„Денят на тялото е нощта на духа. Когато тялото почива, духът на човека започва своя работен ден. Разбуждането на тялото е заспиването на духа, а сънят на духа е разбуждането на тялото… Злото е зле използвано добро“, пише един от най-изящните стилисти в английската литература и още в средата на миналия век обобщава, че „днес всички хора на изкуството се правят на нещастни – така е модерно“
Романът трябва да представлява гадаене по изкормените вътрешности, а не подробен репортаж за мача, който се разиграва на поляната в някое абатство.
Тези думи принадлежат на един от най-интересните герои в „Александрийски квартет“ – на писателя Лудвиг Пърсуордън. И лично аз смятам, че повече с него, отколкото с Л. Дж. Дарли, се отъждествява авторът на „Жюстин“, „Балтазар“, „Маунтолив“ и „Клия“ – отделните части на тетралогията, издадена за пореден път на български от „Лист“ в превод на Иглика Василева. Този път в два тома, солидни и тежки, с твърди, прекрасно оформени корици в подобаващ формат, подходящ за литературна класика от най-високо качество.
„Александрийски квартет“ се смята за най-доброто произведение в проза на големия брат на Джералд Даръл (не мога да си обясня защо една и съща фамилия Durrel се спелува различно). За тетралогията още след излизането ѝ от 1957 до 1961 г. се прокламира, че е преоткрила модерния роман. Четирите части, издадени поотделно, една след друга се превръщат в сензация и са превеждани трескаво из целия свят.
През 2012-а, когато след 50 години са разархивирани документите на Нобеловите награди, става ясно, че Лорънс Дърел е разглеждан още през 1961 г., когато излиза последната част от „Александрийски квартет“, но не попада в окончателния списък на кандидатите за Нобелова награда за литература. През следващата 1962-ра е в списъка на авторите претенденти заедно с американеца Джон Стайнбек (лауреат), британския поет Робърт Грейвс, французина Жан Ануи и датчанката Карен Бликсен. Тогава Академията решава, че „на Дърел не бива да се отдава предпочитание тази година“. Вероятно защото членовете на комисията „не мислели, че „Александрийски квартет“ е достатъчен“, затова решили „да го държат под наблюдение в бъдеще“. Също така отбелязали, че той („Александрийски квартет“ – б.а.) „има съмнително послевкусие… заради неговата (на Дърел – б.а.) мономаниакална загриженост за еротичните усложнения“.
Такава мономаниакална загриженост за еротичните усложнения в тетралогията лично аз не установих. Може би капацитетите имат предвид нещо от сорта на описанието на един от героите: „Каподистрия притежаваше вроденото умение да превръща всичко в жена: под неговия взор дори столовете започваха да се притесняват от голите си крака. Той насищаше всичко с похот. Виждал съм как под порочния му поглед семките на разцепената диня се раздвижват! Когато застанат пред него, жените се вцепеняват подобно птички пред пепелянка: гледат като омагьосани това плоско лице и езика, който без почивка облизва тънките устни.“
Лорънс Дърел е определян от критиката като
Най-големия стилист на модерната английска белетристика
И титлата му не е оспорена или пък отнета и досега. Въпреки това несъмнено голямо признание (през 2002-ра The Guardian пише, че Дърел през 1966 г. е „един от най-продаваните, най-знаменитите английски романисти от края на ХХ век и е „в пика на славата си“) до самата му смърт през 1990 г. на най-големия брат от известното семейство Даръл е отказвано да влиза без виза в Англия, както и да се засели в нея. Дипломати са били възмутени и смутени от това отношение на британското външно министерство. Сър Патрик Рейли, посланик на Великобритания в Париж, разгневен, пише на тогавашния външен министър: „Осмелявам се да предположа, че би било разумно да се убедите, че министрите както в министерството на външните, така и на вътрешните работи знаят, че един от нашите най-велики живи писатели на английски език е
Лишен от гражданство на Обединеното кралство
на което той има право.“
Въпреки това до края на живота си скитникът Дърел не става поданик на Нейно Кралско Величество и умира във Франция, където е погребан.
