Трите балтийски републики в сезона на белите нощи са истинска приказка. Тя започва от очарователните калдъръмени улички на живописните средновековни квартали, днес бохемски райони с галерии за модерно изкуство, стилни барове и ресторанти, минава през грижливо съхранените замъци и се извива край горите от бор и бреза, заобиколени от безкрайна зелена равнина
Текст / Светлана Баталова
Украинското знаме се вее върху всяка правителствена сграда, а често и от балконите на жилищата в трите републики. Войната в Украйна е само на няколко километра от границите им и за нея напомнят не само синьо-жълтите флагове, но и военните колони, които срещаме в Литва в навечерието на голямо учение на армиите от НАТО.
До Първата световна война Балтика е под жезъла на руските императори, след това за кратко тези страни са независими. След Втората световна война са част от Съветския съюз, а когато той се разпада в началото на 90-те, са първите, които го напускат. Екскурзоводите с гордост показват местата, през които е минала живата човешка верига на 23 август 1989 г. Стотици хиляди хора от трите републики, хванати за ръце, се свързват в 650-километрова верига като символична раздяла със СССР. Днес Литва, Латвия и Естония са в Европейския съюз и НАТО и са видими икономическият им напредък и високият стандарт на живот в тях.
Клишето в туристическите пътеводители е, че Вилнюс пленява с бохемския си дух, Рига – с отлично запазените сгради в стил ар нуво, а историческият център на Талин е непокътнат от Средновековието, докато страната е пионер във високите технологии. Обединени от общата си география и история, балтийските републики, колкото и да си приличат, толкова са и уникални. На първо място са различни езиците им, като естонският е в угро-финската група. Руският все още не е забравен и често се чува по улиците.
В центъра на Вилнюс е главната катедрала на Литва, наречена на светците Станислав и Владислав
Литва, най-голямата от трите страни, последна приема християнството през XIII-XIV век. Днес в нея преобладават католиците, докато в Латвия и Естония повечето са протестанти. Вилнюс за разлика от Рига и Талин няма излаз на море. В сърцето на литовската столица е разположена
Уникалната арт република „Ужупис”
(ударението е на първата сричка), обявила своята независимост на 1 април 1997 г. Мястото вече е прочуто по целия свят, обитателите му са хора на изкуството и имат своя конституция, валута, национален флаг – синя ръка с дупка в средата, която не позволява да се вземат подкупи. Армията е разпусната, понеже кварталът води миролюбива външна политика. Конституцията е изписана върху метални плочи и според нея хората имат право да бъдат щастливи, всеки има право да умре, но не е длъжен да го направи. Отбелязано е още, че кучето има право да бъде куче, а котката не е длъжна да обича стопанина си, но трябва да му помага, когато възникне нужда.
„Ужупис“ някога е бил опасен район, свърталище на пияници и наркомани с неизменния паметник на Ленин на централния площад. Махнат е, както и всички паметници от съветско време в Литва, а на негово място е поставена статуя на Франк Запа, тачен като светец, покровител на квартала. Неговият паметник е открит от Вацлав Хавел, а Далай Лама е почетен жител и лично е посадил дърво в парка на „Ужупис“.
Друга важна точка във Вилнюс е кулата Гедиминас от XV век на най-високото място в града. Самият Гедиминас се счита за един от най-великите литовски владетели, воювал с тевтонските и ливонските рицари. Във времената на Гедиминас Великото литовско княжество се простира от Балтийско до Черно море и от Полша до Смоленск и е сред най-големите държави в Европа. И до днес се разказват легенди за битката при Грюнвалд, в която през 1410 г. литовци и поляци надвиват Ордена на кръстоносците. На две крачки от кулата на Гедиминас е религиозната композиция „Трите кръста“.
Катедралите във Вилнюс са толкова много и толкова импозантни, че неслучайно някога са наричали литовската столица Града на стоте църкви. От красотата им е бил поразен и Наполеон, като любимата му била „Света Ана“, готическо бижу от средата на XVI век.
