Дизайнерът Раул Лопес не крие доминиканските си корени и сексуалната си ориентация, а ги поставя на пиедестал. Така нарежда Luar сред най-обсъжданите марки в Ню Йорк
Като непривилегирован дизайнер от емигрантско семейство е трудно да си проправиш път в тази все още елитарна индустрия. Но въпреки това Лопес успява. Финалист е на тазгодишната дизайнерска надпревара на LVMH и е отличен с наградата дизайнер на годината на CDFA в категория аксесоари през 2022-ра, макар да не го очаква. „Мислех, че ще изберат Брандън Блакууд или Телфар Клемънс, защото имат повече последователи – споделя той. – Не съм завършил университет по мода и приех наградата като диплома.“
Кое го изстрелва там? Със сигурност емблематичната му чанта с кръгла дръжка и правоъгълна форма, взела най-доброто от 60-те и 80-те. Кръщава я Ана на най-важните жени в живота си и още от 2021-ва, когато пуска първите ѝ вариации, тя се озовава в ръцете на знаменитости като Дуа Липа и актьора Трой Сиван.
Почти мигновеният ѝ успех се дължи и на цената – най-голямата е 395 долара. Макар да звучи скъпо, ако я сравним с други марки от подиума, излиза, че Лопес предлага много достъпен артикул (за същия клас много често числото е четирицифрено, а за Chanel и Hermès понякога надвишава и пет).
Като дизайнер, сформирал се като личност през 80-те, не е изненада, че повечето му референции идват оттам
Лопес прави това умишлено. „Исках да създам чанта, която можех да си позволя в периода, в който още се развивах,“ казва той пред The Guardian. И благодарение на това днес вижда много хора да я носят. Дръжката ѝ е вдъхновена от златните години на баба му и субкултурата модс. „Формата пък е заимствана от майка ми, защото прилича на куфар.“ В средата на 80-те, когато пристигат в Америка като имигранти, родителите му виждали това като луксозна придобивка. „Татко имаше голям куфар, а тя – малък. Възприемаха го като символ на успеха и начин да се адаптират в новия свят.“
Раул с майка си
Детството му преминава в южната част на квартала Уилямсбърг в Бруклин, Ню Йорк. Баща му е строител, а майка му – шивачка. „Кварталът приличаше на истинско сметище – откровен е той пред Another Mag. – Когато едно семейство идва от Доминиканската република в Ню Йорк без пари, единственото, което можеше да си позволи, е евтино яке и работа във фабриките за дрехи в Сохо. Баба, мама, сестра ми, всичките ми лели имаха професионални машини вкъщи и знаеха да шият.“
Те се опитват да подражават на американския лукс, копирайки стила на икони в модата като Елизабет Тейлър. „Живееха в мизерия, но въпреки това обличаха красивите си дрехи и се разхождаха по разбитите тротоари,“ разказва Лопес. С времето районът се облагородява и се пълни с вериги магазини и мансардни апартаменти край реката. Раул е привързан към мястото и живее в същата сграда и до днес.
Бедните години му дават много – безценни шивашки умения, усвоени от близките му жени, както и влиянието на облеклото на проститутките, които вижда на път за работа.
„Не беше препоръчително да се разхождаме по Кент авеню заради тях, но обичах това място, защото всички момичета изглеждаха страхотно. Носеха ресни, големи якета, под които нямаше нищо. Обличаха се така, за да съблазняват мъжете, и това се запечата в съзнанието ми,“ разкрива той.
Макар на пръв поглед да идеализира детството си, то далеч не е най-щастливият му период. Неведнъж е пребиван заради сексуалната си ориентация както на улицата, така и в собствения му дом. Затова в гимназията Раул е принуден да се представя за хетеросексуален само за да оцелее.
Находчивостта му помага бързо да си проправи път и го побутва да създаде малък бизнес с гладене в дома си. „Цената беше 10 долара на торба дрехи и правех по седем такива на ден. Печелех по 700 на седмица и получавах бакшиши. Просто гладех, докато гледах телевизия.“ Тогава започват да се оформят и собствените му артистични проекти. „Вземах стари дънки JNCO и тениски Hanes и им пришивах разни неща. Ето защо деконструирането все още е в моята ДНК.“
Джулия Фокс носи чантата Ана в цвят шоколад
През 2006-а заедно с дизайнера Шейн Оливър създават модна марка за стрийт мода в Ню Йорк. Прочутата Hood By Air започва с тениски, но бързо се разраства и се превръща в една от най-популярните в този сегмент. Но пет години по-късно Лопес решава да се откъсне, за да се премести временно в Доминиканската република и да работи върху Luar Zepol (прочетете го на обратно), първата версия на собствения му бранд.
Намира си ангел инвеститор, който влага личните си средства, но малко след като вече не е в състояние да го прави, Лопес закрива марката. Три години по-късно – през 2017-а, опитва отново, като оставя само огледалната версия на първото си име. Така Luar наистина се превръща в отражение на самия него. Макар финансови проблеми да не липсват и тогава (за малко да спечели CFDA Vogue Fashion Fund през 2018-а, но не успява), Раул вече е разместил пластовете. През 2019-а за втори път поставя марката си на пауза заради бърнаут, но скоро след това прави второто си голямо завръщане.
Фотосесия с нова вариация на чантата Ана, връщаща ни обратно в стила на модните списания от 80-те
На последното му ревю през септември между 700 и 800 души, разбрали за събитието от TikTok, се появяват сякаш отникъде, за да видят най-новите му творения. Тези числа свидетелстват, че Luar е име, познато далеч отвъд хората в недосегаемата кула на модата. Със сигурност това се дължи на факта, че заради произхода и миналото си Лопес се отличава от хората в индустрията. Вместо да прикрива различията си, той ги възхвалява и така привлича хора отвъд завидния 1%, за който е предназначено осмото изкуство. Това се вижда и от продажбите. Първият вариант на чантата Ана, излязъл през октомври 2021 г., е разпродаден за 30 минути, а според Vogue Business приходите са се увеличили със 140% от миналогодишното лято.
На най-кохерентното му ревю досега – пролет-лято’24, виждаме как Лопес преоткрива осемдесетарските сака с широки ревери. Стоят еднакво добре както на силния, така и на нежния пол. Същото се отнася и до най-различни вариации на полите.
Неговата мода е естетическа амалгама от кодовете на Рик Оуенс и Клод Монтана или комбинация от драпирани форми с готически привкус и ясно изразени рамене. В тях се усеща и духът на драг културата, размиваща границите между женско и мъжко. Може би това е модният хибрид, с който Раул Лопес най-сетне е намерил смелост да покаже себе си.
