Дрехи с гени

„Сега повече от всякога имаме нужда да слушаме жените. Какво искат те е по-важно от това какво искаме ние като дизайнери“, споделя създателката на модния бранд Lora GENE Лора Николаева

Лора Николаева се определя повече като моден предприемач, отколкото като дизайнер. Личната й марка Lora GENE със седалище в Лондон е един от бързо набиращите популярност и интерес млади бизнеси, които се правят повече със сърце, отколкото за печалба. Дрехите и аксесоарите й са за жени с отношение, ценящи семплата и чиста линия на дизайна, качествената и проверена материя и опазването на околната среда. Все неща, които през последните години са под светлините на прожекторите дори на големите имена в бранша. При Лора те са повече част от светоусещането, лично търсене, а не рекламен слоган.

Николаева за кратко работи като модел, но това е временно препитание, странна и чужда част от живота й. То обаче й помага да осъзнае как не иска да се чувства в дрехите, които носи. Този урок използва в изграждането на своите колекции. „Всичко се случи доста нереално и без да искам. Никога не съм мислила, че ще се занимавам с мода, много повече ме вълнува бизнесът и промяната на модела в тази индустрия, отколкото самият дизайн. В XXI век нямаме нужда от суперпрогресивен дизайн – всичко,  случило се в дизайна през последните 50 години на XX век, е абсолютно достатъчно. Тзи индустрия има нужда от промяна на целия модел“, казва тя и работи в тази посока.

Срещаме се виртуално между нейното пътуване до София и обратно към Лондон, за да поговорим как пандемията промени модата и какво е човек да сбъдва мечтата си.

Лора, 2020-а беше тежка за всички модни марки. Как се отрази на вашата Lora GENE?

За нас беше първата година с реален растеж. Всяка криза е възможност и ако гледаме на нея по този начин, имаме шанс да намерим решения за наболели проблеми. Валидно е за всички индустрии.

Отразиха ли се месеците на локдаун на творчеството и на работата ви?

В Лондон още сме в локдаун и нещата са доста трудни. Аз черпя идеи от хората, обичам хората и за мен е трудно да съм инспирирана без хора. Но все пак ми останаха срещите в паркове, от дистанция, в Зум, имах книги и подкастове да следя.

Много дизайнери се вдъхновиха за колекции домашни дрехи. Вие в каква посока решихте да се развивате?

Аз не вярвам в тренда. Следя социалния тренд, но според мен всичко останало в модата като тренд в момента е видимо в компаниите за бърза мода, където тенденцията продава на ниска цена. Жените отдавна се съобразяват много повече с вкуса и удобството си, когато купуват по-скъпи дрехи. Разбира се, имаме малко аксесоари в посока домашно облекло, създадохме програма за оползотворяване на текстилни отпадъци, от които правим ластици, ленти за коси и т.н. Но като цяло основните ни неща не са се променили съществено.

Откъде идва името GENE? Има ли специално значение?

Идва от сън. Значението е свързано с една „ненаучна теория“, че в генетичната информация не са записани само физически белези, а и вкусовете ни за живота, предпочитанията ни за храна, цветове. Например моята баба е работила във фабрика за коприна, аз работя предимно с коприна, материал, в който виждам най-много движение и удобство. Информацията относно какво харесваме, какво желаем е този ГЕН или GENE.

Коя е най-голямата трудност за един българин да пробие в чужбина?

Според мен най-голямата трудност навсякъде е, че ние съществуваме в системи на привилегии и предимства. Сигурно ще ви прозвучи като клише, но смята ли някой, че Виктория Бекъм е по-талантлива или креативна от Николай Пачев например? Или Веско Йорданов? Или студенти от London College of Art? Примерът не цели да покаже, че Виктория е по-лоша, просто тя има определени предимства. Креативността е едно от нещата, които имат значение, но тя не е водеща, други качества често имат предимство и те са свързани повече с предприемчивост, възможности, позиция и, мисля, много професионалисти ще се съгласят с мен.

Това означава ли, че в модата се пробива само с правилните връзки и с късмет, и каква част от вашия успех се дължи на тези два компонента?

Все още гоня успех в този смисъл, още съм на пътя. Едно от нещата, които проработиха при мен, е, че не държа да съм част от регулярната клика в модата. Наскоро се появи необходимостта от независими бизнеси, които жените са много по-склонни да последват. Става по-бавно и трудно, но нямаме директна зависимост от организации или инвеститори. Всичко е органичен растеж и както се казва – сълзи и безсънни нощи.

Късметът е нещо, което сами правим, мисля аз. Контактите също са важни, но пластовете се разместиха безвъзвратно, така че са важни и качествата, интегритетът, знанията.

Защо избрахте Лондон, а не София? Какво липсва на българския моден бизнес?

Ако отговоря честно, вероятно ще обидя някого, но ще рискувам, защото е пряко свързано и с моето решение да не работя в България. Български моден бизнес няма, има бизнес в  текстилната индустрия, но мода в реалния формат няма и не мисля, че скоро ще има. Това не е защото българите не са креативни и не могат да бъдат адекватни. Напротив, имаме безброй примери за това, както и за успешни бизнеси в тази индустрия. Но модата е и винаги е била субкултура, тя се формира на база културни наслагвания и вкусове на общество, в което културата има силно развита структура. Ние сме на етап да развием култура, първо там трябва да се оформят силни съюзи от местни артисти във всички формати и да има потребление, да имат желание и смелост да развиват идеи, да формират течения, да предизвикват дискусии и да инспирират масата. Тогава се формира и субкултура. Културата и изкуството са най-силният формат на надеждата и глобализацията направи дори малки държави водещи в много сериозни културни дисциплини. Ние изоставаме, а аз не бих могла да кажа с точност защо, тъй като отдавна нямам реален поглед и не е редно да давам мнение.

Spread the love
Публикувано от
Още от Надя Костова

Принц Уилям ли е фаворит на Елизабет Втора?

Макар да няма изгледи скоро да слезе от престола в полза на...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