Бисексуална бунтарка и активист, певицата не признава теми табу и откровено говори за борбата си с ендометриозата, сексуалното насилие и биполярното си разстройство
Животът на Ашли Франджипейн – или Холзи, е изпълнен с възходи и падения досущ като кардиограма. Щом линията стигне до върха, всичко се свлича към дъното. И обратното – от дъното до върха я делят не дни, а часове. Тази дива полярност на събитията може да се мери само с биполярното разстройство, с което певицата се бори от почти 12 години. Борба, съизмерима само с тази за раждането на първото й дете.
Не съм жена, а Бог
Последните четири месеца са навярно едни от най-щастливите в живота на Холзи. Певицата роди своя син Ендър Райли през юли, а баща му е официалният й партньор – сценаристът Алеф Аудин. Малкият е дълго чакано бебе. С него в прегръдките си Холзи се чувства „не като жена, а Бог“. Изразът е заглавие на едно от парчетата в последния й албум. Записан и реализиран по време на бременността й, той носи заряда на един съзряващ творец или както самата Ашли казва в интервюта: „Когато станеш родител, текстовете ти сякаш са послания към твоето собствено дете. Искаш да записваш нещо, което има по-голямо значение от емоциите и проблемите ти на момента.“
Заглавието на диска If I Can’t Have Love, I Want Power (в превод – ако не мога да имам любов, искам власт) отново е провокация от страна на певицата в типичния й агресивнен стил. Него Холзи не смята да променя, макар визуално и емоционално да преживява трансформацията на майчинството. Преди него Холзи претърпява 3 спонтанни аборта. Първият от тях е, когато е само на 20 години. Тогава дори не знае, че е бременна. Получава жестоки контракции и кървене. Успехите й на сцената вървят паралелно с горчиви лични преживявания – по време на един от спонтанните аборти е в концертна серия.
„Мениджърът ми ме видя как стоя на пода в хотелската стая с кърпа между краката, която се напоява с кръвта ми. Каза, че е късно да отменяме шоуто. Излязох на сцената с нещо подобно на памперс…“, разказва в своя типичен стил на брутални откровения 27-годишната днес звезда.
На 23 години след поредния аборт тя научава, че за състоянието й е виновна ендометриозата. Състоянието й е от най-тежките и изисква операция. Диагностицирането на болестта е трудно, но обяснява болезнените й менструации през всичките тези години. Холзи ги описва така сякаш утробата й се превръща в дълбока отворена рана. От нея вместо бебе се раждат и някои от най-откровените й песни. В тях табу по отношение на любовта, секса и насилието не съществуват.
„Разкритието, че имам ендометриоза, беше ужасен удар, но и облекчение за мен. Сякаш изведнъж си обясних защо се чувствам толкова различно от всички хора. Дотогава имах усещането, че полудявам, че губя разсъдък, защото никой не може да ме разбере“, ще разкаже изпълнителката.
След болката и кръвоизливите почти всеки месец депресията и замъгленото съзнания са друга страна на ендометриозата, която се проявява и при Холзи. Резултат от тях е ниското самочувствие на звездата. Да си стъпкан и уязвим, когато си на върха на световния шоубизнес, може да бъде саморазрушително. Алкохол, токсични връзки са едни от проявленията на потиснатите емоции. Експресивната й натура я превръща в предпочитана жертва на папараците, а те запечатват и раздухват всяка нейна афера.
И любовта боли
Холзи вярва в тази максима, докато не открива настоящия си партньор Алеф Аудин. Двамата започват да се виждат в края на 2020-а, но преди това изпълнителката е свързана с много мъже и жени от световния шоу елит. Откровението й, че е бисексуална, я превръща в една от активистките на ЛГБТ общността. Способността й да скача от отношения в отношения също привлича внимание. Папараци я хващат с бисексуалната манекенка и актриса Кара Делевин многократно през есента на 2020 г. Двете не дават официално изявление за отношенията си, но приятелите им се кълнат, че близостта им ги е отвела в леглото. В любовния списък на Ашли са още норвежкия певец Лидо, рапърите G-Eazy и Machine Gun Kelly, актьорът Еван Питърс. В по-ранните й години слуховете я замесват с актьора Джаред Лето и бисексуалния австралийски модел Руби Роуз.
