В края на тази година Стивън Спилбърг ще навърши 80. С над 57 кинопроекта зад гърба си за периода от началото на 60-те години до днес той е един от най-продуктивните режисьори в модерното кино.
По собствените му думи той произвежда късометражен филм още когато е на 11 и получава 8 мм камера. Измисля сюжет за банда момчета и няколко робота и снима приятелите си в квартала. Използва ефекти, които имитират изстрели и бомби, за да може всичко да изглежда автентично. И режисира с размах.
Първият му филм, който може да бъде намерен и онлайн, е сниман през 1959 г. и носи заглавието The Last Gun. Точно за 8 минути е разказано как младо момче търси отмъщение за убитите си родители. Стивън е на 13 години тогава. Трябва да минат още близо 12, за да може да направи първия си истински филм – Duel („Дуел“), който загатва за големия
творчески потенциал на Спилбърг
Благодарение на „Дуел“ той успява да си намери работа в студиата на Universal и да получи картбланш за „Челюсти“ – безспорен шедьовър, важен както за киното, така и за кариерата на Стивън Спилбърг.
Никой не вярва, че филм за акула, която напада хора и е символ на злото, дебнещо в дълбините, може да има такъв успех. Но Стивън вярва. Той държи филмът да се снима в открити води и целият екип минава през ужасни перипетии, за да произведе този великолепен трилър. С излизането му и с рекордния боксофис през 1975 година „Челюсти“ взима 3 награди „Оскар“. На 29 години Спилбърг се превръща в най-младия режисьор, ангажиран от студио, който може да работи с едни от най-големите звезди и има свободата да прави каквото си пожелае.
Киногрупата, в която Стивън Спилбърг се включва, се изпъстря от имената на Брайън Де Палма, Джордж Лукас и Мартин Скорсезе. Четиримата са основното звено на малко сплотено общество, в което ще намерите най-големите в седмото изкуство в момента. Стивън е най-младият. Особняк, който не пие, не пуши, работи непрекъснато и обича да снима.
Между „Дуел“ и историята с акулата Спилбърг режисира епизоди от известни сериали като „Коломбо” и The Night Gallery. Две години след Оскарите през 1976-а вади следващия си хит „Близки срещи от третия вид“. В него сблъсква
страховете и проблемите в детството
си с ужаса от чужда инвазия. Филмът му носи първа номинация за „Оскар“ за режисура и го прави най-известния млад комерсиален режисьор на XX век.
Оттук насетне вратите на Холивуд са отворени широко пред Стивън Спилбърг. Следват „Похитителите на изчезналия кивот“ и „Извънземното“. И до днес сърцераздирателната история на извънземно, попаднало на земята и спасено от дете, може да разплаче дори най-коравосърдечния човек.
По онова време Спилбърг прави нещо, което се е заклел, че няма да му се случи никога – развежда се с Ейми Ървин. Разводът се превръща в третия най-скъп развод в историята на Холивуд, след като Спилбърг дава 100 милиона долара на бившата си съпруга.
Вярва, че също като своя баща е изоставил семейството си и своя син Марк. Разказва, че раздялата на родителите му дълбоко го е белязала, когато е бил на 19. Но със своя развод започва да разбира родителите си и някак си им прощава. „Разбрах родителите си години по-късно. Бях сърдит първо на баща ми, после на майка ми.“
Майка му Лия Адлър умира през 2017-а малко преди да излезе документалният филм за живота на Стивън, дело на Сюзън Лейси. Баща му Арнолд Спилбърг умира през 2020-а на 103-годишна възраст. Синът им се гордее с факта, че последните си години те прекарват като приятели и носят сплотеност, за каквато Стивън мечтае цял живот. И че изпитваната самота в детството е интерпретирана и преработена най-напред във филма “Извънземното”.
„Похитителите на изчезналия кивот“, който се появява почти по същото време и е първата част на поредица, чиято пета част очакваме тази година, е нещо съвсем различно. По идея и сценарий на Джордж Лукас, тя е проект, с който Спилбърг се захваща, за да помогне на приятел. Никой не е убеден, че история за приключенец, който търси
артефакти със свръхестествен произход
би спечелила зрителите. В рамките на три години обаче от самостоятелен филм със съмнителен успех Индиана Джоунс се превръща в новия Джеймс Бонд, който може да ви спаси от отровни змии и има познания за Египет и древната култура. „Похитителите на изчезналия кивот“ бележи и друг важен момент в живота на Спилбърг. Филмът постига огромен комерсиален успех и съответно автоматично започва да се мисли за продължение. Така се появява „Храмът на обречените“.
В него участва актрисата Кейти Капшоу, в която Спилбърг се влюбва и заради нея разтрогва брака си, траял 4 години. Двамата официално разкриват връзката си в края на 80-те, а през 1991-ва се женят. Тя приема юдаизма и вече е родила първото от общо петте им деца – Саша Ребека Спилбърг. Спилбърг осиновява сина ѝ от предишен брак. Най-младият член на семейството е дъщеря им Дестри Алин Спилбърг, родена през 1996-а. И очевидно това е здравото и сплотено семейство, за което цял живот режисьорът е мечтал.
