Промених се, повече едва ли ще участвам в голи и секссцени, казва най-младата от рода на сестрите Казакови – Катерина, Весела и Биляна, която ще гледаме в „Сватба“ като хайтовата героиня Хатте
Фотография / Личен архив и Елена Ненкова
Ралица Стоянова – един от най-обещаващите млади таланти в българското кино, е Хатте в премиерния филм на Магдалена Ралчева „Сватба“. Сценарият е на Юрий Дачев по едноименния разказ на Николай Хайтов, оператор е Емил Христов. Актрисата е повече от убедителна като момичето от планината, за което няма нищо по-ценно от свободата. Хатте бяга от венчавката с натрапен жених при истинския си избраник Мето (Радослав Владимиров). Но момчето се изплашва от търсещите му сметка родственици на неосъществения младоженец. В защита на Хатте застава силният и мъжествен Адил (Велислав Павлов). И тя променя избора си, води своите малки и големи битки, но победата винаги има няколко лица. У Хатте донякъде се долавя и от бунта на Лора от „Жените наистина плачат“, с която Ралица се втурна в седмото изкуство. Но в „Сватба“, естествено, тя е много по-различна от мрачния си образ във феминистката сага, в която се чува репликата, че едва ли има нещо по-гадно от това да си жена – освен ако не си мъж, разбира се. Някои от сцените са по истински случаи от битието на майка ѝ Катерина Казакова и лелите ѝ Весела и Биляна Казакови, които имат невероятната смелост да направят този филм заедно с Мина Милева.
Ралица е внучка, дъщеря и племенница на актриси. Завършва клас „Кукли“ в НАТФИЗ при професор Боньо Лунгов, другият ѝ преподавател е Мая Енчева. Играе в детските представления на театъра в Пазарджик „Тримата братя и златната ябълка“, „Бяла приказка“, „Хензел и Гретел“, „Историята на храбрия оловен войник“. Персийска принцеса е в „Шахнаме: Сказание за Зал“ на Елена Панайотова по класическия персийски епос на Фирдоуси
Ралице, какво е да си героиня на Хайтов? Никак не е лесно. Първо имахме репетиции с четене на маса, за да свикнем с говора от времето на Хайтовите персонажи. След това започнахме репетиции със задачи, за да постигнем автентичността на образите. През този един месец в Родопите се потопихме тотално в атмосферата на Хайтов. Дори срещите ни с овчиците от филма бяха интересни. Ако ти нямат доверие, бягат от теб.
Бързо ли успя да се справиш? Беше важно, за да няма фалш пред камерите. В една от сцените от мен се искаше да издоя коза, но тя много се страхуваше и се дърпаше. За първи път цепих дърва. Не мислех, че ще се справя с брадвата, но замахнах и се получи. После още веднъж и още веднъж – дойде ми някаква сила. Ако сега ме накараш да го направя, няма как да стане. Но всичко идва от потапянето, от превъплъщенито. Влезеш ли веднъж в героя си, правиш неща, които не са твои – просто си проводник на друга енергия.
Всички казват, че я има най-вече в Родопите. Абсолютно. Хората там са ведри, приветливи, сърцати, отворени към другите – дори и 100-годишните. Родопите носят мистика, загадъчност, която излъчва и самият филм. Неслучайно Хатте избира да избяга от скъпия дом и осигурения живот, за да търси непознатото, неизвестното, магичното.
Снимат „Сватба“ в родопското село Смилян, но обикалят и цялата околия, атмосферата навсякъде е много „родопска“
Коя сцена те затрудни най-много? Любовната. С Радослав Владимиров, с когото вече сме колеги и в Пазарджишкия театър, се подготвяхме психологически няколко дни. Стана невероятно истинска. Когато я гледах за първи път, не можех да повярвам, че изглежда сякаш всичко между нас е така, както е между момчето и момичето в разказа. И това ми беше за първи път. С Радослав се познавахме от театралната академия, но никога не сме били приятели. На кастинга много си паснахме. През 30-те дни в Родопите вече всички бяхме като семейство.
