Казвала си, че най-интересни за игра са персонажите, които често определяме като злодеи. Какво човешко откри в твоята героиня? Никой не се ражда зъл. От натрупаната болка и страдание, от детството с тираничен баща през травмата от женитбата насила за по-възрастен мъж без любов… и стигаме до момента, в който тя самата сее зло и смърт в опита си да възмезди собствената си изстрадала и наранена женска майчина душичка.
Има ли момент от снимките, който никога няма да забравиш? Първия снимачен ден. Толкова бях притеснена дали ще се справя.
Хората вече те свързват с един изключително мрачен персонаж. Каква е истинската Надя Дердерян извън сцената? Извън прожекторите много се смея. И обичам да разсмивам хората около мен. Смехът е сила. Изобщо чувството за хумор помага във всяка житейска ситуация. Иначе лесно можеш да превъртиш играта.
Какво ти помага да се върнеш към себе си след тежки роли? Нямам много възможност да преживявам и да страдам. В момента, в който отворя вратата на дома си и ми се нахвърлят децата с въпроси от типа: „Размножаването при хората преди или след сватбата се случва?“, рязко се връщам в реалността.
Как изглежда един твой идеален ден, когато не снимаш или не репетираш? Всичко се върти около бита и логистиката с децата. С повечко късмет и организация може да отделя и време за себе си и за кафе с приятелка.
Има ли книга, филм или спектакъл, които са променили начина, по който гледаш на професията? Пиесите на Чехов са голяма школа за всеки актьор, мисля. Да ги четеш, гледаш или играеш в тях, е винаги полезно в професията ни.
Какво те вдъхновява в ежедневието? Най-простички неща биха могли да ме вдъхновят. И обратното: да ме смачкат. Дребен жест от непознат на улицата или отнемане на предимство и псувня на пешеходна пътека например. Моите родители с тяхната енергия и дух също ме вдъхновяват.
Кога за последно нещо те развълнува истински? Съвсем скоро, преди 2 седмици, много ме трогна едно момче, около 12-годишно, което искаше да утеши ревящо и съвсем непознато малко детенце на улицата, като му подари сувенир. Поплаках си.
Има ли роля, за която мечтаеш? Има, да. Ибсеновата Хеда Габлер ме преследва от студентските години. Много искам да я изиграя. Надявам се да се появи режисьор, който вижда у мен единствения възможен избор за тази роля.
Какви истории според теб липсват в българското кино и в телевизията? Семейни филми като че липсват. Подходящи за цялото семейство. С образователен елемент, ако щеш.
Ако можеш да дадеш един съвет на младите актьори, които тепърва започват своя път, какъв би бил той? О… да не започват! Ако вече са започнали, няма да ги разубеждавам, но трябва да бъдат подготвени психически, че тази професия може да бъде емоционално опустошителна.
И накрая – как би искала зрителите да запомнят Надя Дердерян: с една емблематична роля или с усещането, че никога не се повтаря като актриса? Хммм… не бих искала да ме запомнят с една роля. По-хубаво би било да не могат да ме разпознаят всеки път, когато ме гледат, и да се питат: „Коя е тази актриса?“
