Емилия Будинова: Меланхолията крие история

Снимка: Марина Сивенова

Първата ѝ любов е спортът, но с още по-голяма страст се отдава на фотографията, а отскоро и на Eima Vintage, онлайн пространството за секънд хенд модни находки

Емилия Будинова е като фея, която с вълшебната си пръчица ще ви пренесе в красиво магично измерение. Действително сътворява чудеса и с фотоапарата си, и с Eima Vintage. Впрочем под прякора Eima може да я откриете лесно в социалните мрежи: @eima.b е личният ѝ профил, @eima.photography – фотографският, а @eima.vintage е раят за трифт любителите (пазаруване от магазини за втора ръка – б.а.). „Готова съм!”, казва ми тя и заедно потъваме в един от онези разговори, при които не си усетил как времето се е изтърколило.

Снимки: Марина Сивенова

Как се роди Eima Vintage? Когато още се занимавах само с фотография, осъзнах, че трябва да намеря начин да изкарвам допълнителен доход, ако искам да следвам сърцето си и да правя това, което обичам, без компромиси. В началото бе маркетингът. Работих за 2-3 бранда и поддържах социалните им мрежи. Но в един сюблимен момент открих пространство, сякаш част от моя детска мечта. Тогава с моя приятелка си обещахме да го използваме подобаващо. И тъй като и двете обичаме да трифтваме, идеята стана ясна. Така създадохме свой онлайн магазин. Обикаляхме магазините около Женския пазар, снимахме находките и всичко беше като игра.

Откъде идва името Eima? Връщаме се над 10 години назад, когато бях на 14 и се занимавах активно със спорт. С мой приятел искахме да бъдем като готините и си измислихме прякори. Моят беше Eima B., а неговият – ti.homir. Остават непроменени и до днес и в социалните ни мрежи. Когато по-късно се захванах с фотографията, много се колебаех как да кръстя страницата си. Не исках да включва фамилията ми най-вече заради асоциацията с баща ми (Емил Будинов е дългогодишен спортист и треньор по класическа борба – б.а.). Така се появи eima.photography. А преди Eima Vintage се бях отдала на The Thrift Ladies – общност, в която малки брандове за секънд хенд бяха под една шапка. Но след време се наложи да се преместя и ми трябваше друго име. Мислих дълго време, но накрая с помощта на мой приятел осъз­нах очевидното. Трябва да бъде eima.vintage, защото Eima вече беше бранд. Благодарение на това има поток между различните страници – хората разпознават името ми.

Как се появи страстта ти към трифтенето? Започна в шести клас, когато сестра ми ме заведе за първи път в магазин за втора употреба. И много бързо половината ми гардероб вече беше секънд хенд. Никой нямаше дрехи като моите.

Поглед към студиото

Спомняш ли си първата дреха втора употреба, която си купи? Не и първата, но в началото много си падах по модерните тогава цветни потничета. Бях пълна с тях и ги носех с къси панталонки. От днешна гледна точка вече имам невероятни артикули, които дори планирам да завещая на своите деца.

Какви са те? Луд фен съм на роклите и полите. Това са първите неща, които разглеждам по магазините. Винаги съм в търсене на идеалната феерична рокля. От 2022-ра дори имам две булчински точно в тази стилистика. Притежавам и такива, с които изглеждам като принцеса от анимационен филм. Дори посветих видео на тази тема – „Роклите, които купих без причина“. Имам и пола, която изглежда все едно е дело на Вивиан Уестууд, както и още една любима, но в стил cottage girl – естетика, която обожавам.

Имаш ли модел за подражание? Променил ли се е с годините? Идеално помня концерта на Лейди Гага, на който бях през 2011-а. Това бе ексцентричната ѝ фаза, ерата на Poker Face, и веднага се припознах в нея. Днес тя е толкова променена, както и самата аз, но за мен си остава пример. Фен съм и на щурия дух на Майли Сайръс. Човечността си личи в песните ѝ.

Откъм мода тепърва започвам да уча за модните дизайнери. За Коледа получих така желаната от мен книга на Вивиан Уестууд Catwalk. Всеки ден я разглеждам и се вдъхновявам от нея. Тя е цяла вселена.

Как би описала личния си стил? Всичко при мен започна от спорта – възпитанието ми, ценностите и моралът се зародиха там. Затова често присъства такъв елемент в облеклото ми. Но винаги съм се отличавала с това, че панталоните ми може да са спортни, но пък розови. Докато бях в НСА, всички останали носеха обикновени анцузи, докато аз бях по-шик и обувах цветни чорапи. Така ме забеляза приятелят ми (смее се).
Но да се върнем на въпроса – обичам спортно и удобно, но в същото време обожавам да се чувствам като фея с дълги цветни рокли. Обичам да вкарвам и нещо модерно. Сега това са панделките, карираните поли, високите ботуши. Имам своите фази – невинаги се чувствам добре в най-женствения тоалет.

А какъв е критерият ти за избор на дрехи за Eima Vintage? Как отсяваш „правилните“? 95% от артикулите, които продавам, бих носила и самата аз. Ето защо ако нещо не се продаде, не е проблем да го задържа за себе си. Представям си всяка дреха като част от готова визия, както и на какви хора ще се хареса. Има и артикули, които ми помагат да се пречупя. Виждам нещо, което ми изглежда твърде бабешко, но се опитвам да измисля как да го комбинирам, така че човекът отсреща да се влюби.

