Заедно с бизнес партньорката си Кристина Атанасова дизайнерът открива първото споделено работно пространство за мода и дизайн в София – Conets. Разположено в сърцето на столицата, в дома и ателието на българския скулптор Йордан Вампоров, то носи нужната творческа енергия, за да предразположи всеки творец да осъществи идеите си
Не са малко творците, които не могат да развият пълния си потенциал или се отказват поради липса на финанси за собствено ателие. Божилов знае това добре покрай работата си като преподавател в Националната художествена академия. Затова Conets предоставя на младите дизайнери всички необходими машини, маси и торсове.
Николай Божилов в Conets, където много творци ще превърнат идеите си в реалност
През седмицата то действа като работно пространство, а през уикенда се провеждат творчески работилници, на които различни хора споделят ноу-хау за своя занаят – за ушиване на основна дреха, за изработване на аксесоар за коса или цели курсове по плетене, които ще води дамата от бранда за нетипични дизайнерски плетива „Скука“. Но освен за любителите ще има и обучения за дизайнери. Щастлив е да ми сподели, че е открил две жени в 70-те си години, които ще обогатят знанията на вече навлезлите в индустрията творци. Едната е изработвала официални облекла за виенските балове и ще сподели полезна информация за мулажа. А другата пък ще е от полза с най-трудната част от създаването на колекция – конструирането.
Още от първите разменени изречения става ясно, че графикът му е главозамайващ: от Conets през преподавателската му дейност до работата по новата му колекция и още допълнителни проекти. Но блясъкът в очите, с който описва всеки свой ангажимент, е показателен, че е открил призванието си.
Какво отключи интереса ти към модата? Когато бях дете, приложните изкуства много ме привличаха. Обичах да дялкам, да рисувам, да плета. Но сюблимният момент, отключил любопитството ми към модата, беше в шести клас. Братовчедка ми кандидатства в училище за моден дизайн и донесе един календар с невероятни модни илюстрации, абсолютни произведения на изкуството. Това събуди нещо у мен. Започнах да правя подобни, записах се на уроци. Приеха ме в същото училище и бях впечатлен от програмата. Научиха ни да черпим вдъхновение от всеки момент. Така се тренира креативността – с активност. Затова всяка седмица имахме задача, а срока завършвахме с по-голям проект.
Лятото на десети клас прекарах на стаж в модна къща Agressia, където минах през всички етапи от създаването на облекло, а след това продължих образованието си в Националната художествена академия, където съм и днес.
Спомняш ли си първата дреха, която уши? Да, права пола за майка ми. Трансформирах я, като добавих парче плат, разкрояващо се надолу, и още едно поставено хоризонтално. Получи се нещо като кръст. Тогава бях впечатлен от камъните, така че добавих и от тях, за да е луксозно (смее се).
Срещаше ли подкрепа в началото? Да, късметлия съм в това отношение. Семейството и приятелите ми винаги са го правили. Силната енергия, която останалите ти дават, е мотивираща. В курсовете си срещам хора в 40-те си години с установени професии, но с нереализирани мечти именно защото не са били подкрепени от близките си. Това е опропастен потенциал.
Кога откри естетиката на бранда си, нещо особено трудно за всеки изгряващ дизайнер? Постоянно съм в търсене. Но придобих самочувствие относно стила си, когато спечелих Triumph Inspiration Award. Бях студент във втори курс, несвикнал с такова внимание. Разбрах, че най-важни са вдъхновението и начинът, по който си го реализирал. Ето защо трябва да си автентичен.
Какво символизира черното в колекциите ти? Идентичност. До голяма степен изравнява, но придава и разпознаваемост. Основната асоциация е, че е по-тъжно, но аз обичам да работя с монохромни цветове и като автор съм по-графичен. Хората се чудят защо се обличам така, защото съм ведър човек. Но нека не забравяме, че черното съдържа всички цветове, така че е техен събирателен образ.
Колко време отнема изработката на една колекция? Зависи от мащаба. Когато е предназначена за производство и трябва да се систематизират много детайли, ми отнема около два месеца. Но когато имам капсулна колекция или друг по-кратък проект, успявам за няколко седмици.
Кадър от колекцията CIRCLE в киноцентъра в Бояна през септември 2023 г.
Как да разпознаем добрата колекция? Вдъхновението трябва да се интерпретира така, че да е с ясно послание. На второ място поставям как е структурирана и колко кохезивна е тя. Последната дума е особено важна, защото означава, че идеята е реализирана по няколко начина във визиите. За мен това е едно от най-ценните качества на добрия дизайн – различни превъплъщения, обединени от общата идея. По това работим и със студентите. Целта не е да създадат един моден продукт, това е лесно. А когато погледнем цялата колекция, концепцията да е ясна и без слабо звено. Дори 2-3 такива са достатъчни да я провалят.
