различна. Всъщност Lora GENE във вида, в който я виждате сега, е само на три. Трансформацията дойде след тежки уроци, за които съм благодарна и смятам, че без тях нямаше да тръгнем по правилната пътека. Провалът не е обратното на успеха, а неделима част от него. Посоката, в която движим, е да създадем един устойчив бизнес модел със собствена ритейл мрежа и интересни проекти в производство на сурови материали, иновации и други неща, които ще споделя, като му дойде времето.
Какво ви липсва в световния моден свят – отношение, детайлност, индивидуалност или нещо друго?
Човечност. Модата има нужда от човечност и етика повече от всичко останало.
Има ли светлина в края на тунела?
Модата винаги е била огромен бизнес и това няма да се промени. Мисля, че е време да добавим малко ценности към уравнението. Да слушаме повече, да мислим за устойчиви продукти и бизнес модели, които не са изцяло базирани на его и суета. Модата прави красота, но тя облича ценностите ни не по-малко от телата ни, естетика и вкус също се възпитават.
Коя е Лора, която не се занимава с мода?
Определям себе си повече като предприемач, отколкото като дизайнер. Просто естетиката е моето поле на изява. Моето търсене е предимно в желанието да създадем бизнес модели, адекватни на света днес и утре, да променим отношението си към стандартите, да подарим на жените свободата да се чувстват себе си, без да пасват на конкретни очаквания.
Модата е бизнес, отговорен за най-сериозните поражения, нанесени на жените през последните десетилетия, а би трябвало тя да е нещо като безопасна зона за нас. 80% от работещите в модния сектор са жени. Модата изисква от нас определени тела, форми, черти на лицето, цвят на косите, дължина на ноктите. Тя е индустрията, отговорна за феминизацията на бедността – в световен мащаб тя е най-ниско платеният креативен труд. Мисля, че е време да опитаме да променим поне част от тези неща.
