Животът понякога си прави шеги. Ако не беше страстната любов на Иван Алуш към Жозет, нямаше да има Biologique Recherche
Наистина има страхотни марки, особено в премиум сегмента. Толкова са много, че едва ли може да опитате всички. Затова е хубаво да избирате в тон с интелектуалното си ниво, емоционалното състояние или жизнените принципи. Актуалният ценностен подход изпълва старата максима с ново съдържание: „Кажи ми какво използваш и ще ти кажа кой си!“ От тази гледна точка Biologique Recherche е напълно уникална и обречена на успех още от създаването си. Да, семейният бизнес е традиционен за Европа дори в ерата на повсеместна глобализация. Но какво ще кажете за семейни изследвания в козметологията, за цялостна антиейдж концепция, създадена от съпрузи, които са – забележете – едновременно учени и съратници? Историята им е хроника на търсенето, познанието и… любовта.
Раждане на легендата
Създаването на марката прилича на приказка. Имало едно време доктор по биологическите науки, който работел в института „Пастьор” в Париж и имал красива и обичана съпруга. С времето любимата жена започнала да губи очарованието на младостта, макар французойките да знаят как да остаряват красиво. Ученият искал скъпата на сърцето му да не се променя. (Понякога мъжете са такива романтици!) Мечтата го отвежда в собствена лаборатория, където през 1963 г. започнал да изобретява принципно нови формули на основата на екстракти, характерни повече за аптека, и в максимално висока концентрация. Така пред 1977 г. се ражда Biologique Recherche, легендарната френска луксозна марка, която първоначално е за професионалисти. И то във време, когато е прието козметиката да ухае вкусно и да изглежда красиво. Името на учения е Иван Алуш, а на съпругата му – Жозет, физиотерапевт и остеопат. Освен от собствените си идеи биологът се възползва от научните изследвания на жената до себе си. Животът им продължава да привлича отново и отново милиони сърца по света, защото е илюстрация и отражение на най-висшето човешко чувство.
Персонажи на Шекспир в реалността
50 години са прашинка в безкрая, но за брака са цяла вечност. Иван и Жозет не умират в един ден като влюбените от Верона, от което бюти индустрията само печели. Както често се случва, любовта им не пламва от пръв поглед. Двамата се виждат за първи път в алжирския град Константин. Докато мнозина се опитват да се запознаят с Жозет, Иван просто стои отстрани и я гледа. После и двамата заминават да учат в Париж. Когато се връщат няколко години по-късно и се виждат отново, Жозет усеща пърхането на пеперудите в стомаха. „Той отново ме гледа. Забавно е”, споделя тя в едно интервю. Така започва тяхната връзка – платонично и романтично. Възможностите за опознаване в Алжир през 50-те са ограничени. Влюбените си разменят погледи и писма, разхождат се, ядат сладолед и танцуват като луди. И в двете зали в Константин познават красивата двойка – той висок и елегантен, тя – изящна и стигаща до рамото му. Целуват се за първи път в киното на последния ред. Класика. „Бях на 22 години. Смешно, нали”, с носталгия си спомня Жозет.
ION – най-скъпият подарък
В изблик на чувства Иван не престава да глези любимата си. Когато заминава в Африка на работа, й праща пръстен в… колет със зеленчуци, за да не го откраднат. „Носят ми огромна кутия с картофи, вътре – още една с моркови… Бижуто беше в последната с карфиол.” Напускат Алжир принудително с бебе на ръце. (През 1960 г. французите трябва да избират между куфар и ковчег.) Но бързо си намират работа в Париж в областта на медицината. Докато Иван разработва формули от 8 сутринта до полунощ, Жожет се труди в клиника, като постепенно трупа опит в още две. От ненадминатите умения на мадам Алуш като физиотерапевт се възползва и самият Азнавур. „Сподели ми, че след моя масаж се е родил отново.” Тя налага и напълно непознатата тогава краниална терапия – техника за мануално въздействие върху костите на черепа. Щастливи заедно и влюбени в работата си, съпрузите не спират да се забавляват. Щом се уморят, почиват с шампанско и танци. Иван отрупва Жозет с подаръци. „Една сутрин ме помоли да донеса нещо от гаража. И там вместо старото ми рено имаше бял мерцедес кабриолет. Почнах да нареждам като глупачка: “Няма да седна в него, господи, не мога…“ Но го направих, бяхме свършили шампанското.“ За 30-ия си рожден ден Жожет си пожелава палто от норка, но получава и от пантера. При едно от пътуванията си в Русия съпругът й носи трето от самур и я кара да го пробва, макар да е юли. Първият крем, който Иван създава за любовта на живота си, е масажен. Наричат го ION. Синът им Филип тогава се затруднява да произнесе Иван и нарича баща си „папа Йон“.
Докато смъртта ги раздели
Двамата продължават традицията от младостта да си разменят писма, макар че живеят под един покрив. „Обичах да му пиша просто така, понякога е по-добре, отколкото да го казвам на глас… И той често ме молеше да му почета на глас. Каквото и да е, дори вестник. Но най-добре поезия”, връща лентата Жозет. Мадам Алуш твърдо вярва, че е трябвало да умре преди Иван, но съдбата решава друго. „Бях в болница, в полусъзнание, не можех да се движа, но разбирах какво се случва наоколо. И изведнъж чух Иван да плаче и да казва: „Ако умреш, ще изляза в морето с лодка, за да не се върна никога. Не мога да се самоубия, но не съм съгласен да живея без теб.” Иван сам, в лодката! Толкова се уплаших, че… дойдох на себе си. Сега живея за Филип. Той пое семейния бизнес след баща си и вече създава революционни продукти за грижа за кожата.” Седем години след смъртта на Иван Алуш през 2007 г. Жозет го последва в отвъдното. Там, обляна от ангелска светлина, Жулиета продължава да чете стихове на своя Ромео.
Днес синът им, съсобственик на Biologique Rechercher и гений в изследванията и иновациите, продължава наследството на родителите си. Вече над две десетилетия доктор Филип Алуш се занимава с творческата страна, „инжектирайки” в козметиката холистичната си визия за кожата като самостоятелен орган, свързан с останалите и зависещ от общото състояние на организма.
