Харизматичната 84-годишна дама диджей е истинска звезда на варшавската клубна сцена. „Да, аз съм стара, но имам смелостта да живея публично. Не може да избягаме от старостта, но може да я покажем по красив начин“, казва тя.
За нея полската режисьорка Агнешка Звифка създава документалния филм „Диджей Вика“, достъпен в стрийминг платформата Max. Агнешка проследява живота на Вика и нейните размисли за хубавите и тъжните страни на живота по пътя към неизбежното остаряване. „Вдъхновението дойде от собствения ми страх от остаряването. Изпитвам ужас, че един ден ще се погледна в огледалото и няма да видя себе си в него – не само физически, но и интелектуално. Затова трябваше да намеря някой да ме убеди, че да си възрастен не те прави невидим, а и Вика е толкова далеч от това. Беше очевидният избор“, споделя Агнешка.
Вирджиния, както е истинското име на Вика, е най-старият диджей в Полша, а може би и в света. Родена през 1938 г., тя живее във Варшава с котката си Дудуш. Педагог по образование, Вика е работила с деца с увреждания и проблемни младежи, дълги години е била директор на затвор за непълнолетни. След като се пенсионира, започва да пуска музика както на танцови партита за пенсионери, така и в най-модерните младежки клубове – винаги до сутринта и на високи токчета. „Исках да ги измъкна от домовете им, да ги накарам да танцуват, да живеят, да се срещат с други хора, да се свързват. Хората се страхуват от самотата, която идва с напредването на възрастта, от заболяванията. Някои са бедни, но мнозина не знаят как да използват старостта. И в никакъв случай не трябва да се сравняват с младите“, споделя Вика, допълвайки с усмивка, че когато остарееш, ставаш по-умен и няма нужда да се харесваш на някого. Особено жените, които най-после наистина могат да бъдат себе си.
Фотография / Max
Тя разчупва стереотипите с облеклото, поведението и начина си на живот. Повтаря, че възрастта е просто число и тя не възнамерява да прекара старините си, „седейки като здравец на прозореца“. Чувствителна към нуждите на тези, които се чувстват по-слаби, Вика никога не отказва подкрепа на възрастни, хора с увреждания и ЛГБТК+.
Основното послание от нея е за повече оптимизъм, за това, че не трябва да живееш живота на другите, особено на децата или внуците си, а своя собствен. „Егоизмът понякога е необходим. Само по този начин можем да се съхраним до късна възраст.“
Когато Агнешка открива Вика, решава да направи филм за нея. Режисьорката вече е позната на публиката със своите филми: Scars („Белези“от 2020 г.), който е за жените, борещи се в редиците на Тамилските тигри в гражданската война за Тамил в Шри Ланка, и Queen of Silence („Кралица на мълчанието“ от 2014 г.) за ромско глухо момиче, което намира себе си в света на боливудското фентъзи. Именно в „Кралица на мълчанието“ прави за първи път комбинация на документален филм и мюзикъл. Този оригинален филмов език използва и в историята за диджей Вика.
Първоначално Вика не се съгласява, но Агнешка не се отказва, докато не спечелва доверието ѝ. Снима я цели четири години, но накрая Вика е щастлива от резултата. „За мен това е много личен филм, като аутопсия, която разрязва тялото и показва душата. Нямах представа, че ще бъде толкова дълбоко и интимно преживяване, защото не обичам да споделям болката си с другите. Но стана някак естествено. Просто трябваше да бъда себе си“, казва тя.