В Стария град на Вилнюс си дават среща два духовни свята – буквално една до друга са се наредили източноправославни черкви и католически катедрали. Преди Втората световна война тук е имало и много синагоги, а сред евреите вървяла приказката, че който иска да трупа богатство, трябва да отиде в полския град Лодз, но мъдрост може да се получи само във Вилнюс. След кървавия погром над гетото от нацистите, за който напомнят фотоси в началото на някогашния еврейски квартал, сега е останала само една действаща синагога.
В Портата на зората се пази уникалната икона на Дева Мария – покровителката на Литва
Над града, а и над цяла Литва от векове бди Дева Мария, чиято уникална икона е в параклис, разположен над Портата на зората, оцеляла от XVI век. Някога това е било отбранително съоръжение, но днес хората идват да се помолят пред чудотворната Богородица, чието изображение е голяма рядкост – тя е сама и
Не държи в ръцете си Исус
На централния градски площад, точно под кулата на Гедиминас се извисява бяла камбанария, а до нея е главната катедрала на Вилнюс, която е и най-голямата в Литва. Изградена е през XVIII век в неокласически стил и прилича на античен храм, а в нея са погребани видни личности, сред тях и свети Казимир, покровителят на страната. Когато влизаме вътре, свири орган, пее хор. Забързани богомолци оставят колелата си – основно средство за придвижване и в трите балтийски столици, и бързат за службата. Екскурзоводката ни с гордост обяснява, че съпругът ù пее в хора на катедралата, който редовно изнася концерти и обикаля фестивалите по света. Катедралата е наречена на двама светци – светите Станислав и Владислав, но в тъмното Средновековие на това място е било светилището на Перкунас, литовския бог на гръмотевиците.
Забележителен храм е и „Свети Петър и Павел“, който отвън е уж най-обикновен, но щом се прекрачи прагът, избухва бароков триумф. Изграждането му – дело на италиански архитекти и скулптори, е платено от ревностния католик и военен предводител Михаил Пац, който завещал да го погребат под прага на църквата с епитафията „Тук лежи грешник“. Век по-късно мълния унищожава надгробната плоча и според духовенството това е знак, че Пац е изкупил греховете си.
През съветско време черквите и катедралите са били складове, спортни центрове, концертни зали и музеи на атеизма. Днес повечето са реставрирани и са действащи храмове.
Атрактивни фигури украсяват входа на Литовския драматичен театъра във Вилнюс
Голямата гордост на Литва е, че нейната конституция, приета през 1791 г., е първата в Европа и втората в света, като е изпреварила френската. Вилнюският университет, основан през 1579 г., е най-старият в Източна Европа. Оцелял е и до днес, въпреки че е закриван от руския император Николай I и от нацистите през войната. През 2023 г. Вилнюс отбеляза 700 години от основаването си, а животът в него ври и кипи и денем, и нощем.
Сред основните забележителности на Литва е и островният замък Тракай – някогашната столица и резиденция на Великото литовско княжество. Замъкът е вдигнат през XIV век от великия княз Костутис и е завършен през XV век от неговия син Витаутас Великия. В замъка е подредена колекция от часовници, лули, цигарета, ловни трофеи, кичозни порцеланови фигурки и сервизи за хранене. Направена е и възстановка на тронната зала на владетелите.
Замъкът Турайда е свързан с красива легенда за любовта на Мая и градинаря Виктор Хайл
Съседна Латвия също има своите замъци, а най-известен сред тях е Турайда, разположен съвсем близо до симпатичния град Сигулда. Някога в замъка се е подвизавал Ливонският орден, бил е и епископска резиденция, а през XVII век в него се настанява гарнизон от шведски войници. Наричали са това място Спокойната земя, а после – Турайда, което според екскурзоводите означава Божествена градина. И двете определения важат с пълна сила до ден днешен. От кулата на замъка, висока 38 м, се открива възхитителна гледка към река Гауя и околността, потънала в свежа зеленина. С право наричат това място
Латвийската Швейцария
Със замъка е свързана красива легенда за любовта на Мая – Розата на Турайда, намерена и отгледана от семейството на писаря Грайф, и градинаря Виктор Хайл. На две крачки от замъка е Паркът на народните песни. Сред красивите поляни са поставени 26 статуи на скулптора Индулис Ранка, като всяка от тях разказва история, вдъхновена от латвийска народна песен.
