„Майка ми изобщо не хареса първата ми приятелка – Пенелъпи. Беше няколко години по-малка от мен, носеше миниполички, пиеше, пушеше и шмъркаше кока. Тя бе и първият човек, с когото започнах да изследвам тайнствата на секса. Мама я описа само с две думи – „твърде бързо“.
– Това момиче има повече бръчки по лицето от мен – казваше тя.
Мислеше, че заслужавам нещо по-добро. Аз обаче не смятах така. Пенелъпи обожаваше секса и имаше доста богат опит. Честно казано, като вземете предвид какво правеха моите приятели, направо си бях закъснял. Но нямаше проблем. Не бързах. Не бях заинтересован да убеждавам или да насилвам жените. Причината – самият аз бях насилен до известна степен и преживяването хич не ми хареса.
Случи се, когато мама и татко заминаха за едноседмична почивка. Тъй като не искаха да ме оставят без надзор, мама покани един неин приятел, Найджъл, харизматичен актьор с карибски произход, да отседне у дома и да се грижи за мен. Без да знае, бе вкарала лисицата в кокошарника! Найджъл не беше семеен, наближаваше петдесетте. Падаше си по двайсетгодишни красавици и често организираше партита край басейна, за да „събере материал“. Беше ми трудно, но с всички сили се опитвах да се държа хладнокръвно в обкръжението на всички онези мадами по бикини, насъбрали се в задния двор на къщата на родителите ми.
Една нощ, тъкмо заспивах, когато усетих някой да се пъха в леглото при мен. Отворих очи и съзрях една от мацките на Найджъл. Гола от кръста нагоре. Когато започна да съблича пижамата ми и да се смъква надолу, я спрях. Казах ѝ, че си имам гадже.
Тя отвърна, че това нямало никакво значение за нея.
Рекох ѝ, че за мен има.
Тя се ядоса. Попита: „Не те ли привличам?“
Казах, че ме привлича, но не това е проблемът.
Какъв бил проблемът тогава?
Не искам да изневерявам на приятелката си.
Не че не беше вярно. Но имаше и друго – ако не се налагаше да преследвам обекта на чувствата си, не ми доставяше удоволствие. Обожавах самия ритуал на прелъстяването. Обичах преследването: разговорите, мисловната възбуда, бавния напредък, светлината на свещите, музиката. Не исках жената просто да ми се хвърли на врата.
Тя бе доста настоятелна. Но не и по-упорита от мен. Любезно я помолих да си върви.
Когато мама и татко се върнаха от почивката, попитаха как съм изкарал седмицата. Естествено не възнамерявах да изпортвам Найджъл и да руша илюзиите на мама за нейния добър приятел. Отвърнах, че всичко е било чудесно.“