Питам се дали това не е някакъв вид отмъщение към писателя, който е смятал, че английската култура е унизителна, наричайки я „английска смърт“. В същото време обаче той винаги служи на короната, а през 1954 г. е избран за член на Кралското литературно общество.
Лорънс Дърел е роден на 26 февруари 1912 г. в Джаландхар, Индия, „в подножието на Хималаите“. Родното място играе особено важна роля в живота му и той твърди за себе си, че
Има „тибетски манталитет“
каквото и да означава това. Баща му Самюел Дърел е британски строителен инженер, а майка му Луиза (Дикси) Даръл е ирландка. И двамата родители на Лорънс са родени в Британска Индия. На единайсет години той е изпратен в Англия, за да получи подходящо образование. В училище не е от най-старателните и не регистрира кой знае какви успехи. Неколкократно се проваля на приемните изпити за Кеймбридж и накрая се отказва.
Джералд, Марго и Лорънс с майка им, Луиза Дърел, описани заедно с другия брат – Лесни, в книгата „Моето семейство и други животни“ на Джералд Даръл по времето, когато живеят на остров Корфу
През 1928 г. умира бащата Самюел Дърел и осиротялото семейство четири години по-късно се установява в Борнмут, Англия. Най-големият син, избрал кариерата на писател (19-годишен публикува поетичен сборник „Причудливи фрагменти“), все още не може да се издържа с писане, затова известно време работи като пианист в джаз клуб в Лондон. През 1935 г. убеждава съпругата си Нанси Майърс и майка си да се преместят заедно с останалите членове на семейството – двама по-малки братя и сестра, на остров Корфу, за да избягат от влажната и неприятна английска зима и да живеят по-икономично. Неговият брат Джерълд Даръл описва живота на семейството там в книгата си „Моето семейство и други животни“, както и в много други книги, с които си спечелва любовта на читателите и любителите на животни по целия свят. Всъщност дълго време за повечето български читатели Лорънс Дърел е просто досадник, който непрекъснато се сърди на Джералд, че нарушава спокойствието му, докато се опитва да пише в мансардния етаж на къщата им на Корфу. (Ако все още не сте гледали минисериала „Семейство Даръл“, сега е моментът да го сторите.) Истината е, че Лорънс насърчава много по-младия си брат да описва своите преживявания с животните, което по-късно превръща Джералд в най-четения писател естествоизпитател и пътешественик. Макар че и Лорънс е смятан за един от великите пътеписци в историята на жанра – критиците твърдят, че
Никога не е имало по-добър автор на пътеписи
от него. Първият роман на Дърел, който заслужава внимание, е „Черната книга: едно състезание“ (The Black Book: An Agon), публикуван в Париж през 1938 г. Поради леко порнографския си характер (повествованието изобилства от т.нар. four letter words, мекият израз за цинизми – б.а.) в Англия е издаден едва през 1973 г. Дърел пише още няколко романа, сред които „Авиньонски квинтет“ (от 1974 до 1985 г.) и „Бунтът на Афродита“ – в две части (1974 г.), както и множество пътеписи, мемоари и есета, пиеси и стихотворения.
През 1939 г. Дърел започва като учител по английски в едно гръцко училище под патронажа на Британския съвет. През 1941 г., преди немската окупация на Корфу, семейството се разделя – майката със средния син Лесли и малкия Джералд се връща в Англия, дъщерята Марго се кани да се укрива на острова, но по-късно оттам я извежда един английски пилот, който става първият ѝ съпруг.
Лорънс Дърел с първата си съпруга Нанси Майърс, с която се разделят в Кайро
Лорънс и жена му заедно с едногодишната си дъщеря Пенелопа Беренгария избягват отначало на остров Крит, а оттам – в Кайро. Отношенията им се обтягат и скоро след това – през 1942 г., те се разделят. Нанси отвежда детето в Йерусалим, по-късно в Бейрут, а Дърел се мести в Александрия, където работи в консулството като пресаташе. И тук на практика се „заквасва“ първата част от „Александрийски квартет“ – той се запознава с
Александрийската еврейка Ева Коен
послужила за прототип на главната героиня на романа „Жюстин“. Дърел се жени за нея през 1947 г., когато е приключен окончателно разводът му с Нанси Майърс. През 1951 г. им се ражда дъщеря Сафо-Джейн.
