В „Микстейп 5“ е здрач и когато Рене Карабаш се качва на сцената, за да представи стихосбирката си „Някой ме вика по име“, от нея не се вижда много. Бялата риза. Характерната шапка канотие, очилата с плътни черни рамки. От време навреме премята крак в мрежест чорап, обут в черен лоуфър. До нея е водещият на премиерата – актьорът Петър Дочев, който е толкова красив и умен, че Рене го навивала да ѝ стане донор на генетичен материал. Тя го каза.
Текст / Теофана Шулекова
Фотография / Личен архив Рене Карабаш
Клубът е пълен с хора, на които са им ударили печати на ръката на влизане. Пият си нещо и жужат. Със сигурност тук са родителите на Рене, родена като Ирена Иванова. Може би също Иваничка и Лютфие от влашката и турската махала в село Александрово, Ловешко, в което е минало щурото ѝ детство. Съученици от Езиковата в Ловеч, същата онази от филма „Вчера“ с клетвите, свещите и цялата гимназиална романтика. Сега започващи или поутвърдили се писатели, минали през творческата академия на Карабаш „Заешка дупка“. Екипът от издателството ù „Жанет 45“ и литературната ѝ агентка Гергана Панчева. Тук има хора от целия ми живот, казва Рене Карабаш в микрофона. Плюс още едно присъствие. Невидимо, но осезаемо. На жената, която щеше да се радва на големия успех на Рене като собствена майка и да я потупа по рамото по начин, който би съборил неподготвен човек. Която издаде първата стихосбирка на това „страхотно талантливо момиче“, която направи грандиозна премиера на „Остайница“ в залата на „Сфумато“ през 2018 г. и която през 2025-а напусна този свят – издателката Божана Апостолова.
На екрана зад Рене Карабаш се прожектират кориците на всичките ѝ досегашни книги: първата стихосбирка от 2015 г. „Хълбоци и пеперуди“, втората „Братовчедката на Зорбас“, епистоларната „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“, новата „Някой ме вика по име“. И вклинилият се между тях роман „Остайница“ от 2018 година, слонът в стаята, заради който името Рене Карабаш се изстреля в световна орбита. „Остайница“ се класира в краткия списък за Международния „Букър“ 2026 с превода на английски от Изидора Анжел. Това е втората номинация на българин за международния приз след Георги Господинов, който бе удостоен с “Букър” заедно с Анжела Родел през 2023 г. с английския превод на романа „Времеубежище“. Голямата награда тази година обаче бе връчена на писателката Ян Шуан-цзъ от Тайван за книгата си “Taiwan Travelogue”, преведена на английски език от Лин Кинг.
Досега книгата на Рене Карабаш е с продадени права в над 20 държави, включително на трудно достижими пазари като Китай, Индия, Южна Корея. Поп звездата Дуа Липа я включи в списъка с важни книги за 2026 година на читателския си клуб. Липа определи творбата като „забележителен български куиър роман“. Разказва се за момиче, положило клетва да живее като мъж в албанско семейство, в което бащите и синовете са избити заради кръвно отмъщение. Рене Карабаш се запознава с историята на албанските клетвени девици от изложба на фотографката Пепа Христова. „Остайница“ поставя темата за феминизма и алтернативната сексуалност и отвъд художествените му качества това прави историята адекватна на световната литературна мода. Текстът е страстен, интензивен, потокът на мисълта тече без препинателни знаци, каквато е и поезията на Рене Карабаш. Споменаването на „Остайница“ и „Букър“ кара публиката на премиерата в „Микстейп“ да избухне в овации.
Рене би трябвало да е свикнала да ѝ ръкопляскат. За ролята си на наркозависима медицинска сестра във филма „Безбог“ (2016 г.) на режисьорката Ралица Петрова тя получава престижни награди – „Сребърен леопард“ за главна женска роля от кинофестивала в Локарно, както и „Златна роза“ от Варна, „Сърцето на Сараево“. Колекцията ѝ с български литературни награди е сериозна, а през 2023 г. преводът на френски на „Остайница“ спечели на преводачката Мари Врина-Николов награда на френския ПЕН клуб. Срещите ѝ с публиката също са забележителни. Още след първата си стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ заедно с други двама поети – Илиян Любомиров (Августин Господинов) и Константин Трендафилов (Папи Ханс) Рене Карабаш тръгва на турне из България. Тримата са посрещани като рокзвезди, залите са пълни с млади хора.
Сега на сцената в „Микстейп“ един след друг се качват да четат стиховете на Рене Карабаш нейни приятели. За писателя и бивш моден букър Иван Комита тя е сестра, макар и не по кръв. Литературният критик, писател и книгоман Светлозар Желев: „За мен Рене Карабаш винаги ще си остане поет. Както казва Лоурънс Ферлингети: поезията е бунтовно изкуство. А Рене е бунтовник.“ Журналистката Мира Добрева признава, че емоциите около класирането на „Остайница“ за краткия списък на „Букър“ са я накарали да попрекали с храната. Рене я успокоява – след това ще отидат при д-р Николова, онази с ябълките (д-р Емилова, уточнява някой от залата).
Добавя, че прави хляб от леща, с който е свалила 10 килограма.
Представянето продължава с ритъма на блицинтервю, като Рене отговаря на въпроси, задавани от водещия Петър Дочев и (вероятно) от колективното съзнание на залата.
Кои са първите ти прочетени книги? „Конникът без глава“ и „Мъжът и жената интимно“. Още в първи клас и дори преди това.
Първи стихотворения? „Кучето ни има бели зъби и обича гъби.“ В училище подозираха, че стиховете ги пише майка ми. Баба ми ги печаташе на пишеща машина и ги събираше в папка, наречена „Папка“, изгубена завинаги при някое от разчистванията на къщата.
Връзка с Бог? С него имам ситюейшъншип. Ако вярваме в него, той съществува. Не съм религиозна, вярваща съм. Чета Библията, но по-езотерично, гностично.
Страхове? Текстът, който пиша сега, е за родовата травма. Страхувам се от изоставяне. Но така си намираш човек, който да те изостави. Дядо ми е изоставен от майка си, след като баща му умрял от настинка. Отгледан е от баба си. Баща ми също е отгледан от баба си. Като се изкъпя, трябва да си изсуша косата, иначе се страхувам, че ще умра. Мой прадядо стоял с мокра коса на прозореца във влака и умрял. Имам страх от убождане. Баба ми клала агне, убола се и умряла. Хипохондрик съм, не ходя на доктори. Миналата година ме изкараха с линейка от едно турне, тогава за първи път ми взеха кръв. Имах неща в живота си, които не ми харесваха. Тръгнах на терапевт.
Къде пишеш? Случвало се е в дискотека с червило върху салфетката.
Какво да очакваме? Пиша пиеса по „Остайница“ със Стайко Мурджев. До края на годината се надявам да гледаме и филма на режисьора Костадин Бонев по книгата (филмът е копродукция на България с Италия, Албания, Румъния и Германия, б.р.). Аз вече го гледах.
Какво друго правиш? Събирам семена от стари сортове плодове и зеленчуци, мога да дърпам баница, да готвя рамен. С три приятелки играем белот, пием и псуваме умерено.
