Големи изложби в Париж, Лондон и Лос Анджелис правят пореден опит да разгадаят магнетичната аура на една от най-известните личности на ХХ век
Мога да бъда умна, когато е важно, но повечето мъже не харесват това“, казва героинята на Мерилин Монро във филма „Джентълмените предпочитат блондинки“ на Хауърд Хоукс (1953). Според Флоранс Тисо, кураторка на голямата изложба Marilyn Monroe: 100 ANS! до 26 юли 2026 г. в Cinémathèque française по случай 100-годишнината от рождението на американската актриса (1 юни 1926 – 4 август 1962), тази фраза до голяма степен обобщава кратката ѝ актьорска кариера в Холивуд (1946–1962) и показва защо днес остава също толкова подценявана като актриса, колкото боготворена като звезда.
Фотография / Stéphane Dabrowski
Вековния юбилей на актрисата отбелязва и National Portrait Gallery в Лондон с изложбата Marilyn Monroe: A Portrait до 6 септември 2026. Портретите изследват ролята на Монро за изграждането на собствения ѝ образ и вдъхновението, което е давала на фотографи и артисти приживе и дълго след смъртта си. Academy Museum of Motion Pictures показва изложбата Marilyn Monroe: Hollywood Icon до 28 февруари 2027 г.
Marilyn Monroe: 100 Ans! в Париж до 26 юли 2026
Изложбата в Париж за пореден път се опитва да разкрие митичната аура на Мерилин Монро – абсолютна звезда, тайнствена жена, едновременно femme fatale и феминистка икона. Богатата селекция включва оригинални костюми, рекламни материали, фотографии на прочути артисти като Ив Арнолд, Ричард Аведон, Анди Уорхол, редки документи, както и новинарски материали, анализиращи всяко решение на звездата. Или коментиращи нейния край на 36-годишна възраст, която открива зрелищната глава на посмъртния ѝ „живот“.
Победа над цензурата
Мерилин Монро играе в тридесетина пълнометражни филма. Снимана хиляди пъти, тя работи с множество опитни кинорежисьори, сред които Фриц Ланг, Хенри Хатауей, Джордж Кюкър, като се изправя срещу безпощадната система на холивудските студиа. Въпреки успехите си тя е силно подценявана и кариерата ѝ често се разглежда през призмата на емоционалните ѝ проблеми. Изложбата разгръща актьорската ѝ работа на екрана, филмографията и култовите ѝ роли: „Джентълмените предпочитат блондинки“, „Седем години размисъл“, Bus Stop, „Някои го предпочитат горещо“, „Неприспособимите“.
Повдигнатата бяла рокля над вентилационната шахта на нюйоркското метро в „Седем години размисъл“ (1955) е най-добрият пример за пародийните роли, в които 20-th Century Fox държи да представя Мерилин в онези години. Тази форма на ексхибиционизъм е интересна за индустрията, която представя звездата като победа над цензурата. Амбицията на актрисата да получава по-сложни роли се сблъсква с все по-затвърждавания образ на глупава блондинка. Именно това напрежение е в основата на легендите, усилени от неизяснената ѝ смърт и многобройните разкрития около „истинската жена“ зад иконата.