Емилия винаги подхожда с внимание към детайла при изпращането на пратките, които пристигат в рециклирани пликове

Твое дело ли са тоалетите за страницата? Нашият модел Мариан сама комбинира дрехите, с които я виждате на видеата в Инстаграм. Казвам ѝ какво искам да снимаме, но ѝ давам свобода да ги съчетае, както намери за добре.

Как удържаш желанието да задържиш всичко за себе си? Имам си правило: ако си харесам нещо, но имам подобно, пред мен стоят два варианта. Разделям се с предишното и го заменям с новото или се отказвам от него. Така съм се ограничила само с четири чифта дънки, с което много се гордея.

Какви са твоите клиенти? Интересно е как съдържанието в Инстаграм може да обхване толкова различни хора. Тоалетите, начинът на презентиране, дори комуникацията (аз съм директен човек и си казвам всичко) предполагат привличането на един тип клиенти. Обаче нямам конкретна таргет група и не мога да я опиша с една дума. С голяма част от клиентите успях да изградя приятелство. Има и стабилна група от cool kids. Налице са и такива с много ясна визия: един от тях наскоро дойде с едничката цел да открие тоалет в стил gothic fairy (готическа фея – б.а.).

Заедно Александра Барзункова и нейния Kupuvalnik имат общо студио, в което излагат находките си

Как искаш да се развие Eima Vintage? Ако сега сме трима души, след години да сме 5 или защо не 10! Надявам се онлайн да продължаваме със същото темпо. Но със сигурност ще е хубаво да имаме физически магазин, а не само пространство, отворено в определени дни. Той обаче няма да се казва Eima Vintage, защото в него предлагаме артикули с Александра Барзункова и нейния Kupuvalnik, друга страница за дрехи секънд хенд.

Преди модата обаче при теб има друга любов – фотографията? Как се зароди тя? Леко е спорно, защото от много малка се вдъхновявам от сестра ми и стила ѝ на обличане. А за фотографията тя също имаше пръст, по-конкретно нейният фотоапарат, който много обичах да взимам. Заедно с най-добрата ми приятелка измисляхме концепции, обличахме се и се снимахме. Няма да забравя една наша самодейна фотосесия: навън е снежно, аз съм облечена с бял пуловер и тъмнолилаво червило, за да е в контраст с русата ми коса и сините ми очи. Години по-късно си купих фотоапарат с намерението да снимам природа. Но първата ми фотосесия бе случайно с една позната и оттогава не съм спирала да правя портрети на открито.

Във всичко, с което се занимаваш, има намигването към миналото. Изпитваш ли носталгия и към какво? Да, във фотографиите ми определено присъства. Усеща се и меланхолия, думата, която ме води през последните месеци. Това е неприсъщо за мен, защото съм ведър човек. Но в кадрите ми тя безспорно присъства и не мога да я избегна. Знам, че много хора ще се припознаят в емоцията. Меланхолията крие история и това е вълшебно. Не я виждам като мрачна, а нежна.

В коя епоха би се върнала? Бих се транспортирала в 60-те и 70-те години, в ерата на хипи движението, но защо не и през XIX век!

Времената днес са особено скучни и мрачни, особено в България, и искам да придам малко цвят на случващото се.

Колкото повече пътуваш в чужбина, толкова повече виждаш тъгата на хората у нас. Затова с фотографията се опитвам да ги зарадвам с нещо красиво, приказно, сякаш излязло от сън.

И двете ти професии се въртят около хората. Там ли откриваш смисъл? Може би така изглежда, но несъвсем. Природата винаги е била на първо място. Затова обичам да правя портрети на открито. Само природа е скучно, човек в студио – също. Но комбинацията между двете е нещо различно, тогава настъпва истинската магия. Предстои ми пътуване до Индонезия и имам голямо желание да снимам подобни видеа там.

Снимката, която Ема прави в аквариум за конкурса на тема „Вода“

В портфолиото си имаш и много автопортрети. Ако нямам кого да снимам, позирам аз. Така развих уменията си. Не е лесно, защото правиш всичко сам. Мислиш за светлина, композиция, визия, но си и модел, стремиш се да позираш добре.

Никога няма да забравя участието си в един фотографски конкурс на тема „Вода“. Бях решила да снимам главата си, потопена в аквариум. Взех назаем от приятелка, но когато го качвах по стълбите, се спънах и го счупих. Това се случи в неделя в три следобед… Спортистът у мен не ми позволи да се откажа. Намерих нов и го пълних с кофи вода в студиото, защото иначе нямаше как да го преместя. Снимах няколко часа, очите ми бяха кървавочервени и нищо не виждах. Беше предизвикателство и заради играта със светлините. Но се справих и много се гордея с резултата.

Усещаш ли, че си открила призванието си? Знаеш ли, когато започвах да се занимавам с фотография, много хора забелязаха колко бързо напредвам и как от спортист в зала изведнъж започнах да творя красоти. Казваха ми: „Много се радвам, че си намерила твоето нещо!“ Но защо мислят така? Обичам си работата, но никога не съм усещала, че това е призванието ми.

Като добавим Eima Vintage към това обаче, е друго. Много хора с такива страници се отказват на първата година, защото си въобразяват, че са лесно изкарани пари. Но трябват поне три години, за да се разраснат, а и достатъчно отделено време на бизнеса. Колкото до нас – надявам се да открием пространството на мечтите си, в което да организираме незабравими събития.

Spread the love
More from Ина Иванова
Вестоносци на бъдещето
Дантелата, тюлът и мънистата си остават отличителни белези на висшата мода, но...
Read More
0 replies on “Емилия Будинова: Меланхолията крие история”