Гринго-Богдан Григоров и Калоян Трифонов са от най-популярните млади актьори заради актуалните сериали
Екатерина Лазаревска, чиято гранична полицайка Божана Горнева в „Мамник“ ѝ донесе заслужена популярност, на екрана и в живота си партнира с двама от най-интересните млади актьори, талантливи, привлекателни и впечатляващи. Друга тема е дали режисьорите ще успеят да открият баланса между визията и дарбите им – в българския театър и кино невинаги умеят да ситуират правилно малобройните представители на естетската категория „секс символ“, около която в Европа и Холивуд от десетилетия създават стопроцентова индустрия. Представяме ви партньорите на Горнева – Лазаревска.
Гринго-Богдан Григоров – Два пъти Лазар
Гринго-Богдан Григоров и Екатерина Лазаревска в „Мамник“ излъчват идентична чувствителност, а самите те отдавна са приятели, което пък е важно за химията им в мистичния трилър. „Изкуството е храна за душата. Ако тя е гладна, нищо няма да промениш“, е кредо на актьора. Осъзнава го в гимназията, когато дели емоциите си между музиката и театъра. Рапира като Gr!ngoD, преди няколко години започва да снима клипове с Поли Недкова, тогава негова муза. Има десетки парчета и видеа в онлайн пространството, измисля саркастични текстове, осмиващи чалгата.
За първи път се появява пред публика извън НАТФИЗ като Грегор в „Експлозивна комедия за големия взрив“ на Александър Секулов в Сатирата. Красив и смутен; все още никой не го познава, а той не е готов за абсурда в пиесата на известния писател. В Благоевград, където го приемат след конкурс в конкуренция с десетки кандидати, дебютира в „Момчето от последния чин“. Там е обърканият ученик Рафа, когото мислят за лесна жертва. Влиза като бащата в „Преображението“ по Франц Кафка, шикозен и романтичен е в „Комедия за тенори“, без да се страхува, че няма да се справи до Асен Блатечки и Калин Врачански.
В „Метаморфози“ по Овидий е Орфей, Бакхус и Еол – пластичен и философски в трите образа. Отлично тренираното му от спортната гимнастика, футбола, самбото и бокса тяло с лекота се движи по стълбите и във водата, върху които се случва постановката на Стайко Мурджев. Различен Херкулес е в „Херкулес VS Авгий“ в модерната интерпретация на античния герой, която го пренася в модерната политика, парадоксалната бюрокрация и моралния обществен разпад и го изправя пред изпитание, изглеждащо непосилно дори за него. „Вярвам, че всеки от нас може да бъде Херкулес. Една от любимите ми реплики е: „Бъди недоволен, независимо от успехите си, и заразявай другите със своето недоволство. Иначе няма как да промениш света“. Бих добавил: Не позволявай да те изцапат, запази важното. Лесно е да кажеш: „Аз съм човек от тълпата и нищо не зависи от мен“. Но независимо в каква среда живееш, можеш да започнеш метаморфозата от себе си“, коментира Гринго-Богдан.
Той е борещият се човек и като Исус в „Последното изкушение на Христос“ по Никос Казандзакис във Варна. Признава, че за него Христос е символ на вярата, но и човек от плът и кръв. Мъж, който по пътя към божественото чувства, плаче, обича и мрази. „Вълнува ме битката с изкушението вътре в нас. Тя изисква правилните въпроси, които ще предизвикат правилните отговори“, споделя актьорът, който задава въпросите и в „Кой съм аз“, нашумялото и награждавано представление на трупата „Драмеди“, на което е съавтор.
И на сцената, и пред камерите Гринго-Богдан материализира и одухотворява библейския дуел между доброто и злото, въпреки сравнително крехката си възраст, все още допускаща проба-грешка. Този сезон два пъти стана Лазар – в „Мамник“ по романа на Васил Попов и в „Януари“ на Йордан Радичков. И ако на екрана е шокиращ пришълец от миналото, неразумно прескочил във времето, за да бъде до Божана в неочакваната им забранена любов, то в спектакъла на Благоевград е Радичковият ловец, който уж не се страхува от снега и загадките му, въоръжен с вълчи клюси и ракитов капан за лисици. Пламен Марков, професорът на Гринго-Богдан в НАТФИЗ, му възлага още един персонаж от пиесата – Гаврил, човек на действието, на протеста и въодушевлението, на страха и колебанията, витаещи през цялото време през януари, когато отвъдният и отсамният свят се смесват твърде необикновено. Актьорът е предизвикан да търси кода в Радичковите герои, за да обясни на зрителите как кълвач пие ракия и защо, когато някой тръгва към гората като човек, се връща като вълк. Явно етномистиката го привлича – и в „Мамник“, и в „Януари“.
Актуалната муза на Гринго-Богдан, кръстен на двамата си дядовци, е Мария Манолова. Завършила Музикалното училище и НАТФИЗ, играе в театъра на Сливен. Между ролите ѝ е Боряна на Йовков. Предстои да разберем дали скоро ще ги видим заедно в киното, или на сцената.