Как поддържаш любопитството си? Със срещи, контакти и информация. За мен енергията на хората е много зареждаща. Комуникацията с тях ми помага да откривам интересни перспективи. Научих, че съм човек тип рефлектор – успявам да намеря правилния тон на разговор с всеки, за да мога да разбера максимално за него, както и той за мен, без спънки в комуникацията. Това доста ми помага в работата и в откриването на нови идеи.
Имаш ли любим период от историята на костюма, от който черпиш идеи? Да, често се връщам към 90-те. Доста близки като време, но нетолкова осмислени от модна гледна точка. Въпреки че съм ги преживял, не бих казал, че нашата ситуация съвпада със световната. Любопитни са ми заради видяното от мен, както и заради минимализма, еклектиката, избухването на попкултурата и свръхконцептуализма в световен план.
Другата ми любима епоха са 50-те години, където нормата за естетика е ненадмината. Там има много примери за синтез на най-доброто от историята на изкуството и модата.
От изложбата Пропорция на звука, където дизайнерът представя инсталации от меки скулптури, вдъхновени от деликатността на инфразвука
Как започна преподавателската ти кариера? Завърших НХА през 2013-а, след това работих по бранда си около 3 години и впоследствие ми предложиха да запиша докторантура. Така започна моят път.
Как си се променил от този момент? Мисля, че днес вече съм много по-спокоен и смирен. Преподаването ми носи голямо удовлетворение. Както споменах, от доста малък се занимавам с това, минал съм през всички аспекти на професията и мога да помагам на всяка станция.
Какво най-често съветваш студентите? Да работят върху свои авторски идеи. За мен да допринесеш с нещо различно в модата е единственият начин да получиш признание и реализация.
Живеем в свят, в който всеки може да претендира, че е дизайнер. Но работата е комплексна – креативна, екипна, изисква и опит с материали, конструиране и математика. Трябва да имаш знания на всички нива, а мнозина не инвестират достатъчно време и усилия да развият уменията си по конструиране и практическата част въобще.
Още когато започвах, за мен беше много важно да видя как се създава дрехата, как се прави качествено, за да мога да реализирам идеите по най-правилния начин. Много често виждам чудесна скица, но резултатът е интерпретация на човека, ушил продукта, и е различна от първоначалната идея. До голяма степен авторството в дизайна е и в конструкцията. Не казвам, че всеки трябва да бъде перфектен конструктор. Но е добре да знае как да го обясни, да го изиска и да го представи. Ето защо техническите скици, които са като миничертеж с ясно упоменати елементи и детайли, са лакмус за грамотността на един дизайнер.
Какво им липсва на младите български дизайнери?
Липсват им адекватна сцена и представяне.
По нашите земи е концентриран много талант и шансът за изява е най-важният. За съжаление, форумите, представящи такъв дизайн у нас, все още са комерсиални.
На какво дължим тази липса на внимание към тях? Проблемът е комплексен. Ако погледнем големите модни столици, виждаме култура и традиции, развити с годините. Но не са единствени. В Румъния преди години по европейски проект стартира Feeric Fashion Week, събитие на световно ниво. Ключов е принципът на организация – интернационален и отворен. Смисълът е да се поканят медии и байъри (хората, които купуват артикули за продажба в свои магазини – б.а.) от целия свят. На всяка модна седмица трябва да присъстват всички звена – производителите, дизайнерите, байърите и не на последно място клиентите.
Когато бях на модната седмица в Берлин, а наскоро и в Любляна, видях, че това е задължение на организаторите. В Словения освен утвърдените медии от много държави бяха поканили и съвсем нови от Инстаграм. Средата е различна. За съжаление, българите имаме отношение към модния дизайн, но никакво към модната индустрия.
Скици на дизайнера от колекцията SPIRIT
А с какво се отличават българските дизайнери? Как ще привлекат редактори от световен мащаб у нас? Първо, заради територията ни. Намираме се на кръстопът – микс от ориенталски и западноевропейски особености. Имаме много добър традиционен костюм, който може да се интерпретира. Особено важно е да се гледа към произхода и местната култура. Тоест работата в посока устойчив дизайн, комбиниран с национални и културни особености, е идеалната формула за успех. Трябва да се заявим като регион. Дори брандът ти да достигне до големите модни столици, ти винаги ще си емигрантът. За мен истинският успех е в обратното – трябва да накараш останалите да дойдат на твоя територия.
Кой свой успех отчиташ като най-голям? Безспорно това, че съм открил призванието си. Не мога да отбележа конкретно събитие или дата. Но фактът, че съм открил нещо, което правя с удоволствие, за мен е успех. Дава ми много – среда, живот, комуникация с хора, но и ме прави щастлив. Оценявам го сега, преди време вероятно щях да назова друг успех като награда.
Бориш ли се с егото и суетата? Не се боря, гледам да ги държа в норма, да ги контролирам. Не бих се описал като много суетен човек, но смятам, че е важно, защото по този начин показваш отношение към себе си.
