Актрисата си отиде на 73 години от рак на гърдата, след като с нито една своя следваща роля не успя да надскочи тази от филма на Франко Дзефирели
Фотография / Paramount Pictures, Getty Images
Оливия Хъси, която в съзнанието на хората винаги ще остане на 16 години, нежно вперила поглед в своя Ромео, е емблема на едни отминали времена в киното, когато италианският неореализъм и американският комерсиализъм са в почти пълен синхрон. Благодарение на подобен тип колаборации звездите на много актьори изгряват и угасват, а някои остават за дълго и се превръщат в нарицателно за образите, в които са влезли. Оливия Хъси е от вторите. Нейното изпълнение на главната женска роля във филмовата адаптация на „Ромео и Жулиета“ от 1968 г. на Франко Дзефирели се превръща в собствена Шекспирова история и обхваща бързо постигната слава, безпомощност с новооткритата сила и спомени, помрачени през годините.
Ромео и Жулиета
На снимачната площадка на „Ромео и Жулиета” с Франко Дзефирели и екипа на филма
Фотография / Larry Ellis/Express/Getty Images
Когато филмовата версия на „Ромео и Жулиета“ излиза през 1968 г., превръща двамата главни актьори – Ленард Уайтинг и Оливия Хъси, в мигновени звезди. „Този филм ми донесе слава – колкото и да ми струва това, и блясък, но също така ме насочи към светлината на прожекторите, която, макар и опияняваща, на моменти беше твърде ярка и твърде разкриваща.“ Държейки на достоверността на историята, противно на стандарта главните роли в такава продукция да се дават на утвърдени звезди, Дзефирели избира двама непознати тийнейджъри. Оливия Хъси е на 15 години, а Ленард Уайтинг – на 17. Само за сравнение – 30 години по-рано, през 1936 г., актьорът Лесли Хауърд е на 43 в ролята на Ромео, а неговата партньорка – на 34 години. Дебютантите на Дзефирели нямат толкова добра дикция на екрана, но за сметка на това компенсират с емоционална интензивност, която предполага много повече отъждествяване с образите на обречени любовници.
Години по-късно Дзефирели споделя в автобиографията си как в началото не е бил впечатлен от младата и невинна Оливия. „Тя, за съжаление, беше с наднормено тегло, тромава на вид и постоянно си гризеше ноктите.“ По-късно обаче ѝ дава втори шанс. „Оливия беше нова жена. Отслабнала драстично и по този начин великолепната ѝ костна структура ставаше очевидна… и с тези широки изразителни очи. Тогава разбрах, че беше истинската Жулиета, нескопосано жребче, чакащо животът да започне.“
Въпреки че младият дует на Дзефирели може да не е с класата на по-опитните театрални актьори, когато става дума за изразителното казване на думите на Шекспир, режисьорът печели с близки планове на светещите им лица. Една част от филма „Ромео и Жулиета“ се помни и днес като нещо провокативно и различно. Кратка сцена, в която влюбените се събуждат голи в леглото. Камерата се задържа върху задните части на Уайтинг и показва за кратко голите гърди на Хъси. „Никой на моята възраст не го беше правил“, казва актрисата години по-късно.
В емблематичен портрет на Жулиета
Фотография / Screen Archives/Getty Images
Тя дълго време защитава голите сцени във филма, но през 2022-ра, три години след смъртта на Франко Дзефирели, двамата с Ленард Уайтинг завеждат дело, твърдейки, че режисьорът ги е подложил на сексуален тормоз и ги е заснел
Голи без тяхно знание
Дзефирели първоначално казал на двамата, че ще носят бельо в телесен цвят в сцената в спалнята, показана в края на филма. На снимките обаче променил решението си и им наложил да носят само грим за тяло, като все пак ги уверил, че камерата ще бъде разположена по начин, който няма да покаже голота. Въпреки тези уверения те били заснети голи без тяхно знание в нарушение на калифорнийските и федералните закони срещу непристойно поведение и експлоатация на деца. Дзефирели настоял да играят голи, защото в противен случай снимките ще се провалят и кариерата им ще пострада. Но за актьорите с днешна дата се е случило точно обратното. Нито един от тях не е направил кариера, каквато предполага успехът на филма, а измамата, сексуалното насилие и сексуалният тормоз, на които са били подложени, са им причинили емоционални щети и психически страдания в продължение на десетилетия. Искът е отхвърлен от съдията през 2023 г. с доводите, че във въпросната сцена не се изобразява детска порнография, а искът е заведен твърде късно.
Свежа и нова интерпретация на 400-годишна пиеса, улавяща духа на младежкия бунт,
Филмът събира близо 39 милиона долара
(около 350 милиона днес) и печели награди на академията за операторско майсторство и костюми. Хонорарът на Хъси се равнява на £1500 плюс авторските права, а самата тя получава моментална слава и признание – „Златен глобус“ за изгряваща звезда. Критиците отбелязват вродената ѝ деликатност и решителност, които я нареждат сред малцината актьори, печелили толкова престижно отличие в ранна възраст. Хъси е само на 16.
