Игрите на главата

Двайсет световноизвестни артисти разказват за своя опит с психоанализата пред аржентинския психоаналитик Мариано Хоренстейн за книгата му „Разговори за дивана“

Изживяването да застанеш на ръба на пропастта  с произтичащия от това риск да се препънеш и да паднеш. С това определение за психоанализата като отправна точка известният аржентински психоаналитик Мариано Хоренстейн се среща с двайсет световноизвестни творци, за да ги интервюира за личната им връзка с психоанализата, но също за изкуството и живота. Сред тях са сръбско-американската артистка Марина Абрамович, писателското семейство Пол Остър и Сири Хуствет, бразилският музикант Каетано Велосо, канадският режисьор и сценарист Дейвид Кроненбърг, индийско-британският скулптор Аниш Капур. От всички интервюирани  единствено българо-френската интелектуалка Юлия Кръстева е заставала и „от двете страни“ на дивана. Резултатът от интервютата се появява в книгата „Разговори за дивана“ (Conversaciones de divan, издадена на испански от La Fabrica).

„Всички тези артисти са лягали в момент от живота си на дивана на психоаналитика, готови да оголят душата си в търсене на ръбове и сенки. Смело се втурват, за да се изправят срещу тъмната си страна и да се потопят в онези преживявания, които неизбежно обуславят тяхното настояще“, казват издателите. Наяве излиза отношението им към живота, тежестта на традициите, творческите съмнения, формулите, които са прилагали, за да не бъдат погълнати от центрофугата на славата.

С повечето участници авторът разговаря лично. Подготовката и уговорката за всяко интервю продължава дълго, в най-добрия случай година. Много хора му отказват. Той смята, че това се дължи на желанието им да запазят не просто тази интимна част от своя свят, но и задължителната за известните хора доза мистерия. Мариано Хоренстейн предпочита да избегне дигиталния начин за комуникация, защото „разговорите на живо притежават специално очарование и аура“. За да го постигне, понякога му се налага да пропътува петнайсет хиляди километра за един час разговор.

Мариано Хоренстейн е член на Психоаналитичната федерация на Латинска Америка и на Международната психоаналитична асоциация. Известен е като един от най-реномираните психоаналитични професионалисти в Аржентина. В момента, освен че продължава да анализира себе си, той преподава психоанализа чрез семинари, писане или публикуване, като също така е директор на Образователния институт на Психоаналитичната асоциация на Кордоба (Аржентина).

Марина Абрамович

Двамата разговарят в просторното й студио в Ню Йорк. Тя го посреща по пижама и червен пуловер. Марина споделя, че е имала директен допир с психоанализата само веднъж и няма добър спомен. Терапевтката й предписва антидепресанти на капки, които тя така и никога не купува, защото „аз принадлежа на славянската култура: когато сме тъжни, плачем“. Тя признава, че сърцето й е била разбивано, но открива терапия в своята работа. Научава много от своето отшелничество с тибетски монаси и с аборигени от Централна Австралия. В една от водещите фигури на пърформанса вижда себе си като собствено произведение, в чието създаване открива най-добрата психоанализа. Абрамович споделя, че неотдавна си е направила ДНК анализ на произхода, който е показал, че е 75 процента от Балканския полуостров, 24 на сто европейка и един процент италианка. „Но аз съм си стопроцентова „балканка“, няма нужда да живея на Балканите, такава съм си, където и да отида“, признава Абрамович и завършва с фразата: „С работата си искам да извися духа!“

Юлия Кръстева

Философ, семиолог, писател, известната българо-френско-американска интелектуалка Юлия Кръстева се подлага на психоанализа и в същото време е професионален психоаналитик. Спомня си, че баща й имал книга на Фройд на български, но преди да се озове във Франция, тя си нямала и представа от психоанализа. От дългия си опит и от двете страни на дивана тя смята, че „дискомфортът на хората може да бъде подобрен и трансформиран“, а в лицето на психоанализата открива единственото според нея решение. Тя решава да се психоанализира „първо, за да живея в този свят и да помагам на другите, но също и преди всичко заради самата мен“. Споделя, че благодарение на психоанализата открива, че иска да бъде майка и на свой ред да стане психоаналитик. „Психоанализата предоставя на хората възможността да излязат от баналността, да се сдобият със своята уникалност. Всяка сесия е поетика и всеки човек е един стих“, казва Юлия Кръстева, която се самоопределя като „енергична песимистка“.

Пол Остър и Сири Хуствет

Мариано Хоренстейн два пъти е интервюирал писателското семейство Пол Остър и Сири Хуствет в дома им в Бруклин. Признава, че първия път е решен да обърне пълно внимание на Сири и почти никакво на съпруга й Пол. Когато две години по-късно отново се срещат, тогава на масата вече сядат и двамата. Въпросите и отговорите на тримата се преплитат. Сири споделя огромната си благодарност към психоанализата. „Мен ме промени, въпреки че стигнах до нея късно, започнах чак петдесетгодишна. Усещането ми е сякаш съм се освободила. Мисля, че някои от книгите ми не биха били възможни без моята психоанализа“, казва тя. Общото между творческата работа и психоанализата открива освен във всичко друго и в действието на подсъзнанието: „Започват да изплуват неща, които не си знаел, че знаеш.“

Пол Остър, който никога не е лягал на дивана, признава, че е силно учуден, когато тя решава да отиде на терапия. По време на продължилата над десет години терапия той обаче установява, че психоанализата се превръща в едно от най-големите приключения в нейния живот. Сири дори си спомня, че като млада е искала да учи психоанализа, но тогава не е имала средства да си го позволи. Днес много психоаналитици гледат сериозно на нейните трудове. Сири Хуствет си спомня, че дълги години, ако в интервю не я попитат за съпруга й, тя винаги е наясно, че умишлено избягват този въпрос. Случвало се е на Пол Остър външни хора да приписват знания и опит, които всъщност Сири е градила с години. Психоанализата й е помогнала днес да гледа дори на този аспект с чувство за хумор.

Spread the love
Written By
More from admin
Морски ориз – натурален, на брашно или олио
Испанският шеф с три звезди „Мишлен“ Анхел Леон представя новата суперхрана, морската...
Read More
0 replies on “Игрите на главата”