Друга задължителна спирка на път за Рига е курортът Юрмала, красив като пощенска картичка. Живописните паркове продължават и в
Рига, разположена на двата бряга на река Даугава
– там, където тя се влива в Балтийско море. В града млади и стари, мъже и жени, деца и младежи препускат с велосипеди и тротинетки. Когато наближат пешеходец, попаднал по невнимание в тяхната алея, намаляват и толерантно го изчакват да премине.
Рига ни посреща със силен дъжд и докато чакаме да спре, разглеждаме от автобуса главните улици и площади, изградени с геометрична точност. Спираме недалеч от Паметника на свободата, вдигнат през 1935 г. с дарения от гражданите и в чест на борилите се за независимостта на Латвия през 1918-1920 г. Казват, че скулпторът Карлис Зале е вложил в лицето на свободата чертите на своята майка, а в Рига гальовно наричат тази статуя Милда. В ръцете си, вдигнати високо над главата, тя държи три звезди – трите исторически региона на Латвия – Курландия, Ливония и Латгалия. В епохата на Съветския съюз паметникът е спасен от събаряне, след като за него се застъпва световноизвестната Вера Мухина, родена в Рига.
Дори и под дъждовните капки сградите в стил ар нуво се открояват. Латвийската столица се гордее, че притежава най-големия брой в света от тези архитектурни шедьоври, изградени в края на XIX и началото на XX век. Фасадите са в пастелни цветове и са украсени с кариатиди, чиито лица имат драматични изражения, а край тях пърхат ангели, стилизирани лози и великолепни геометрични орнаменти. Те преливат и в Стария град, който не е голям и може да бъде обиколен пеша, още повече че в него не може да влизат автомобили. Визитната му картичка са шпиловете на кулите и белият замък, построен през 1515 г., който днес е седалище на латвийския президент.
Крепостна стена някога е пазела Рига, но от нея е съхранена само част
Някога всичко това е било защитено от крепостна стена, днес в подножието на това, което е оцеляло от нея, виждаме впечатляващата модерна скулптура „Призрак“. Надпис показва, че е инсталирана през октомври 2015 г. като част от програмата „Изкуство в обществената среда“. Вдъхновена е от легендата за двама влюбени – латвийка и шведски офицер, зазидани в крепостната стена за нарушаване на обществения морал. Наблизо е и оцелялата Шведска порта от XVII век, за която се разказват най-различни легенди, включително и че една нощ тя била вече залостена и поради късния час портиерът отказал да я отключи, въпреки че отпред стоял добре подпийналият Петър Първи със своите другари. Недалеч от портата са къщите, известни като Тримата братя – най-стария архитектурен комплекс в Рига. Те са наредени плътно една до друга, но са построени по различно време. Тази от XV век се счита за най-стария дом в Латвия. Интересна история има и Котешката къща с котката на покрива си. Собственикът я монтирал така, че опашката ù да е вирната към сградата, където се събирали членове на гилдия, в която отказали да го приемат.
Скулптурата „Призрак” е инсталирана в Рига през 2015 г. по програмата „Изкуство в обществената среда”
На интересно място се намира и латвийският военен музей. В този бастион, построен през XIV век, някога е съхраняван барут.
Разходката из Стара Рига включва и Къщата на Черноглавите. Някога тук е било седалището на търговците ергени, избрали за свой покровител чернокожия свети Мавриций. Фасадата е впечатляващо еклектична – според екскурзоводката членовете на гилдията при обиколките си по света си харесвали по някой архитектурен детайл и бързали да го инсталират и в Рига. Недалеч се извисява и катедралата „Свети Петър“, забележителна с дървения си шпил. Реставриран няколко пъти, след като пострадал при пожар, той е най-високият и до днес в града.
