Богдана Карадочева: Пътят на Теола Кара

Богдана Карадочева и Стефан Димитров не бяха правили концерт след пандемията, но сега се завръщат с “Безнадежден случай” – мотото от прочутото стихотворение на старата им непрежалима приятелка Миряна Башева. Датата е 7 август в Античния театър на Пловдив. Докато представят из България мемоарите си, също обединени като „Безнадежден случай“, постоянно ги питат кога най-после ще излязат на сцената с „Дано“, „Иване, Иване“ (цял стадион мъже я реват с пълно гърло в Алжир), „Самотен ловец е сърцето“, “Остаряваме бавно”, „Безнадежден случай“ (любима дори на вече покойния Силвио Берлускони)… Сред гостите в Пловдив е Васил Найденов – най-близкият приятел на съпрузите, който ще възпламени публиката със “Сбогом, моя любов”, “По първи петли” и още от евъргрийните в репертоара си, създадени от Стефан Димитров, а за не един от тях Богдана пише  стиховете. Братя Аргирови също ще изригнат в Античния театър в родния си град. Стефан Димитров събира и старата си група „Вариант Б“, с която обикалят България и Европа през 70-те и 80-те години. Специална мултимедия превръща спектакъла “Безнадежден случай” в едно от арт събитията на годината. Пловдив има честта пръв да чуе и няколко нови песни на Стефан Димитров.

D!VA припомня някои от епизодите в необикновения път на Богдана Карадочева към безапелационния връх, който би бил световен, ако домораслият комунизъм не беше стопирал договорите ѝ за парижката „Олимпия“, за Германия, за света.     

Като малка много иска да се казва Теолин – така звучи собственото ѝ име на старофренски. Но никога не се колебае в желанието си да се посвети на музиката. Още тогава измисля псевдоним за сцената, тази бездна, без която и до днес не може – Теола Кара. Баща ѝ е от най-страстните меломани в столичната бохема. Колекцията му наброява 4000 плочи – симфонии, опери, дирижирани от Тосканини, арии, изпълнени от великите тенори Енрико Карузо и Бениамино Джили… Иван Карадочев плаща хонорар на възрастен музиколог, който прави каталог на плочите и ги номерира. Карадочев е толкова отдаден на класиката, че само от няколко такта разпознава дори и най-малко известните произведения. Сред приятелите, гостували на Карадочеви в центъра на столицата, са славното мецосопрано Елена Николай и цигуларят Саша Попов, създателят на Софийската филхармония. Невръстната Богдана обаче не обича уроците по пиано – за разлика от брат си Бойчо, който се справя отлично с упражненията на кака си. Иван Карадочев всяка неделя води наследниците си на матинета в зала „България“ – невинаги им е достатъчно интересно, но затова пък трупат обща култура. А и майка им мечтае Богдана да се посвети на операта. Вокалните педагози, които прослушват девойчето за Музикалното училище, са очаровани от необикновения ѝ контраалт. Богдана няма и 15, когато в някогашния ресторант БИАД грабва микрофона за шлагер на френската поп звезда Франсоаз Арди. Майсторите от „Студио 5“ начело с Вили Казасян направо си глътват инструментите. Госпожа майка ѝ е в ужас от перспективата да види и чуе дъщеря си по кръчмарските подиуми. Но Вили Казасян няма никакво намерение да изпусне момиче с подобен глас. (Тя до последно го нарича „моят Колумб“). Още на първия ѝ фестивал – в Сочи, печели първата награда, а първият космонавт Юрий Гагарин идва да се запознае с нея. 

На първите ѝ турнета из България водещи са Иван Джамбазов и Невена Коканова, която обичливо обгрижва Богдана – глади ѝ роклите, навива ѝ  косата… Слушат джаз и си говорят за живота, но въпреки мъдрите съвети на Коканова момичето като на шега се омъжва за пианиста Здравко Радоев. Тя е само на 20, когато във Варна се качва на съветския кораб „Грузия“ – посоката е Куба, където ги очакват с Боян Иванов, Вили Казасян и компания.

Сред най-митичните моменти в биографията на Богдана Карадочева са знаменитите концерти в парижкия театър „Леропеен“ – тя и Емил Димитров с оркестър „Балкантон“ начело с Димитър Ганев-Чичето, сестри Кушлеви, балетистите от Оперетата Албена и Владимир Парисови. 20 дни тотален триумф – медиите ги наричат „Едит Пиаф и Франк Синатра от Изтока“. Продължението е в руските кабарета „Динарзад“ и „Распутин“ – освен всичко друго двамата с Емил Димитров записват дуети на френски. В „Распутин“ ги аплодират Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Жак Ширак, Катрин Деньов, Франсоаз Саган, Гюнтер Сакс, арабски шейхове и американски предприемачи… На едно от приятелските арт партита Богдана получава искрен и възторжен комплимент от Владимир Висоцки, с когото се движат в една и съща международна тайфа и стават бойни другари. Сред руските колеги, с които Богдана поддържа чудесни отношения, е и Алла Пугачова. При един от поредните си гастроли в Париж дели апартамент с Лили Иванова, а към тях се присъединява и Леа Иванова.   