Целият този хаос в любовта има своето обяснение. В своя поема звездата ще признае, че е имала епизоди на сексуален тормоз от едва 8 годишна. Десет години по-късно тогавашното й гадже също я насилва, а през 2017 г. в разгара на кариерата й посяга „човек, на когото има голямо доверие“. Ролята на жертва никак не й отива и точно затова певицата избира да говори за проблема, да се бори с насилието над жени и да подкрепя активизма на #metoo с творчеството и силния си глас.
Заедно с болката, която й донасят, връзките на Холзи са извор на вдъхновение. Почти няма еротично преживяване, което певицата да не е описала в ноти и текст. Една от най-тежките й раздели – с рапъра G-Eazy, тя изпява в Without Me. “Мислиш, че можеш да живееш без мен, скъпи, но аз те качих толкова на високо (…) Изправих те на крака само за да се възползваш от мен.“ Текстът обобщава токсичните им отношения, за които днес звездата избира да не си спомня.
Не така обаче стои въпросът с първата голяма любов на Ашли. Точно тя й дава и нейното сценично име. Тогава певицата е само на 17 и в една от типичните си житейски дилеми – да следва сърцето или наставленията на околните. Първото я води в нюйоркския квартал Бруклин, където гаджето й живее на улица Halsey. Любопитно е, че Холзи е и анаграма на собственото име Ашли. Знаците са там, където искаш да ги видиш, нали?
„По тези улици за първи път започнах да пиша музика и да усещам, че съм част от нещо по-голямо, че не съм просто момиче от малък град в средата на нищото. Холзи е нещо като проява на всички преувеличени мои черти, така че е като алтер его“, обяснява изпълнителката.
Преувеличена е ключова дума за певицата, защото емоциите й често излизат от рамките на приетото. Дълбока депресия и еуфория се сменят една след друга, за да я отведат към предозиране с успокоителни и опит за самоубийство в тийнержърството. След три седмици в болницата певицата решава, че все пак този живот си струва да се живее въпреки всичката болка и травми.
„По това време бях много объркана – тормозеха ме в училище, след като някой открадна от шкафчето ми мои топлес снимки. Емоциите ми ме подлудяваха, ендометриозата и биполярното ми разстройство още не бяха диагностицирани и лекувани… Вижте, наясно съм, че съм труден характер и без да имам здравословен проблем, така че можете да си представите колко тежко беше всичко“, споделя след години звездата.
В онзи момент след опита за самоубийство и решението, че няма да постъпи в държавен колеж, Холзи остава и на улицата. Родителите й отказват да я подкрепят по пътя на музиката и само с 9 долара в джоба певицата бяга в Ню Йорк. И точно когато е най-зле, тя получава покана за парти в хотел. За 24 часа целият й живот се променя.
„Исках просто да отида на топло и да полегна някъде, където няма опасност да ме отвлекат или изнасилят“, спомня си тя.
Оттам нататък историята й е като приказка за Пепеляшка, харесана от музикален „принц“, който помага на кариерата й. Холзи обаче никога няма да се примири с ролята на една обикновена принцеса. Защото всичко у нея е различно.
Трите Би
Бисексуална, биполярна и бирасова – тези определения за Холзи се появяват за първи път в статия в Rolling Stone през 2014 година. Оттогава досега изпълнителката ги ненавижда и дава да се разбере, че не иска да й слагат етикети.
„Толкова е тривиално да ограничиш някого просто до хаштаг като три би“, отсича тя.
Факт е обаче, че до голяма степен именно тази комбинация е причина много от феновете й да я подкрепят. Млади, неразбрани и търсещи своя път, поколението на милениалите открива в Холзи онзи силен и безкомпромисен глас, който ще привлече светлините на прожекторите към проблемите им. Като този за расовата предубеденост (самата Холзи има африкански предци). Заради своите сексуални експерименти звездата беше подкрепяна и от ЛГБТ общността, към която се числеше. Поне доскоро.
С настоящата й хетеро връзка и раждането на детето й Холзи далеч вече не е от любимите примери на активистите. А напрежението се засили след уточнението на звездата, че все пак предпочита да се обръщат към нея с „тя“.
„Чувствам се най-автентично в това определение. Имах възможност много да мисля за тялото си по време на бременността. Странно е да гледаш как се променяш толкова бързо. Очаквах в този период да се засили усещането ми за женственост, но вместо това възприятието ми за двата пола се качи на ново ниво“, обяснява изпълнителката.
Този дух се усеща и в парчето I’m Not a Woman, I’m a God. Жена е просто пол, а всеки човек трябва да открие своя Бог творец и да го изяви на сцената на живота. И ако не получи любов, нека да има поне власт върху живота си.
