Традициите правят бъдещето. Така 26-годишният дизайнер, наскоро завършил NABA в Милано, озаглавява дипломната си колекция. В нея несъмнено има нещо готическо – заради тъмните цветове и издължените линии, типични за Късното средновековие. По време на разговора ни той разкрива останалите референции, стоящи зад идеята му.
Едис, разкажи ми за дипломната си колекция.
Беше най-трудно създадената от всички досега. Моята преподавателка по мода в Италия не харесваше идеята. С нея имаме много различни естетики и виждания. Трябваше да реша дали да правя това, което тя иска, или да послушам себе си. Не трябва да забравяме, че дипломната работа е един от редките случаи, в които имаш възможността да създадеш нещо, което напълно те описва. Не е нужно да мислиш как ще се продава и ще се възприема. А просто да създадеш изкуство. Разбира се, нееднократно чувах: „Боже, кой ще го облече?“, „Това е твърде сложно, как ще го направиш?“ Но бях готов да свърша тази работа, за да покажа всичко научено досега. На базата на дипломната си работа изградих и ready-to-wear колекция, вече достъпна онлайн.
Ключовата референция, разбира се, е свързана с корените ти, ако съдим по името на колекцията.
Да, съществуват много интерпретации на балканския фолклор както от световни дизайнери, така и от български. Но на мен не ми допада, че те са твърде директни и липсва въображение. Затова ги развих. Използвах моя произход като основа за създаването на футуристичен дизайн. Заложих на графиката, която присъства в нашите национални костюми. А цветовата гама бе вдъхновена от традиционна сватба от Косово. Смесих ги, но не през тъкане, а чрез ръчно рисуван принт. Това прави марката специална, а дрехите – по-трудни за имитиране.
Какво друго си включил като техника?
Използвах плитката като важен символ от българската народна носия. Харесва ми нейната текстура. Затова направих такава от капитонаж. Тази идея имах още първата година като студент. Даниела Георгиева (преподавателката му от курсове по мода – б.а.) ми каза, че никога не е виждала нещо подобно. Така смесих капитонираната плитка, принта, бродериите. Например буквите Z, които отново идват от нашата шевица, са десен на един гащеризон, но ги има и като бродерия на дългото палто. Различните интерпретации на няколко подобни детайла оформят колекцията. Това са дрехи за Met Gala, не за всеки ден.
Все пак това е alta moda (висша мода – б.а.), нали?
Точно така. Именно затова и изработката беше много трудна, правехме стотици проби. Използвахме прототипи, които не се получаваха. От правенето на скиците до финалния продукт мина цяла година. Стъпка по стъпка благодарение и на преподавателите ми, както и на Марко Нанков от „Дизайн 54“ резултатът е налице.
Твоя ли беше идеята за фотосесията?
Чрез нея исках да покажа, че нашите земи са известни с легендите за разни митологични същества – както в България, така и в останалите балкански страни. Много сме близки и до природата. Затова чрез сценографията създадохме усещането за гора, а моделите дори не изглеждат като човешки същества. Беше ми любопитно да науча, че в Сърбия имат митологично създание на нощта, наречено Drekavac. То е с гола глава и обикаля, за да плаши хората. Има директна препратка към него във фотосесията.
С какъв екип работи?
С креативни млади хора с по-нестандартни виждания. Също като мен те държаха много на референциите (нещо, което в България не срещам достатъчно). Преди снимките обсъдихме идеята, направихме кастинг за модели, които да отразяват образа в главите ни.
Видеото към въпросната колекция започва с много познат цитат: „Нещата предстоят!“ (Познавам Едис от „Дизайн 54“, курсовете по мода, които посещавахме. През 2020 г. ръководителят им – Даниела Георгиева, почина. От нея често чувахме тези думи, вдъхващи кураж. – б.а.).
Преди бях особено нетърпелив човек. Но това изречение толкова ми помагаше! Ходех при нея и все я питах: „Кога ще стане това, ами онова?“ Тя всеки път със завидно спокойствие и усмивка ми казваше: „Нещата предстоят!“ Един от последните пъти, в които общувахме, думите ѝ бяха: „Нещата, които предстояха, започнаха!“ Никога няма да забравя това. Много е важен менторът, човекът, който да ти даде тласък.