Между популярните мъже, омаяни от чара и таланта на Богдана, е и световният писател Уилям Сароян – една вечер той гостува на журналиста Евгений Станчев, където се е събрала цялата тайфа от „Витошка“, и Карадочева няма как да откаже някоя и друга акапела. Елисавета Багряна пък ѝ благодари, че така прекрасно изпява стихотворенията ѝ „Любов“ и „Унес“.

Богдана рядко се задържа в София, но загърбва едномесечен ангажимент в Токио, когато забременява със сина си – бъдещия режисьор Лъчезар Аврамов, чийто баща е вторият ѝ съпруг – Димитър Аврамов.

„Златният Орфей“ е специална страница в битието ѝ, още повече че на едно от изданията отново среща момчето от чина, на който седят заедно в 127-мо училище и споделят несгодите – тя без баща, той без майка. А то е толкова влюбено в нея, че кръщава вокалната си формация „Вариант Б“ – Б като Богдана.

Карадочева и Стефан Димитров години наред кръстосват България и Европа в артистичен транс. Рекордът им е на един 8 март в Пловдив – 17 шоута за женския празник, като първото е в 8 сутринта, а последното – в 2 през нощта. В елитен пиано бар на „Максимилиян щрасе“ в Мюнхен – там ги праща Нора Нова, шашват изисканите и богати купонджии с безброй шлагери на шест езика. Овациите за тях са на Зюлд – най-северния германски остров, Солун, Гщаадт, Малта, при лапландците от Северния полярен кръг… 

Но Богдана и Стефан пеят и по площадите и митингите на 90-те с Васил Найденов, Кирил Маричков, Васко Кръпката, Георги Минчев, Валди Тотев, Вили Казасян… В Пловдив тя извисява изключителния си глас без техника след среща на бъдещия президент Петър Стоянов с избирателите. В ледената зима на 97-а ръцете ѝ залепват по микрофона пред „Св. Александър Невски“.

Приключенията им с Васил Найденов нямат край – от София до дълбоката провинция, от Белгия до Канада. Заедно са на фестивал, когато той си купува първата обеца в Брюж. Заедно правят предаването по Нова телевизия „Почти полунощ е“, наречено от тях по едноименния хит на Георги Мичев. Снимат без пари, без сценарий и без декор, но правят забележителни портрети на големи музиканти – истински златен архив, тъй като мнозина от интервюираните отдавна са някъде из безкрайните ягодови полета на рая.

Богдана притежава още една огромна дарба, за която обаче сякаш има някакъв свян да говори – пише силно вълнуващи текстове за песни. Композитори като добрия ѝ приятел Стефан Диомов, ѝ тананикат по телефона мелодии, молейки я за думите ѝ. Едва ли има някой, който да не знае, че вечното „Там, преди сто лета“ на Васил Найденов за филма на Иван Ничев „След края на света“ е сътворено от нея по нотите на Стефан Димитров – цялата тя е в молбата към Бога да ни върне в детството, което отминава като дим в комина. Баритонът на бързо забравения бургаски бард Пламен Ставрев оживява отново в нейния „Ден за ден“: „… Дойде любовта ни на кон, а си тръгна бавно пеша!“ Който има сетива за безмилостните истини на всекидневието, потръпва от откровението на Богдана: „Но всичко днес е минало и не знам дали е било.“ Сред бисерите на Васил Найденов е и „Старата любов“, която е „изгубен път и няма връщане“, а животът минава и изтича, като всеки от нас лети и се свлича в „ад или рай“.               

„Освен че е страхотна певица, която можеше да е световноизвестна, ако се беше родила на друго място, Богдана има усет за текста и музикалната фраза. Много е прецизна към всяка дума. Затова пише умно и философски“, споделя Стефан Димитров за съпругата си. С маестрата на изящната словесност Маргарита Петкова, дългогодишна приятелка и съучастничка в творенията – поне 50 на брой, отдавна навиват Карадочева да издаде стихосбирка. Но Богдана няма необходимото самочувствие да се представя като поетеса.

Spread the love
More from divamagazine.bg
Какво гледаме на „Киномания“ 2022
36-тото издание на „Киномания“ стартира на 17 ноември и ще продължи до...
Read More
0 replies on “Богдана Карадочева: Пътят на Теола Кара”