Модата създава обекти-талисмани и изпраща въображението на фантастични пътешествия
Текст Галина Друмева
В ръцете на една специална група дизайнери модата се превръща в мистичен ритуал. За прогонване на смъртта, за триумфално празнуване на живота и безкрайността на човешкия дух, за мост към невидимите реалии на въображението. Покойните Алекзандър Маккуин и Карл Лагерфелд с изразните средства на дизайн и пърформанс успяват да материализират най-вълнуващите си творчески фантазии и да отведат публиката си на въображаемо пътешествие, по-истинско и разтърсващо от полет с машина за телепортиране. В света на живите пък дизайнерите Саймън Жакмюс и Алесандро Микеле протягат ръце към отвъдното и с творенията пришиват живота и смъртта в едно свръхестествено цяло.
Приказките на Алекзандър Маккуин
До смъртта си през 2010-а Алекзандър Маккуин представя сезон след сезон колекции, които са не просто модно шоу, но и авангарден спектакъл. Той отнася публиката във вълшебни светове или директно насред приказните си фантазии, изпълнени едновременно със страх и надежда. Гениалният дизайнер облича героите в сътворените от него истории, а представянето на колекциите е същинското разиграване на сюжета. За първи път в историята на пърформанс изкуството Маккуин влиза с колекцията си за пролет-лято 1999, иновативно представена само от един модел, който се върти пред публиката като механична балерина в обемна бяла рокля. В синхрон с модела се въртят и два робота, които изведнъж започват да пръскат бялата рокля с жълта и черна боя. През годините моделите на дизайнера се оказват участници и в други невероятно драматични и емоционално заредени пърформанси – като „изиграната“ през пролетта на 2005-а партия шах, в която модният подиум е огромна шахматна дъска, както и мащабният цирков сюжет (за есен-зима 2001) с тъжен привкус и герои, напомнящи кукли, забравени в прашен шкаф преди век и зловещо съживени. За модния си спектакъл за есен-зима 2006 сякаш с тайнствен ритуал Маккуин представя пред публиката Кейт Мос като привидение в стъклена пирамида, без тя физически да присъства там. Магията е постигната с помощта на видеоартиста Бейли Уолш. Той създава холограмен образ на супермодела, появяващ се в центъра на подиума – той сюрреалистично се носи сред оживелите гънки на своята рокля, след което се дематериализира в светлина. Само няколко сезона по-късно – за есен-зима 2008, Маккуин отново изненадва публиката, която се оказва в центъра на възхитително представление насред омагьосана гора. Този път сюжетът е сложен и вдъхновен от гениалните фантазии на дизайнера. Колекцията е представена край огромно дърво, обляно в светлина, вдъхновено от 600-годишния бряст в градината на Маккуин. Викториански кринолини и дантели разиграват историята за момиче, живеещо сред клоните, което напуска своето дърво и тъмнината, за да заживее в реалността, да срещне своя принц и да се превърне в кралица.
Талисманите на Карл Лагерфелд
Подобно на Маккуин и Карл Лагерфелд като магьосник всеки сезон изпраща публиката на незабравимо въображаемо пътешествие отвъд реалността. „Това шоу направи деня ми, седмицата ми, годината ми“, възкликва в Инстаграм през годините датският стилист Пърнил Тайсбек по повод поредното шоу на Лагерфелд. Сезон след сезон, прекрачвайки прага към ревюто на модната къща, инфлуенсъри и модни експерти като с магическа машина се телепортират по палта и ботуши на плажа на съвсем истински тропически остров с пясък, вълни и спасители, облечени в Chanel (за сезон пролет-лято 2019), кацат насред покривите на Париж (за сезон пролет-лято 2020), оказват се пътници на седалките за изчакване на полет насред напълно функциониращо летище с гишета за чек-ин на Chanel Airlines и брандиран багаж (пролет-лято 2016) или си поръчват коктейл на барманите в бар-ресторант „Габриел” (есен-зима 2015). Всичко това се разиграва като по чудо под стъкления покрив на огромния по площ парижки музей „Гран Пале” благодарение на гениалното въображение на Лагерфелд и огромния бюджет на модната къща. „За Chanel „Гран Пале” е нещо много повече от обикновен паметник в сърцето на Париж. Уникалната му архитектура го превръща в извор на вдъхновение и креативност за Карл Лагерфелд“, казва пред модните медии Бруно Павловски, директор мода на парижкия бранд. Така от 2005-а до смъртта на Лагерфелд през 2019-а „Гран Пале” приютява едни от най-изумителните илюзионистични пърформанси в историята на модата. Като буквално невероятното превъплъщение на музея в стартова площадка за изстрелването на брандирана ракета Chanel в Космоса, която отпътува в края на футуристичното ревю есен-зима 2017-2018 пред изумените погледи на публиката. За кутюр сезон есен-зима 2017 пък гигантска Айфелова Chanel кула, забулена в мъгла, се превръща в център на модния подиум, за да докаже, че за въображението няма нищо невъзможно. Същото внушение носи и представянето на колекцията пролет-лято 2018 – край водите на скален водопад, от чиито пещери излизат моделите с облеклата на Лагерфелд.