Какво би казал на тези, на които им липсва посока?
Забелязвам, че сред нашето поколение има много лутане. Социалните мрежи имат вина заради изкуствено напудрената реалност, която показват. Виждаш красиви снимки, но какво е направил този човек в живота си? Вместо да си губим времето във висене в социалните мрежи, трябва да работим по развитието си. Пътят към успеха не е лесен, но точно това е мотивиращото. Армани е започнал бизнеса си на 41 години. Никога не е късно.
А ти защо избра мода?
Модата ме грабна с това, че подтиква към постоянно развитие и наблюдение на света около теб. Все пак индустрията е отражение на всичко това. Същевременно обаче е вид ескапизъм. Можеш да се изолираш в свой собствен свят и да забравиш за всичко. Другият вълнуващ аспект свързвам с факта, че мога изградя нещо свое. Когато го покажа на хората и те се припознаят в него, това осмисля дните ми.
Спомняш ли си първата дреха, която си създал?
Да, бях на около 11-годишна възраст. Бяхме на гости на чичо ми в Призрен, Косово. Той е шивач и тогава с жена си имаха цех. Спомням си как взех една готова риза, срязах ръкавите ѝ, мулажирах я на манекена. Тогава въобще не осъзнавах, че това е нещо, което искам да правя. Просто се забавлявах. Получи се асиметрична и авангардна блуза.
А кога реши да заминеш за Милано, за да учиш моден дизайн?
Вече бях започнал да работя и усещах, че това, което правя, се харесва. Бях удовлетворен. Но изпитвах нужда да натрупам знания, за да стана наистина добър. Тогава реших да тръгна на курсове по мода, за да подготвя портфолиото си. Но открих абсолютно различен свят. Разбрах, че модата е магия, от която толкова се нуждаех. Самото заминаване за Милано беше и стратегическо, исках да създам контакти. Сред моите колеги имаше такива, които не желаеха да учат това. Специфичното при нашата специалност е, че е много трудно да завършиш, ако не искаш да работиш в модната индустрия. Невъзможно е да минеш с преписване, иска се много труд и винаги си личи, когато липсва желание.
Дипломата от NABA ти отваря много врати. Накъде ще насочиш енергията си оттук нататък?
Върнах се в България, за да развивам марката си. Брандът обаче се предлага и в Европа. Държа да работя с български екипи и да дам шанс на млади хора да творят. Смятам, че имаме нужда да виждаме красиви неща, а действително има много за показване. Дори в началото да не бъдат възприети, това е нормално. Трябва време. Силно се надявам повече млади хора с талант да рискуват и да се върнат да творят у нас.
Смяташ ли, че марката ти ще оцелее в България?
Уверен съм, че всеки може да си хареса нещо от новата ми колекция. Постарал съм се дрехите ми да са подходящи за различни поводи – всичко зависи от стайлинга. Освен това концепцията за таргет група е отшумяла, даже не е рентабилна. Няма как да продаваш рокля за 300 лева и твоят таргет да са 18-25-годишни момичета. Реалистично погледнато, тази възрастова група рядко би си позволила подобна покупка.
За какво трябва да забрави модната индустрия?
За шумни колаборации тип Fendi x Versace (Fendace) и логоманията въобще. Не трябва логото да продава, а креативността.
А когато стане дума за свръхпроизводството и консумацията?
Всеки дизайнер трябва да мисли в посока устойчива мода. След скорошно почистване на дрехи и платове у дома ми хрумна да създам линия облекла, изцяло от щокови материи (неизразходвани количества плат от други марки, чието използване задвижва кръговата икономика – б.а.). Ще създам нови дизайни от стари платове или дрехи. Така всяко облекло ще е неповторимо.
Наред с всичко стартира и собствен YouTube канал. Какво да очакваме от него?
Реших да разбия стереотипите относно създаването на съвършения образ, към който всеки се стреми в социалните мрежи. Ще може да надникнете в ежедневието ми и ще го виждате такова, каквото е. Ще споделям и полезни съвети – например колко пари са ми необходими, за да замина за Италия. Вече разполагам с екип, който ще ми помага с монтирането и редакторската работа. Но всичко ще минава през мен, защото знам точно как искам да се получи.