Домската катедрала е главният храм и най-голямата в Латвия. Строежът ù започва през 1211 г., а главната забележителност в нея е органът, един от най-големите в Европа. Паметна плоча отбелязва, че специално за новия орган Ференц Лист написал хорала „Възхвала на Господ“.
Не пропускаме да опитаме прословутия ликьор Riga Black Balsam. И досега е запазена аптеката, в която е измислен като лечебна комбинация от билки за настиналата императрица Екатерина II. Днес освен класическия черен ликьор се продават най-различни варианти с всевъзможни добавки, които подобряват характерния му вкус на сироп за кашлица.
Талин също има своя напитка
Vana Tallinn, доста по-сладка на вкус от балсама на Рига. В града дори има още по-стара аптека от тази в Рига и се счита за най-архаичната в Европа – все пак не е спирала да работи от XV век досега. Точно срещу аптеката се извисява готическата сграда на кметството, която е на повече от 600 години. Шпилът ù е украсен с фигурка на момче – Стария Тоомас. Оригиналът се пази в кметството, а на покрива е монтирано копие, след като през 1944 г. кулата е ударена от бомба.
Историята на Талин е драматична – първо е окупиран от датчани, след това от Ордена на тевтонските рицари. После идват руските императори, последвани от съветските комисари.
Днес това е минало, а Талин, разположен на Финландския залив на Балтийско море, има оживени фериботни връзки със скандинавските си съседи Финландия и Швеция. Оттук тръгват автобуси и влакове за Санкт Петербург и други руски градове. По улиците на естонската столица се говорят различни езици, което го прави наистина космополитен център.
В средновековния му град са запазени старите стени и охранителните кули – „Дебелата Маргарет“ е от XVI век и е с диаметър 25 метра, а стените ù са дебели почти 5 метра. До нея е „Дългият Херман“, който се извисява на 46 метра.
Старият град Талин, някога известен като Ревел, има две части. В Горния, разположен на хълма Тоомпео, са живели благородниците, днес в замъка там заседава правителството на Естония. Според легендата под хълма Тоомпео е погребан героят
Калев от карело-финския епос „Калевала”
Туристите днес не пропускат да разгледат и разположения на върха руски православен събор „Александър Невски“, съграден през XIX век. Навремето е доста ненавиждан от местните заради времената на руската окупация и дори е считан за неин символ.
Руският православен събор „Александър Невски” е вдигнат през ХIХ век на хълма Тоомпео в естонската столица
Пътят към Долния град е доста стръмен калдъръм, който определено напомня колко стар е Талин. Някъде по средата е панорамната площадка „Паткули“, от която се правят хубави снимки. Тук естетиката не може да бъде сбъркана, а в далечината се откроява катедралата „Свети Олаф“. Сред храмовете най-забележителна е Домската катедрала, най-старата в Естония, която е лутеранска. Предшественикът ù на това място е вдигнат през XIII век.
Талин въпреки отлично съхранения си средновековен квартал днес е с реномето на Силиконовата долина на Европа. Тук е базирана IT агенцията на ЕС, а също и Skype, като софтуерът е създаден от трима местни жители. Според официалната статистика естонската столица е градът с най-голям брой стартиращи компании на глава от населението в целия Евросъюз. Затова и Старият град не е само средновековна крепост, а зона, в която навсякъде има Wi-Fi и нощният живот кипи до зори.
Амфитеатърът в Талин, който е за 45 хил.души, е дом на Естонския песенен фестивал
Разходката ни из естонската столица не може да пропусне и огромния амфитеатър за 45 хил. души. В него се провежда Естонският песенен фестивал, чието първо издание е било през 1869 г. В гигантското съоръжение, обкръжено от красив парк, Майкъл Джексън е пял през 1997 г., концерти са имали „Ролинг Стоунс“, Мадона, „Скорпиънс“, „Металика“, Лейди Гага…
През 1988 г. естонците се събират на това място, за да пеят патриотични песни – в знак на протест срещу съветската власт. Това събитие е наречено Пеещата революция и с нея започва раздялата със СССР. А резултатите от тази раздяла се виждат на всяка крачка в Балтика, която е сред надеждите на обединена Европа.
