Изложбата „Франсиско Гоя. Сънища на будния разум” е подредена в Националната галерия „Квадрат 500” в София и може да бъде разгледана до 21 октомври 2026 г.
Испанският художник Франсиско Гоя (1746-1828), от чието рождение се навършват 280 години, е сред най-забележителните и влиятелни творчески личности в световната култура и в изобразителното изкуство. Създава над 1000 живописни произведения и графичните серии „Капричос“, „Бедствията на войната“, „Тавромахия“ и „Диспаратес“, включени в изложбата.
„Художествените и етично-философските обобщения на Гоя проправят пътищата към Новото време и изкуството на модерните времена“, отбелязва зам.-директорът на галерията Николай Ущавалийски. Според него Гоя е може би първият художник, усъмнил се във фундаменталните устои на човешкото, а неговите графични цикли са безмилостна дисекция на човешката природа в условията на войни, насилие, морална нищета, религиозен гнет и потисничество от всякакъв характер.
21 графики от колекцията на Националната галерия проследяват развитието на Гоя от най-ранните му офорти, повлияни от Диего Веласкес, до върховните му постижения на забележителен с остротата си социален тълкувател, интерпретатор на мрачни събития и сложни човешки характери. В Националната галерия се съхраняват 7 творби от серията „Капричос“, 1799. Осмиването на институционалните опори на властта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородничество, моралния разпад сред социалните класи е причина серията да бъде забранена за показване.
Серията „Бедствията на войната“, която Гоя започва около 1810 г. и се връща към нея около 1820 г., не е била публикувана приживе. Една от творбите е наименувана „Затворник. Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението“. Считана е за уникална, тъй като рядко се среща в други музейни и частни колекции по света.
„Тавромахия“, създадена вероятно между 1815 и 1816 г., отразява интереса на художника към бикоборството. Тези графики съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите. От общо 33 гравюри от серията Националната галерия притежава пет.
По времето, когато художникът все още работи върху „Тавромахия“, вероятно е започнал и серията „Диспаратес“ (глупост или безумие). Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна дълбочина е очаровала творци като Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия се намират четири от тях, две от които – „Глупостта на младите бикове“ и „Начин на летене“, са емблематични за гения на художника.
Националната галерията притежава и офорта „Слепият певец“, емоционално определен от Николай Райнов в неговата „История на пластичните изкуства“ от 1939 г. като „пръв сред любопитните и важни“ графични произведения на Гоя.
В изложбата е включена и една творба на испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали (1904-1989), посветена на Гоя и неговите „Капричос“.
