„Евгени Минчев първи започна да организира награди за мода. Ревюто в Японския хотел беше много лъскаво, той вече ги умееше тези работи. Направи големи комплименти на колекцията ми, но спечели Румяна Илиева. Не държах толкова да спечеля, колкото да докажа на себе си, че съм стъпила на моя път. Докато работех над облеклата от прозрачни и плътни черни тъкани, усетих, че съм аз. До този момент може би се бях колебала, питах се има ли смисъл да се боря, дали постъпвам правилно, загърбвайки инженерството. За съжаление, Евгени не направи второ издание на наградите. Незнайно защо журналистите го нападнаха и започнаха да го хейтят, както е актуално да се казва. Той е чувствителен човек и се отдръпна. След него наградите се превърнаха в епидемия. Колкото и да е учудващо, връчването на най-различните статуетки не успя да провокира напрежение в съсловието. Пет години бях номинирана от Академията за мода, спечелих чак на шестата. Но въобще не ми беше до каквито и да били фанфари – бях бременна, лежах по болници за задържане. Лекарите ми разрешаваха да работя не повече от три часа на ден. В осмия месец приготвих колекцията за шоуто на Иглата („Златната игла“ – б.а.). Та когато я взех, дори не изпитах емоция. Една изтормозена Игла. Но винаги съм имала достатъчно доказателства, че съм харесвана. През 2002-2003 г. хората се разкрепостиха, средната класа се позамогна и търсеше качество. Колекциите ми се изкупуваха в рамките на денонощие. Имаше голям икономически подем, докато царят беше министър-председател.“
Нели Колева обаче попада във фокуса на един от най-известните привидно легитимирани бизнесмени в България. Безогледно, нагло и просташки я рекетира, фиксиран в квадратните метри, върху които се намира бутикът ѝ. Оказва се, че в държавата няма сила, която да го спре. Но последната дума винаги е на съдбата. Тя се намесва, когато Нели усеща, че още малко и ще стигне ръба на лудостта.
Следващата криза е през 2009-а, когато пазарът отново се срива. „Никой не подозираше, че през пандемията ще е още по-драматично. През 2020-а нищо не се случваше. Абсолютно нищо. Не знаех какво да измисля. Подозирах, че просто не мога да се справя. Всекидневният маркетинг из центъра на София ми показа, че жената в магазина за платове срещу Съдебната палата няма оплаквания и е доволна от търговията. И реших да отворя онлайн бутик за дрехи, платове, шалове. Усилието беше огромно, глътна два месеца.“
Моделите на Нели, която неотдавна забоде „Златна игла“ за цялостно творчество, са пиршество за сетивата. Авангардните тъкани се плъзгат по кожата, цветовете са ярки, а комбинациите между тях още по-ярки. „Светът е изплашен и се крие в палитрата, която носи еуфория. Облачното бяло, обявено за хит на 2026-а, е контрапункт на мрачните новини.“
Нели е категорична, че в модата скоро ще настъпи обрат, дори малка революция. Иначе лошо ѝ се пише. „Отчайващо е. Естествените материи изчезват, изкуствените настъпват. Толкова ловко са измислени, че дори аз се колебая за части от секундата, когато усетя под пръстите си ацетатната коприна – толкова е мека, приятна, немачкаема. Звучи абсурдно, но две години търсих хубава черна вълна, а през това време ми предлагаха разни заместители. Автентичният кашмир вече е на безумна цена.
Рано или късно ще се върнем към природата, ако полиестерите не са я замърсили необратимо. Винтиджът е възможно спасение. Още повече че след смъртта на Армани и Валентино няма нито авторитети и идоли, нито класика.
На Нели дори не ѝ се говори за българската мода. „Не че не мога да правя рокли с камъни и пера. Но е стъписващо да видиш на абитуриентските балове тийнейджърки като под индиго – състарени сексбомби с визия, излъчваща кич и вулгарност. Нямам против колегите, които работят този тип тоалети, но къде са естетиката и етиката? Колкото и да са талантливи младите дизайнери, искат всичко бързо и веднага – слава и пари за отрицателно време. Не става. Затова копират, вместо да стъпят върху основата, която нашата генерация създаде и която би им спестила проблеми и грешки. Те обаче едва ли се вълнуват от ползите на наследствеността и приемствеността. По-важни им са наградите, чието масово раздаване тук и сега не постига нищо добро. Всеки ги раздава по собствени схеми, без значение дали е личност с престиж и експертност. Публиката губи представа и хуква към най-шумно рекламираните. Те са разпознаваеми само по пиара покрай церемониите. Няма с какво да ги запомниш, тъй като им липсва стойност. Всяка колекция прилича на предишната и на следващата. Интелигентните дизайнери са единици, те не се демонстрират, не препускат между телевизионни студиа. Звездеенето е огромен капан.“
Нели Колева, разбира се, е наясно, че младите хора, които нямат изградени критерии, лесно се поддават на евтиното и псевдоблясъка, идващи от Китай, където роботи произвеждат десетки серии от грозни синтетики. „Не искам да повярвам, че това е бъдещето. Нито че ние сме последните, които уважават модата като изкуство“, споделя дизайнерката.