Явно, че Хатте си струва усилията. През цялото време Хатте беше в мен и аз в нея. Тя се роди още преди репетициите. Голямото ми вдъхновение бяха Катя Паскалева в „Козият рог“ и Мариана Димитрова в „Мъжки времена“. Нежни и бунтовни, изключителни в женско-мъжките си качества. Извиках чувствата от спомените ми – много пъти съм гледала тези филми, те са ми в главата, в сърцето. Беше ми необходимо да се свържа и с духа на моите прабаби. Носим съответната информация в клетките си, просто е нужно да открием достъп до нея. Явно съм успяла, защото изведнъж всичко започна да се отключва у мен – бях Хатте в поведението, в думите. Хатте ме водеше, вече не бях аз. Пуснах я напред, само я следвах.
Важното е, че си излязла от кожата на Лора в „Жените наистина плачат“. И аз се изненадах, че съм го постигнала. Още преди снимките на „Жените наистина плачат“ попаднах в тежък и мрачен период. Постепенно започнах да се качвам нагоре. Но след продължителна вътрешна работа – да се опозная, да се свържа със себе си, да пусна много неща, които просто вече не ми бяха нужни. Да се отърва от товара, който носих години наред. Тръгнах на тай чи в началото заради здравословни проблеми. Там срещнах Учителя, който ми помогна да променя живота си. Тогава не го вярвах, но днес мога да го кажа смело – стига да си много упорит и да имаш желание, чрез свободната воля може да промениш кармата.
Не ти ли е твърде рано за подобни кардинални решения? Даже закъснях. Няма за кога да се отлага. Когато започнаха хубавите неща, се запитах защо трябваше да изгубя толкова много време. Защо се забавих? Хубавото ме чакаше да го направя, да тръгна към него. Получавах достатъчно знаци.
Всичко това, за което говориш, свързано ли е с мъж? Мъжете със сигурност са важни фигури. Любовта е движеща сила в живота ми – като на всеки от нас. Но е много важно каква любов точно храниш. На един етап разбрах, че моята не е правилната, че обичам неща, които ме водят по-скоро към мрака. Докато сега вече всичко е по-различно – порастването, истинската любов. И да, има мъж в центъра. Той е човек на изкуството във всичките му форми.
Още ли получаваш коментари от фенове на „Жените наистина плачат“? Много хора споделиха, че в героините, в ситуациите са видели себе си – че са в токсични връзки, но след филма са започнали да се променят. Да, това е филм на промяната. Още докато го снимахме, започнаха промените в самите нас – чрез собствените ни травми провокирахме пробуждането. Но беше много тежко, защото сюжетът е нашата родова история. Ако играех роля, щеше да е по-лесно. Изкуството лекува травмите, филмът помогна да се изчистим родово и кармично. Знам, че мисията на „Жените наистина плачат“ продължава за хора, които имат нужда от просветление, за да се отърват от насилието. Да, съществуват драснати от съдбата неща, но и ние винаги имаме и избор.
Ралица Стоянова получава информацията за кастинга в „Борат 2“, но не смята, че е за нея, и я препраща на Мария Бакалова. Както се знае, те играят сестри в „Жените наистина плачат“
Как стигна до твоя и се убеди, че е правилният за теб? Животът без Бог не е истински. Всяка трудност, всяко изпитание изисква вяра. Когато си без вяра, се луташ в мрака, затъваш все повече. Много съм благодарна, че ми се даде този шанс. Около мен всички са вярващи. Не говоря за крайности в религията, а за чисти мисли и чисти действия, далеч от греховете. С мъжа до мен сме заедно по пътя, иначе би било невъзможно.
Оттук нататък едва ли ще ти е лесно в киното. Критериите ми се промениха, всичко стана различно. Преди имах амбиции, други неща в главата. Вече не бих приела някои неща, не са част от мен. Няма да участвам в голи и секссцени. В „Сватба“ все още можех, сега вече не. Но тук тепърва ще снимат различни жанрове. Ще бъда щастлива в някое фентъзи.
Коя е най-новата ти роля в театъра? В „Принцесата и Свинарят“ в Пазарджик. Спектакълът е дебют на майка ми в куклената режисура. Получи се много сладурско представление за любовта, за ценностите. И на двете ни беше забавно и леко, бързо се разбираме с нея.
Вярно ли е, че си започнала да майсториш дрехи и плетива? О, да, творя с ръцете си. Шия на машина и плета. Отключи се талант, който нося от прабабите. Дори обмислям бранд с моето име. Любимият ми стил е бохо, емблематичен за свободата. И още нещо – уча се да свиря на китара.