За турнетата на филма из цяла Европа, а после и в Америка се носят легенди. Едната от тях гласи, че във Великобритания Хъси танцува толкова много на вечеря в Бъкингамския дворец с принц Чарлз, че накрая събува обувките си, слага краката си в скута на престолонаследника – по онова време той е на 20 години, и получава масаж на краката от принца. Кое момиче, родено в другия край на света, може дори да си мечтае, че на 16 години ще ѝ се случи нещо подобно!
С Ленард Уайтинг в кадър от „Роме и Жулиета” от 1968 година
Фотография / Getty Images
Независимо от огромния успех на нейната Жулиета, Оливия Хъси така и не успява да изиграе друга толкова голяма и емблематична роля.
От Аржентина до Холивуд
Родена в Буенос Айрес от баща аржентинец и майка британка, Хъси дължи името си на Оливия де Хавиланд, участваща в „Наследницата“ през 1949 г., на който родителите ѝ виждат плакат в местен киносалон. Баща ѝ Андрес Осуна е аржентински танго певец, чието сценично име е Освалдо Рибо, а майка ѝ Джой Хъси е юридически секретар. Бащата отсъства почти постоянно и семейството се разпада, когато Оливия е на 2 години. Майка ѝ води нея и брат ѝ в Лондон, когато идва моментът за средното им образование. Затова освен че взима фамилията на майка си, Хъси твърдо се определя като британка. „Бих искала да прекарам повече време във Великобритания един ден. В сърцето си все още се чувствам англичанка и когато мисля за дом, мисля за Англия“, казва тя в интервю преди 20 години за Дейли телеграф. Въпреки това прекарва по-голямата част от живота си в Америка, където и умира.
Още в училище Оливия проявява страст към актьорството, като започва да учи в училище Italia Conti – една от водещите институции за сценични изкуства в страната. През 1966 г. дебютира в постановка на The Prime of Miss Jean Brodie („Разцветът на мис Джийн Броуди“), където играе с Ванеса Редгрейв. Но избрана за ролята на Жулиета, Хъси никога повече не се връща в театъра.
През 1969 г. се установява в Холивуд, премествайки се в една от най-емблематичните къщи на Сиело Драйв в Бевърли Хилс, адресът е известен и до днес – 10050 Cielo Drive, където само пет седмици по-рано членове на „Семейството на Чарлз Менсън“ убиват актрисата Шарън Тейт и група нейни приятели. Много по-късно, когато разкрива подробности за живота си, Оливия Хъси разказва, че именно там е била изнасилена от тогавашния си приятел – актьора Кристофър Джоунс, и в последствие е направила аборт.
Оливия Хъси представя книга си „Момичето на балкона” през 2018 г. в Лос Анджелис
Фотография / Brandon Williams/Getty Images
Откази и разминавания
Кариерата на актрисата криволичи между големи успехи и любови и пълни трагедии и разочарования. Хъси така и не успява да надскочи успеха си като Жулиета. След нея големите роли сякаш я подминават на четвърта. Или тя ги пропуска. Когато ѝ предлагат главната роля в сериала „Хилядата дни на Ан“ през 1969 г., който разказва за живота на Ан Болейн, тя отказва. Изиграва я канадката Женевиев Бюжо. Хъси получава шанс да играе с Джон Уейн в True Grit през същата година, но тогава тя казва, че за нея „Джон Уейн всъщност не значи абсолютно нищо.“ Копола иска да я вземе за ролята на Аполония Корлеоне в „Кръстникът“, но нещата не се получават. Така Оливия участва в основополагащия филм на ужасите на Боб Кларк „Черна Коледа“ (1974) в ролята на находчив член на университетска женска общност, подложен на атаки от мистериозен убиец. Десет години след „Ромео и Жулиета“ се събира отново с Дзефирели на снимачната площадка на телевизионния епос „Исус от Назарет“, за да изиграе Мария. Следват все по-малки участия – в „Смърт край Нил“ по Агата Кристи с Питър Устинов, Анджела Лансбъри, Миа Фароу и Маги Смит, в минисериала „Последните дни на Помпей“…
Когато през 1986 г. ѝ предлагат ролята на Алекс във „Фатално привличане“, Хъси вече активно работи като активист за правата на животните. Затова, прочитайки сцената със заека във врящата тенджера, е толкова обезпокоена, че отказва ролята. Когато ѝ е предложено да изиграе екранната сестра на Ал Пачино в „Белязаният“, тя приема. Продукцията обаче се забавя и Хъси се оказва бременна с второто си дете, което в крайна сметка я спира да участва. По сходни причини Мелани Грифит получава ролята в „Работещо момиче“ вместо нея, а Анджелика Хюстън става Главната вещица в адаптацията на „Вещиците“ по Роалд Дал, макар Оливия Хъси да е първият избор на автора за образа.
На по-късен етап в кариерата ѝ филмите, които прави, включват завръщане към жанра на ужаса в образа на Норма Бейтс в телевизионния „Психо IV: Началото“. Хъси се изявява като глас в различни анимации и видеоигри. През 2003 г. играе главната роля в „Майка Тереза от Калкута“, а през 2015 г. се събира отново с Ленард Уайтинг, нейния Ромео, във филма „Социално самоубийство“, който се оказва и последният в кариерата ѝ.
Въпреки перфектната химия помежду им, когато са в ролите на Шекспировите герои между Хъси и Уайтинг не се случва нищо повече от професионално приятелство. Всеки от тях намира своята половинка в живота.
