Аз съм персона огледало, ако виждаш у мен демон, потърси го у себе си. Ако виждаш ангел, браво, мога да те поздравя, споделя артистката, която навърши 50 години, без да се впише в клишетата
Миленита е от онези редки артисти, които не просто пеят, а създават нови светове. Нейният глас, характерният ѝ хумор, понякога черен, но по-често светъл като небосвод, и умението ѝ да разказва истории през музика я превръщат в любимка на публиката. Тя е рядка птица, бяла лястовица, която балансира по петолинието тежки житейски теми и дълбоки, но същевременно ефирни чувства. Не прави компромиси нито с изкуството си, нито със свободата си.
Истинското ѝ име е Милена Николова, но е позната с псевдонима Миленита. Родена е в Хавана, Куба. Когато е на 4 години, семейството ѝ се премества в Испания, а по-късно в Мексико. На 14 Милена се връща в България. Завършва право. Сценарист е в популярното студентско предаване „Ку-Ку“. Преди да се установи окончателно в страната ни през 2000 г., тя живее в Испания и САЩ. Има три деца – Ясен, Калина и Айя.
Миленита става популярна с песента си Monogamni през 2003 г. През 2005-а излиза дебютният ѝ албум Do it Again. А песните от албума ѝ Gato (от исп. – котка) се пеят и до днес, като сингълът от него „Черни котараци“ влиза в Топ 100 на България за 2010 г.
Дебютът ѝ като актриса е в главната роля във филма на Димитър Коцев-Шошо „Лора от сутрин до вечер“. Участва и в телевизионния сериал „Под прикритие“ през 2011 г.
Известна със свободолюбив дух, силна артистична индивидуалност и нежелание да се вписва в клишета, Миленита е гост на D!VA в едно честно и разголено интервю пред печка духалка само дни след като отпразнува половинвековния си юбилей с голям концерт в столичен клуб.
Миленита, още ли си мистериозната знаменитост, която никой не може да улови? Като изключим „знаменитост“, бих казала, че това важи и в днешно време, да. Не знам дали „мистериозна“ е думата, но определено объркваща и хаотична, което е част от всяка мистерия. Дори съм объркана, объркваща и хаотична. Но всяко творчество се ражда в хаос, а и неоцапан художник не съм виждала.
Защо са тези големи интервали, в които липсваш на публиката си? От моя гледна точка ме има през цялото време. Публиката липсва мъничко на мен, но аз не изчезвам. Върша си другите задачи, които често са по-неотложни, макар и нетолкова приятни. А понякога си намирам нещо временно и не така отговорно, например да отида за гъби и да ме няма.
Къде ходиш за гъби и познаваш ли ги? Напоследък ходя около Габрово, в покрайнините, на римския път до Боженци има много сърнели. Познавам гъбите много добре. Понеже яденето им много не ме влече, подарявам ги на приятели. Не съм материалист. Поводът е по-важен, а и да търсиш нещо в природата с цел е висша радост.
Къде живееш сега? В Габрово, на улица „Брянска“. Прозорците ми гледат в прозорците на музея на Кристо и Жан Клод. Отвориха го скоро – едно пространство за модерно изкуство с много странен вайб, бих казала, огромно помещение. Отдавна търсех такова индустриално пространство близо до мен, където да мога да пусна музиката в силата, с която да не преча на никого.
А как се озова в Габрово? То ме привлече. Вкара ме в капан. Дойдох тук за три дни, после седмица, месец и ето че вече живея тук от края на лятото.
Какво най-често те питат феновете ти, което ти е забавно или отегчително? Нещо за песните „Черни котараци“, „Пия за Мария“ или ще участвам ли в новия сезон на „Под прикритие“, но най-вече ме питат за Косъма. Нямам връзка с Косъма, приятели! Тези неща са ми обяснителни и всеки път трябва да измислям нещо интересно, за да не прекъсне разговорът още в началото.
Как реагираш, когато се опитват да те разгадаят? Ааа, там трябва да положат малко повечко усилия. Най-първо да ме изтърпят. Минава това разгадаване през някакво четирисезонно присъствие при всякакви метеорологични условия на моята душевност. Под сянката на слънцето, през бурята, ей такива неща (смее се). Шегувам се, разбира се. Приятелите ми много ме обичат и бързо може човек да ме разгадае. Понякога съм направо прозрачна. А най-интересното, което мога да споделя за себе си и през последните години ми се набива на очи, е, че просто е неизбежно да е така. Че съм някаква персона огледало. Много силно огледална съм и каквото имаш в себе си, това ще видиш в мен. Ако виждаш демон, значи потърси го в себе си. Ако виждаш ангел, браво, мога да те поздравя.
А сега не си ли самотна? А не, тук просто си доведох старите, намерих и цяло множество нови приятели. И с всички тях – едните ги запознах с другите, никак не съм сама или самотна. То дори би било един вид лукс. Нямам си дори легло. И са ми донесли едно временно, до което понякога се докопвам.
