Зрителите свързват името ѝ с предаванията „Небивалици”, „Голите ангели” и „Малки истории” по БНТ, но тя е и сценарист на документални филми, създател на Ателие за фантазии, развиващо детската креативност. Автор е на книгите „Ангелски данък”, „Последно повикване”, „Хмутовете” и „Голото плашило”
За приказния свят
Много важно е да си измислим приказен свят и да го споделяме помежду си през думите. В противен случай къде ще избягаме, когато реалният ни засипе с бюрокрация, несправедливост и осезаема липса на вълшебства!
За големите истории на малките хора
Няма мерна единица „малък“ или „голям“. Това са относителни понятия. Лилипутите се мислят за големи, докато не срещнат великани. Една лична история може да изглежда малка на фона на световната, но за самия човек неговата история е всичко, което има.
За героите в реалния живот
Истинските герои на нашето време често са тихи и незабележими. Трябва да имаш сърце да ги чуеш и да ги видиш.
За алтруизма
Ние, хората, посети в света на егоизма и поникнали в него, трудно можем да си представим чистия алтруизъм.
За грешките и прошката
Грешките са поне два вида: страшни и маловажни. А прошката е сложен двустранен процес. Два пъти на един и същ човек за едно и също нещо прошка не се дава.
За любовта като действие
Тя се прави, краде се, възпява се, говори се за нея на всички езици. Любовта е глагол.
За цената на щастието
Не можеш да го купиш. Няма разпродажби, намаления, оферти две в едно. Но никога не знаеш, защото постигайки го, един ден получаваш „сметката“. Може да се окаже, че си го постигнал на всяка цена.
За болестите
Сериозните болести се раждат в сърцето. От тях трябва да се пазим.
За здравето
Обратно на останалото, обикновено го получаваме в началото на живота си като даденост. От един момент нататък започваме малко по малко да го губим. Това е моментът, от който няма връщане назад. И тогава трябва да се научим да пазим здравето си, да се пестим, да се откажем от някои удоволствия, за да задържим здравето по-дълго.
За даването и вземането
Това е едно и също, когато играем всички роли в пиесата. Човек трябва да умее и двете, за да е цял.
За традициите
Традициите ни заземяват. Учат ни на тайни и правила, помогнали на поколения преди нас да оцелеят. Напомнят ни, че не сме първите на тази земя, че нищо не започва и не завършва с нас. Правят корените ни видими.
За белезите по тялото и душата
Когато имат задачата да нарисуват портрет, младите художници подсъзнателно избират възрастни хора, чиито лица са набраздени от времето. Белезите ни правят завършени хора, иначе животът нищо нямаше да е изписал върху нас.
За съдбата
Всичко е писано. Но ако се вгледаш внимателно, откриваш там и своя, понякога колеблив и неуверен, а друг път красив почерк.
За покровителите
Най-добрите покровители са онези, които ни пазят от собствените ни грешки.
За границата между възпитанието и лицемерието
Разликата между възпитаното поведение и проявата на лицемерие е в мотива и целта. Но докато лицемерието вълнува и за него се пишат пиеси (например „Тартюф“), за възпитанието се пишат само статии.