Шепот от отвъдното
Дизайнерите магьосници носят вълшебни вибрации на публиката си не само с помощта на уникални представяния, но и с творения със свръхестествен дух. Като дизайнера Саймън Порто Жакмюс, който съживява духа на покойната си майка с всяка своя колекция. „Брандът ми е кръстен на моминското име на майка ми – Jacquemus – и всеки дизайн е създаден за момичето, което е била“, казва той пред Another Mag. По този начин тя живее във всеки бод и волан, създаден от сина й, а на модния му подиум витае специална аура. „Аз не създавам дрехи, а истории“, допълва Саймън и кани гостите на ревютата си често под открито небе, близо до природата, и им вдъхва сякаш прозрение за простотата на съществуването. Героинята му е на необичайно лъкатушно пътуване сред лавандулови и житни полета или край морето, ведра, винаги млада, облечена в светли цветове и минималистични кройки – като перфектно привидение. Поколението дизайнери, които пришиват доза паранормална енергия в творенията си, включва и още един представител – креативният директор на Gucci Алесандро Микеле, който черпи вдъхновение от паралелни измерения. Той описва баща си като „съвременен шаман“, от когото е силно повлиян в творенията си. „Той ме научи, че времето не съществува. Не използваше часовник. Не знаеше кога е рожденият ми ден, знаеше само, че е през есента и че съм роден през гореща есен. Казваше ми, че ако се опиташ да се отърсиш от идеята за времето, ще живееш вечно… С тази философия мисля, че той беше готов за срещата си със смъртта“, казва Микеле в интервю за The New York Times. Шаманската идея за живота и смъртта пропива творенията на Микеле и той се стреми да създаде обекти-талисмани, заредени със собствена безсмъртна енергия. За GQ заявява, че приема акта на обличане сутрин като ритуал за прогонване на смъртта. „Обличам се и си слагам бижута, за да се забавлявам, за да объркам злото. Ако се облечеш с нещо красиво и се забавляваш, забравяш, че трябва да умреш. И смъртта не успява да те разпознае“, допълва той пред мъжкото списание. Така множеството бижута, които обсипват ръцете му, носят свой смисъл, създадени са от самия него, принадлежали са на негови близки или са уникални винтидж находки. Като пръстена, който винаги носи, създаден за погребение, гравиран с дата от 1695-а, с вплетена в него човешка коса. Така полярните идеи, че трябва да забравиш смъртта и едновременно с това да я празнуваш, се преплитат в творенията му за Gucci. Като в колекцията пролет-лято 2017, в която моделите са облечени за нетрадиционно събитие, нещо средно между погребение и сватба. Макар Микеле да не е религиозен, колекциите му често се заиграват с идеята за живота и смъртта с винтидж ретро препратки. „Не се интересувам от бъдещето – защото то все още не съществува – но се вълнувам от миналото и от настоящето“, казва той пред Vogue. И още: „За мен нищо не е старо, ако една рокля е много красива и носи сантиментална стойност, може да живее вечно!“