Успехите качват Стивън Спилбърг на трона като един от най-големите комерсиални творци. Някои медии го наричат „опорочител на качественото кино“, свързват името му с комерсиални блокбастъри и се съмняват, че може да произведе филм без ефекти с по-дълбока тематика. Самият режисьор все още помни една критика, в която авторът пише, че „Стивън Спилбърг вижда киното по различен начин, но все още нещо му липсва“.
Обвинен, че не може да прави друго освен комерсиално кино, режисьорът се заема да докаже обратното с „Пурпурен цвят“ и „Империя на слънцето“. И двата опита обаче се провалят. В „Пурпурен цвят“ липсва дълбочината на романа, на който е базиран, а „Империя на слънцето“ не допада на критиката, макар да е номиниран за 6 Оскара.
Трябва да минат близо 6 години, за да може Стивън Спилбърг да възкръсне със „Списъкът на Шиндлер“.
Спилбърг твърди, че дълго време се срамувал от еврейския си произход и че потъвал в земята всеки път, когато като дете чичо му го викал с еврейското му име. „Излизаше и започваше да крещи с цялото си гърло еврейското ми име и моите приятели казваха: „Хей, Стивън, мисля, че вика теб.“ Толкова ме беше срам, че отричах.“
Еврейският му произход оказва силно влияние върху детството му. В годините след Втората световна война антисемитизмът в някои части на САЩ все още е осезаем, а младият Спилбърг често става обект на подигравки и обиди заради това, че е
евреин с корени от Украйна и Русия
Именно тези преживявания по-късно оказват огромно влияние върху творчеството му и върху начина, по който гледа на теми като дискриминацията, страха и човешкото достойнство. Един от най-силните примери е филмът „Списъкът на Шиндлер“, чрез който Спилбърг отдава почит на жертвите на Холокоста и на историята на еврейския народ. След успеха на филма той създава и организация за съхраняване на свидетелства на оцелели от Холокоста, показвайки колко важна част от живота и идентичността му остава еврейското наследство.
Филмът е по романа на австралийския писател Томас Кинийли и разказва истинската история на германския индустриалец Оскар Шиндлер, спасил повече от хиляда евреи по време на Холокоста. За Спилбърг този проект не е просто филм, а лична мисия. В началото режисьорът дълго се колебае дали изобщо е готов да заснеме подобна история. В продължение на няколко години отказва проекта въпреки интереса на филмовите студиа. След успеха на няколко свои големи продукции обаче усеща, че е настъпил моментът да разкаже историята. Снимките на филма започват през 1993 г. главно в Краков, близо до истинските места, където са се случили описаните събития.
Спилбърг решава филмът да бъде почти изцяло черно-бял, за да напомня документалните кадри от Втората световна война и да придаде още по-силно усещане за реализъм. Един от малкото цветни елементи е момиченцето с червеното палто – символ на невинността и човешката трагедия. По време на продукцията Спилбърг често разговаря с оцелели от лагерите и се стреми филмът да бъде максимално автентичен. След премиерата „Списъкът на Шиндлер“ се превръща в едно от най-въздействащите произведения в историята на киното. Печели седем награди „Оскар“, включително
първата статуетка за най-добър режисьор
на Спилбърг. Но за него по-важно от наградите е, че филмът помага на милиони хора по света да научат повече за Холокоста и за трагедията на еврейския народ. „Списъкът на Шидлер“ е като баня, която ти е нужна, когато години наред си се търкалял в прахта, за да се погледнеш в огледалото накрая и да се видиш като човека, който си. Без капка срам.
Малко преди „Списъкът на Шиндлер“ обаче киното се запознава с „Джурасик парк“. Адаптацията по романа на Майкъл Крайтън е великолепна симбиоза между успешна книга и още по-успешен филм. Той е и първият, в който Стивън Спилбърг използва специални компютърни ефекти, за да генерира голяма част от динозаврите. „Понякога технологията побеждава изкуството, за да му даде нов облик и повече живот“, казва той.
С годините Спилбърг изгражда образа на един от символите на доброто кино. Комерсиално или не, неговите филми може да бъдат гледани от хиляди хора, от различни раси, в различно време, по различен начин и поне един от тях ще повлияе на начина виждането ви за света и най-вече за света на седмото изкуство. Следват великолепни филми като „Амистад“, „Спасяването на редник Райън“, „Изкуствен интелект“, „Специален доклад“, „Хвани ме, ако можеш“ и, разбира се, нов Индиана Джоунс.
Тази година Стивън Спилбърг се завръща на големия екран с последния си филм „Денят на истината“. В него отново се обръща към въпросите за
неизвестното, истината и мястото на хората във Вселената
Самият Спилбърг споделя, че темата за извънземния живот го вълнува от десетилетия. По време на представяне на филма на фестивала South by Southwest режисьорът признава, че винаги е имал „силното подозрение“, че човечеството не е само във Вселената. Именно тази идея стои в основата на „Денят на истината“. Филмът се очаква да бъде едно от големите киносъбития на 2026 година. Критиците вече определят проекта като духовно завръщане към класическата научна фантастика на Спилбърг – комбинация от зрелищно кино, човешка драма и философски въпроси за страха, надеждата и истината.
